~ My Smithereens ~

Влюбености

2012-02-13T10:08:00.000+02:00

снимка: chuinny

Дойде така нареченият месец на любовта, а утре е кулминацията му. Светът се изпълни със сърца, мечета и сладострасно се черви от всяка витрина и това е само заради един католически празник, който е изкуствено привнесен в родната ни страна.

Като бях малка нямаше такова нещо, но още помня как дядо ми се подготвяше да иде да подреже лозята на Трифонзарезан с приятелите му и изкарваше целият ден там. Всички бяха някакси въодушевени тогава, макар да не разбирах защо. Ето това е истински празник - щастие на сурови буци и тънки вейки. А сега св. Валентин е по-скоро причина за масова депресия, защото не всеки изпълнява главното му условие - да е щастливо влюбен. Разбираемо, имайки предвид, че в днешно време това е толкова трудно. Цяла индустрия се занимава с печатане на всякакви книги по темата, пък и предполагам с това си изкарват прехраната доста психоаналитици.

Но нека загърбим социално наложените догми за валентинки, пухчета и плюшени играчки. Все повече се замислям какво значи да си влюбен. Дали някой сладкиш с панделка значи повече от това да станеш няколко минути по-рано, за да нагушкаш любимото същество преди работа. Съмнявам се. Или пък чаша червено вино на свещи носи по-голям заряд от парещ чай споделен някъде на топло след дълга разходка в щипещият студ. Не вярвам, че и отпечатаното "I love you" на картичка има някакво значение, ако не можеш да го прочетеш в очите отсреща.

Винаги съм обичала неконвеционално и без особена показност. Често даже ме обвиняват, че не съм истински влюбена. Въпреки това, за мен не е важно целият свят да разбере кого обичам, а само пазителят на сърцето ми да е сигурен в любовта ми. А то трябва да се пази добре, защото е крехко като ален полски мак.

P.S. Дано все пак утре ви е леко на сърцето, дори да не е заради разни пърхащи неща в коремната област.

A blog, a tree

2012-01-29T16:48:00.000+02:00

И така вече в няколко блога видях тази прекрасна кампания "A blog, a tree", която са подели I plant a tree и ITSTH. Само трябва да сложиш едно такова зелено бутонче в блога си. А най-хубавата част е, че даже може и да си избереш от няколко вида дървета. А аз си избрах дъб и си представям как след няколко десетилетия моя блог ще е спомогнал за израстванеtо на едно прекрасно величествено дърво.
Още от малка обожавах дъбовете и обикалях из парка да събирам жълъдчетата ми. Тези дървета имат невероятна корона, която позволява на светлината да се разпръсква по един наистина вълшебен начин. Дъбовите гори винаги са ми вдъхвали усещане за топлота и уют.

Oт дълбока древност дъбовите сенки са места за планиране и осъществяване на значими обществени събития…

Вярвало се е, че докосването до листата му носи здраве, допирането на клонка до ръцете или лицето освобождават от болест. Счита се, че по такъв начин здравият дух на дървото предава част от силата си на боледуващия…

Текстурата на дървесината внушава /дарява/ жизнена енергия с предаване на силата и дълголетието на дървото.

В народните ни поверия /песни/ дъбът е символ на сила, мъдрост, величие, твърдост.

Единственото решение

2012-01-23T23:16:00.000+02:00

Случвало ли ви се е да ви пренебрегнат заради игра?
Не сте се виждали няколко дни и той сяда да играе на компютъра. Точно в момента си мисля, че това е единственото решение:

Като счупено стъкло

2012-01-12T14:28:00.000+02:00

снимка от тук

Стъклото е гладко, подредено, прозрачно. Понякога даже не забелязваме, че е там, точно както правим и с живота ни. Битието ни на моменти е толкова
придвидимо, че забравяме да живеем истински, че можем да оформим това стъкло в прекрасна красива фигура или блистящ кристал.

Понякога обаче забравяме и колко крехък може да бъде живота, точно както и съклото. Може да го подлагаш на изключителни натоварвания и натиск, но само един удар и вече е на парчета. Счупено. Всяко парченце запазено в спомените на тези, които са ни познавали, отразявайки различна част от картината на изминатият път.

Точно тези късчета, подредени отново, оформят границата между живота и смърта и са най-подходящи за тази сграда на прехода - Трауният дом.

Гонитба в джунглата

2012-01-03T22:59:00.004+02:00

снимка от тук

Тази сутрин се събудих и в главата ми още се въртяха сцените на един от най - странните сънища за последната година. Цял екшън се разви тази нощ. Преследвания, напрежение, бързи обрати, всичко си имаше. До тук нищо необичайно като изключим героя в този екшън. Беше една сладка черна горила с искрящо синьо яке. По неизвестни причини цвета на дрешката не успяваше да го издаде по време на гонитбата в джунглата. Само 2-3 листа бяха достатъчни, за да го скрият и той ловко да дръпне изпод тях лианите на предварително заложеният капан. Преследвачите му бяха банда бракониери. Мръсни, с липсващ по някой и друг зъб и криви носове. Май всички герои в съня ми повече подхождаха повече за някоя анимация, но всичко изглеждаше съвсем реално. Все пак усещането като се събудих си беше странно и леко неловко. Може да патентовам идеята за някой филм кой знае.

100

2011-12-31T20:55:00.000+02:00

Не съм го планирала, но ето, че така се случи. Стотната ми публикация ще е на Нова година. Какво да кажа си нямам и на идея, но все пак ето лека равносметка. Писах по-малко тук през изминалата година, доста по-малко за съжаление. Самата година беше прията и спокойна, точна такава за каквато си мечтаех през предните 3 години. Пораснах поне мъничко, което предполагам е добре имайки предвид, че 2011 беше и дипломантската ми година. Догодина ще ми се наложи да се боря за място в архитектурната сфера и край със сладкия студентски живот. Тази година няколко човека ми казаха, че от мен ще излезе архитект. Даже постигнах и нещо, което смятах за невъзможно - изпроектирах къщичка, която инвеститора хареса без нито една промяна. Lucky me. :) Остава и да прключа този пълен спам с идеите ми за следващата година. Да кажем влизане във форма, че съм се поотпуснала леко в последно време и добро начало като млад архитет.

Успешна 2012 на всички и много поводи за усмивки!

Казусът за Коледа, подаръците и дядото

2011-12-23T22:31:00.000+02:00

Утре е първият от трите дни на Коледа. Всички се прибират за Бъдни вечер при близките и роднините си, а най-малките с нетърпение чакат да дойде добрият старец и да донесе подаръците. Като бях съвсем мъничка бях убедена, че има дядо Коледа, защото родителите ми трябваше да са луди да ми купят такива подаръци. На това ми съждение мама ми отговори "а може и да не сме много наред, откъде знаеш?". Късметлийка съм с такива родители.

А какво всъщност представлява дядо Мраз или след промените дядо Коледа?

Някой казват, че образа му е създаден от Кока Кола за рекламите си, но мита за Добрият старец е по-стар и до колкото знам тръгва от Св. Николай. Светецът е живял в сегашна Турция и е раздал цялото си богатство на бедните в края на живота си. В Западна Европа все още той раздава подаръците. За мен, когато пораснеш дядо Коледа се превръща в желанието да подарим, в грижата за другия, в това да изберем най-подходящия подарък. Вълшебството се крие в това да изпечеш сладкиш специално за някого; да си залепиш опаковката на подаръците с брашнено лепило, защото нямаш никакво; да се въртиш цял ден около печката, за да сготвиш вкусна вечеря за роднините ти на Бъдни вечер. Коледа е в споделянето и в събирането заедно, а дали в червеният костюм ще е някоя митична фигура или собственият ти дядо, вълшебството си остава.

П. П. Аз съвсем скромно ще си пожелая само щастие за мен и хората, които обичам. :)

Шейничка

2011-12-19T21:15:00.000+02:00

Нещо тази вечер красивите думи ми се изплъзват. За това по най-простичкия и не помпозен начин ще ви разкажа какво ми се случи вчера вечерта. По-светкавична демонстрация на да речем ... кармата не ми се е случвала. В събота на път към вкъщи едно момиче ни помоли за левче за билет до вкъщи. Бях в добро настроение след невероятната тортичка на 100 грама сладки и й дадох. Има няма двеста метра след това и от колата на един от продавачите на ски екипировка пред Васил Левски изпадна ей такава шейничка точно на пешеходната пътека пред нас. Остава да се позадържи и малко сняг и ще я изпробвам на някое подходящо склонче.

Проговорих

2011-12-17T19:47:00.000+02:00

снимка: sunset-accident

Почти два месеца мълчах. Днес не издъжах и станах вестоносеца. Казах, каквото сметнах за необходимо. Само истини говорех. Факти. Не вложих нищо повече, ала чувствата ми прозираха под деловия ми тон. Гласът ми потрепваше съвсем леко. Все още смятам, че нямах право да се намесвам. Но как да остана настрана? Тя е мен, а той ми е кръв. Замесена съм още от самото начало. Винаги аз съм тази, която я вдига на крака. А той твърде отдавна прекрачи всякакви граници.

Убеждават ме, че постъпих правилно. Дано. Отприщих лавината. Сега остава само да отчета щетите. Толкова се надявам да не са непоправими.

Безсилие

2011-12-07T11:40:00.001+02:00

снимка от kemkem2712

Седмици наред.
Угасваща искра,
празен поглед,
линеещо тяло.
Избледнява.
Безсилие.
Протягам ръка -
не я приема.
Тя страда.
Аз също.
Искам да й дам сила.
Не иска и не поема.
Ще намеря начин.
До тогава.
Сълза.

С мирис на портокал и канела

2011-11-26T11:14:00.001+02:00

Интересно е колко силни връзки може да създаде определен аромат в съзнанието ни. Помирисваме го и на секундата се пренасяме в друго време и място. Усещаме се сякаш е необходимо само да свием зад ъгъла или да пристъпим през вратата и пред очите ни ще се разгърне образа от спомените ни. Пак ще сме на онова място, с онези хора. Почти можем да видим като през заскрежено стъкло мястото, макар да осъзнаваме заобикалящата ни реалност.

По същия начин ме пренесе в спомените една чаша чай преди няколко дни. От топлата златиста течност се разнасяше апромата на портокал с щипка канела. Беше нужно само да я доближа към лицето си и вече не бях в така познатото кафене. Пред очите ми мигновено се появи споменът от преди пет години.

Остават броени седмици до Коледа и аз съм не къде да е, а във Виена. А тя е в най - прекрасните си одежди. Окичена със свойте блещукащи колиета от светлини. Въпреки студеното време навсякъде се носи усещане за топлина и щастие. И ето ме вече пред кмеството с един от най-големите коледни базари. Във всяка една дървена къщичка можеш да намериш какви ли не съкровища и вкуснотийки. Вдишваш дълбоко, oбонянието ти е залято с всякакви аромати, но най-отчетлив е този на канелата от всичките тези сладкиши. А само след миг, няколко крачки по-нататък и ето от нейде се прокрадва мириса на портокал. Обръщаш се и виждаш да врят няколко вида пунш в най-близката къщичка, окичена с елхови клонки. Опияняваща смесица от вино, горски плодове, портокал и ром те обгръща. Ето откъде се е промъкнал този цитрус в зимната приказка. Не пия алкохол, но как да не си опиташ от коледния пунш във Виена. Избирам си ром и портокал, само една глътка и вече главата ми се замая. Трябваше да си запазя прекрасната ярко синя изрисувана чаша, с която ми го поднесоха. Наоколо хората се усмихват, а аз не мога да повярвам как съм попаднала в тази приказка.

Примигвам и отново се намирам в удобното кресло, на топло, в познатото кафене, а приятелката ми ме гледа с неразбиращ поглед. Усмихвам се и оставям чашата. Кога ли пак ще се върна в тази приказка...

снимка: godlike86

Всичко е въпрос на доверие

2011-10-31T12:12:00.001+02:00

Една наистина вдъхновяваща лекция, която бих искала да видят колкото се може повече хора.

Simon Sinek: If You Don't Understand People, You Don't Understand Business from 99% on Vimeo.

Пясъчният танцьор

2011-10-12T16:40:00.000+03:00

Слънцето се подава срамежливо над хоризонта и премигва сънено срещу крясъците на гларусите. Морето тъкмо се е отдръпнало, оставяйки едно чисто платно. Тогава идва неговото време. Пристъпва на пясъка с боси крака. Идва само с тояга, гребло и чисто сърце. Не го прави за пари, ното за публиката, а само подтикван от вътрешния си глас. И ето започва танца си. Вълните са оркестърът му, а птиците - публиката. Не му трябва друга музика, мелодията е в сърцето му. Върти се, подскача, а под босите му нозе започва да се появява образ. Картина отпечатала се върху пясъка. Песънчинките се отдръпват и подреждат. Пясъкът сякаш оживява, подтикнат от танца му. Морето създава музиката, на която той играе, но представлява и най - голямата му заплаха. Има време само до прилива. Тогва вълните ще изтрият картината, ще подредят песъчинките, ще изгладят пясъка. Красота създадена, за да е нетрайна. Крехкост, извличаща силата и въздействието си от своята беззащитност. Съществува само за миг и морето я поглъща. Утопия обединяваща в едно морето, пясъка и човека.

Необичайни смъртни случаи

2011-09-28T21:03:00.002+03:00

Една по-интересна част от проучването ми за дипломният ми проект.

§ 458 г. пр. Хр. - Есхил, гръцки драматург, е убит, когато орел пуска жива костенурка върху плешивата му глава, смятайки я за камък. Костенурката оживява.

§ 272 г. пр. Хр. - Според Плутарх Пир - владетел, от когото произлиза израза „пирова победа“ (победа с много жертви, безсмислена победа), умира в малка градска битка в Аргос, когато стара жена хвърля керемида върху главата му, зашеметява го и позволява на другите войници да го довършат.

§ 270 г. пр. Хр. - Според слуховете Пилат от Кос, александрийски поет, се ядосал и умрял от безсъние докато размишлявал над Парадокса на лъжеца.

§ 207 г. пр. Хр. - Вярва се, че Хризип, гръцки философ стоик, е умрял от смях докато гледал как пияното му магаре се опитвало да яде смокини.

§ 258 г. -Свети Лаврентий бива изпечен "на грил" върху голяма скара в Рим. Често той е изобразяван с предмета на своето убийство. Според легендата светецът е толкова смел и издръжлив, че преди да умре, не дава информация на римляните за църквата, а извиква "Manduca, iam coctum est" ("Яж, защото е добре приготвено.").

§ 336 г. - Арий, основоположник на арианството, изпуска газове толкова силно, че изкарва вътрешните си органи.

§ 1135 - смята се, че Хенри I е починал, след като е преял с миноги.

§ 1277 - папа Йоан XXI загива, след като научната му лаборатория се срутва върху него, докато прави опити.

§ 1410 - Мартин Арагонски умира в следствие на смъртоносна комбинация от необуздан смях и стомашно разстройство.

§ 1478 - Джордж Плантагенет, херцог на Кларънс, е екзекутиран чрез удавяне в бъчва с вино, по собствено нареждане.

§ 1599 - бирманският цар Нанда Байин умрял от смях, след като италиански търговец му казал, че Венеция е свободна държава без крал.

§ 1601 - според една от легендите, знаменитият астроном Тихо Брахе умрял, след като пикочният му мехур се пръснал по време на банкет. Понеже било проява на изключително неуважение към домакините да се напусне масата, преди да е свършила вечерята, Тихо Брахе се стискал, докато накрая мехурът му не издържал.

§ 1626 - Франсис Бейкън умрял от пневмония. Той се разболял, докато пълнил пиле с лед, за да докаже, че замразяването запазва храната годна за консумация за по-дълго време.

§ 1660 - шотландският аристократ Томас Урхарт умрял от смях, след като научил, че Чарлз II е дошъл на власт.

§ 1673 - известният френски творец Молиер умира след пристъп на кашлица, докато играе главната роля в своята комедия Le Malade imaginaire ("Мнимият болен").

§ 1687 - композиторът Жан-Батист Люли умира от гангрена на пръст на крака. Той я получава, след като пробожда пръста си с дървена пръчка, докато оркестрира тържествен концерт по случай оздравяването на краля след болест. По това време вместо диригентска палка се е използвала пръчка, с която се е тропало по земята.

§ 1753 - проф. Георг Вилхелм Рихман, руски физик от Санкт Петербург, бива ударен от рядка кълбовидна мълния, докато наблюдава буря. Рихман е първият изследовател на електричеството в Русия.1751 - Жулиен Офрей дьо Ла Метри, френски физик, писател и философ, умира от преяждане на банкет в негова чест.

Панорама над Гумощник, Стара Планина

2011-09-12T17:51:00.003+03:00

Цъкни за по-голям размер

Да отскочим до Пловдив

2011-09-02T19:02:00.000+03:00

С една приятелка, която имаше свободен ден, решихме да отскочим до Пловдив. Града е идеална дестинация за еднодневно пътуване. Посетихме Старият град, защото и на двете ни това беше голям пропуск в опознаването на родината. Речено сторено. Взехме влака в 10:45, не си падаме по особено ренното ставане и само на 2 часа и 20 мин. от София ни очакваше Пловдив. Още със слизането гарата ми направи впечатление с много интересните си орнаменти по прозорците.

След това хванахме ул. Иван Вазов и бързо и приятно, под сенките на гигантски чинари, за 15-20 минути стигнахме площада пред Пощата. Не бях виждала такова струпване на магазини за обувки, колкото по тази улица. Тъй като вече беше станало време за обяд хапнахме в един ресторант и се отправихме към Старият град.

Самият той е наистина великолепен с тесните павирани улички и старите къщи в пъстри цветове. Ако смятате да го посещавате, обаче задължително си вземете удобни обувки с по-дебели подметки, защото калдъръма към края на разходката ще ви се види черен. Също така е хубаво да не избирате понеделника за посещението ви като нас, защото Етногравският музей не работи. Тъй като не знам какво още да ви кажа, ще ви покажа малко от по-хубавите ми снимки:

Железопътната гара

Общината с фонтана пред нея

Малко сувенири

Най-характерната снимка за Старият град според мен. Даже и като корица на албум съм я виждала

Камбанарията на църквата св. св. Константин и Елена

Балабановата къща

Къщата на Ламартин

Една и съща уличка на отиване и връщане.

Насам натам

2011-08-30T11:37:00.010+03:00

В последно време доста се бях разобикаляла по планини и палянки. Няма нищо по-зареждащо за мен от пътуването особено, ако успея да се измъкна от жегите на някое красиво и прохладно място. За последните две седмици ходих на гости в две вили (в троянският балкан и една близо до Самоков). Когато си с приятели винаги си изкарваш страхотно, но тези къщички си бяха прекрасни и сами за себе си. Хубави дворчета с цветя, билки и плодни дръвчета, и гледка към склоновете на планината.

Вилите са едно прекрасно нещо, но точно тези две едва ли ще можете да посетите, за това нека да разкажа по подробно за нещо общодостъпно. Беглика фест и моето тригодишно чакане, за да се добера до там.

Самият фестивал се провежда на язовир Голям Беглик, 30 км над гр. Батак, на 1500 м надморска височина, в Западните Родопи. Продължителността му е 3 дни (петък-неделя), но е възможно да се купят и еднодневни билети на място. Какво всъщност представлява фестивалът? Той е насочен към творчество и хармонично общуване с природата, както пишеше на билета ми. И наистина е така - спи се на къмпинг, органичните остатъци от храната се компостират и тоалетните са доста екологични с тези трици. През деня има различни уъркшопи (работилници?) на различни теми, а вечерта музика (повечето от групите не ги бях чувала, но много ми харесаха). Имаше какво ли не - строителство със слама, йога, астрология, астрономия, цирк, разкази, стари игри, народни танци и много други. Навсякъде имаше шатри, в които се продаваше чай и различни вкусотийки. За малко да забравя Айляк сцената, където цял ден имаше готини миксчета и можеше просто да си лежиш в тревата и да слушаш.

А сега да разкажа и аз какво посетих. Първо отидох да видя какво е това нещо Йога на смеха и се оказа изключително забавно. Събират се 20-30 човека и с няколко прости и забавни игри се смеят до изнемогване :). Аз лично към края трудно си поемах дъх от смях и може би за това и последните упражнения са свързани с дишане. Следва астрономията, която се оказа, че се води от колега. Вечерта гледахме и през телескоп Луната и Юпитер. Отидох и на астрологията. Все пак трябва да покрием всички аспекти на звездите :). Беше много забавно особено в частта с разиграването на приказки. Аз бях джудже, от седемте, нищо че бяхме само 3 накрая. То и снежанка беше мъж, а една госпожица се вживя в прекрасния принц. Посетих и лекцията по Психология на гнева на един последовател на Кришна, но той толкова спокойно и монотонно говореше, че заспах на полянката. Все пак беше интересно, поне докато не заспах. Посетих и уъркшопа по месене на пълнозърнест хляб, който се състоеше в това да месят и обясняват пред нас. Така ми се искаше и аз да помеся :). За съжаление не успях да дочакам състезанието със самоделни лодки "Луд пингвин", щях да си изпусна автобуса.

И накрая един приятелки съвет, ако решите догодина и вие да посетите Беглика фест, което горещо ви препоръчвам. Вземете си топли дрехи, може даже и вълнени чорапи. През ноща температурата пада до към нула градуса (все пак 1500 м). Малко снимки за десерт:

Трябваше да си купя едни, че ми измръзнаха краката през ноща.

Айляк сцената

А ето и един истински айляк. Малко по-късно се метна и да поплува в язовира.

Цирк Кумбо

"Тавана" на една от пивниците :)

Общ изглед от "Далечната поляна"

Филия с лютеница

2011-07-15T12:20:00.011+03:00

За 3-ти път днес отварям blogger с идеята да напиша нещо хубаво, смислено и приятно, но уви нищо не ми идва на ум. Единственото, което се върти в съзнанието ми, е лютеницата. За това, ето ви една картинка на лютеница:

Най-ранният ми спомен за гореспоменатата е как баба ми маже филии с лютеница и ги ядем със салам и сирене в кухнята й, с братовчедите ми. Този спомен се класира и в категория най-вкусен. Дам, малко странно звучи, но усещането ми за него е точно вкусно. Заводски хляб с лютеница - това е истината. Изпитана рецепта и за студентските години.

Знам, че това ще се класира като една от най-безсмислените ми публикации, но имайки предвид какви глупости пиша в последно време, защо пък не. Сега съм просто щастлива и спокойна, за това и писането ми куца. Пък и жегата не преразполага към особено много вълнуващи нещаза правене в града.

Пиша за лютеницата, защото тя беше причина да осъзная, че съм щастлива и влюбена. Случката беше малка и по-скоро незначителна. Просто една намазана филия с лютеница, но намазана специално за мен. Може би това предизвика такова чувство на обичаност, точно заради онзи спомен от детството. Усещане, че ме обичат и се грижат за мен. Всичко това само заради една филия лютеница, но нали човек трябва да се научи да се радва на малките неща в живота.

Може да е глупаво, но ви пожелавам да има кой да ви маже филиите с лютеница.

Усмихнат ден от мен. :)

Купичка

2011-07-13T17:25:00.015+03:00

И така получих наградка, която не ми е много ясно за какво точно е, но аз обичам награди всякакви. :) Даде ми я Baby. Купичката, обаче си има и условия, които вървят с нея, и те са да кажа 7 факта за себе си и да наградя още 15 блогъра. Да започнем с фактите, което да си призная много ме затрудни.

1. Любимият ми цвят е жълтото, има ли нещо жълто наоколо, сигурно аз съм го избрала.

2. Обожавам ягоди.

3. След всяко ядене ме обхваща невероятен въглехидратен глад и трябва да хапна нещо сладко, било то и дъвка.

4. Огромно удоволствие ми носи чаша чай в приятна компания.

5. Всъщност съм вълниста към къдрава, което си проличава най-вече лятото. Трябва ми само лек ръмеж и веднага кичурите ми се заформят на буклички.

6. Остана ми само дипломния проект и завършвам.

7. Все още си оставам доста вдетинена и се надявам детето в мен никога да не пораства.

снимки: 1. CoWin 2. escaped-emotions 3. GamerFromHell 4. ByLaauraa 5. RedPolaroid 6. abd-alrahman 7. mechtaniya

-------------------------------------------------------------------------------------------------

И така да започнем и с изброяването на Блогове, които според мен си заслужават. Осъзнавам, че понякога тези условия за факти и награждаване могат да бъдат леко досадни и за това всички наградени от мен преспокойно могат да я пропуснат тази част.

Workshop_beta - да бутнем едно рамо на един блог, който по неизвестни за мен причини, си седи скрит в сенките.

Disenchanted - само да не си триеше толкова често блога, иначе винаги ми е приятно да се отбивам там.

Камъче в обувката - най-приказният в съвсем буквален смисъл блог, който съм срещала.

...purple... - малко на английски, но все пак чудесен, както и собственичката му.

FavoritElement - само интересни работи има там.

Умопомрачения - нали си имам слабост към хубавите снимки.

VRAI - любов от първо прочитане.

undisclosed - чувствено.

между другото - просто има нещо в този сайт.

.ТОЧИЦА - като стана майка, искам да имам нейната креативност.

MediaDesign - найстина професионално воден блог.

In Brief - женствен, това е думата.

Режицата не ножи или как снежат хфърчинките - иронията и моята непреудолима любов към нея.

100 Овце - и блога и магазина: просто страхотни.

LaMartinia - стилно и с това се изчерпвам.

"Дизайнерски" очила

2011-06-22T22:32:00.012+03:00

Тъй като юни месец почти измина без аз въобще да се вясна в блога си, мисля че е крайно

време да публикувам нещо.

Вдъхновението ме озари на форума проведен на Sofia Design Week.

Настаних се и започнах да наблюдавам хората, които изпълваха залата, с неприкрит интерес. Аудиторията беше наистина колоритна и разнообразна, но имаше една повтаряща се черта и това бяха очилата. Явно, ако искаш да докараш подходящия "имидж" за дизайнер, трябва да се снабдиш с точно определен вид очила. Това при условие, че се нуждаеш все пак от въоръжаване на зрението. Видях да влизат в залата поне десетина субекта от мъжки и женски пол с подобни очила. Най - отличителното в тях са черните рамки и широките стъкла с, не знам как точно да ги определя, трапецовидна (?) форма. Очилата явно пасваха на почти всички стилове. Имаше елегантно облечени господа с такива, малки феерични феички със сладки пантофки, да го наречем "стрийт" стил облечени, (тук ще си проличи колко съм скарана с модата) или някаква абсолютно безумна комбинация и единствената пресечна точка между всички изброени си оставаха дебелите черни рамки. Някой от хората определено нямаха подходящото лице за тях или най-малкото се нуждаеха от една идея по-малки такива.

Така че вече знаете, ако искате да изглеждате като дизайнер на място, снабдете с по един чифт. Има и слънчеви очила с подобна форма, а там даже и рамките варират в цветове.

Mоите 13

2011-05-12T23:00:00.005+03:00

Човек като няма какво да сподели и се включва в някоя блог игра. По-лесно е и спестява времето загубено в гледане на монитора с празен поглед в очакване на вдъхновението. И така благодарение на Baby и аз да напиша нещо, че срамота вече. Ето ги моите 13 пропуска.

1. Не съм била на палатка или какъвто и да е къмпинг.

2. Не съм плувала в езеро, но за язовир - не съм толкова сигурна.

3. Не съм скачала с парашут.

4. Не съм имала домашен любимец.

5. Не съм ходила на пижама парти.

6. Не съм карала ролери или кънки.

7. Не съм играла пеинтбол.

8. Не съм си взела изпита по "Икономика на строителството". Това е много препоръчително да го направя, ако искам да завърша.

9. Не съм печелила състезание.

10. Не съм печелила и от лотарията.

11. Не съм ходила в детска градина или ясла.

12. Не съм работила.

13. Не съм си лягала с мъж на първа среща.

И така по правилата на играта, ако вие сте правили някое от нещата, които аз не съм, може да напишете вашите 13.

За да е по-интересно, ще напиша и кои от тези на Baby, аз съм правила:

1.Ходила съм на кароке и даже пях. Горките слушатели като знам как пея.

2. Яла съм раци, калмари и даже октопод, но суши - не. Честно казано октопода ми заприлича на жилаво пилешко.

7. Взимала съм автографи от 2 банди даже. Вокалистът на 2-рата даже сам попита не искам ли снимка. :)

8. Плувала съм или по-скоро, плацикала съм се в река.

10. Жилена съм от пчела. Единия път беше по долния клепач и ви уверявам, че е изключително неприятно.

12. Носена съм на ръце, въпреки че много мразя.

13. Удряла съм шамар и то даже първият, когото зашлевих още го помни. А бяхме някъде 4-5 годишни.

Значи общо 7 неща. Номерирах ги с номерчета от нейния списък.

Ще ми е интересно да видя какво ще споделите и вие.

снимка: tranquil-anarcy

Gil Elvgren

2011-05-02T17:46:00.009+03:00

Поради нашумялата кампания с билбордове из цяла София, реших да изместя спектъра на интереса от пластичните операции и силиконовите гърди към изключително симпатичните рисувани момичета на самите реклами. Парадокса тук е, че те са били изцяло естествени и са по-известни като pin-up girls. Самите изображения на билбордовете подозрително много приличат на творчеството на Gil Elvgren. И сами можете да видите приликата между неговите момичета, в ляво и тези от рекламната кампания, в дясно. Ето и малко информация за самия художник:

Gil Elvgren (1914-1980), ще го пиша на английски понеже не съм сигурна как се пише, е роден под името Gillette Elvgren. Той е американски художник на пин-ъп момичета, реклами и илюстрации. Elvgren бил един от по-важните пин-ъп и глемър художник на 20-ти век. Днес той е най-известен със пин-ъп картините си за Brown & Biegelow. Elvgren е завършил Американската Художествена Академия.

Тази е една от най-любимете ми от творбите му. Наистина много ме забавлява, а и интерпретацията в стил кубизъм е чудесна.

03:09 минути вълшебство

2011-05-01T14:30:00.002+03:00

Претръпване

2011-03-30T23:08:00.005+03:00

Днес се замислих за въздействието върху публиката и съответната реакция. Най-лесния начин да привлечеш вниманието е като се обърнеш към първичните усещания на човека.

В изкуствата понякога прибягват към страха, за да предизвикат емоция. Реакцията на наблюдателя е непосредствена и първична. Животното вътре в теб настръхва и това създава усещане за живец. Желанието за живот винаги се обостря от страха. Но понякога се чудя, не се ли злоупотребява с този инстинкт. В днешно време хората са облъчени от толкова много насилие, кръв и драми от телевизия, кино и всякакви възможни източници, че са претръпнали. Една драма не изглежда толкова истинска вече. Филмите са станали прекалено реалистични. Проливането на кръв в реалността изглежда някак нереално. Не губим ли така част от човечността и съчувствието си.

Сравнение с ужасите пресъздадени на екрана понякога реалността изглежда не достатъчно убедителна. Когато станеш свидетел на трагедия, някъде вътре в теб съвсем скрито се появява въпросчето дали тя не е неубедителна по някакъв странен начин. Къде е зрелището, експлозиите, кръвта. Гледаш новините и сякаш това не е част от твоята действителност. Прилича повече на поредният епизод от драмата/трилъра, който се снима в държавата ти.

А мишчицата вътре в теб се успокоява, че котката е само сценичен ефект...

снимка: Edek

Пролет е

2011-03-21T15:29:00.006+02:00

Поради липсата на пролетно време при настъпването на астрономическата пролет у нас, ще ви подаря малко снимки от пътуването до ми Англия миналата седмица, където навсякъде е пълно с цъфнали минзухари. Заедно със сладката червеношийка в двора на градската катедрала и един не много зинтересован кос.

Суперлуние

2011-03-19T20:36:00.004+02:00

Днес Луната ще приближи Земята на най-близкото разстояние, регистрирано от 1992 година насам. Това е поредният лунен перигей, или както учените на шега го наричат "суперлуние". Земният спътник ще ни приближи на разстояние от 356,5 хиляди километра. Според твърдението на редица учени, събитието, което астрофизиците чакат цели 19 години, заплашва света с природни катастрофи. (Източник: КРОСС)

И така всеки лунатик тази вечер може да е много щастлив. Луната е най-голяма от 19 години насам. Време за всякакви ритуали свързани с луната. Само не знам на лунната диета това отчита ли се. Казват, че при пълнолуние лудите бродят по улиците, а какво ли става по суперлуние? Тази нощ може да лудувате спокойно и да обвините луната за действията си. Имайте предвид само, че следващите 19 години най вероятно няма да ви се отдаде подобен шанс. Аз поне ще се опитам да си седя кротко, пък и май се опитвам да се разболея, но няма да се дам толкова лесно. Утре съм на театър. :)

снимка: photonensauger

По случай трети март

2011-03-03T09:04:00.000+02:00

Честит празник на всички българи.

"Българското национално възраждане е период на обществено-икономически растеж и национална интеграция и еманципиране на Българския народ в Османската империя и формиране на българска нация. То започва през XVIII век, според някои с първата писана българска история на Пайсий Хилендарски, и продължава повече от столетие до Освобождението на България (1878). Това е период на радикални промени във всички сфери на обществено-икономическия, политическия и културния живот."

Това пише в Уикипедия относно Българското възраждане. И тъй като днес е трети март и темата е особено подходяща, бих искала да ви помоля за малко помощ. От университета са ми задали да проектирам като втори преддипломен проект Пантеон на Възрожденеца. Тъй като искам да направя един нов и по-съвременен прочит бих искала да ви попитам какво за вас е Възраждането и кои са българските възрожденци? Приемам всякакви отговори и най биха ми били ценни тези, които са свързани с най-първите ви асоциации като чуете думата възрожденец или освобождение. Много бих се радвала на помоща ви за намиране на вдъхновение в тази задача. Бих искала проекта ми да не представлява точно затворената и масивна структура на Пантеона на Възрожденците в Русе, а да бъде по - отворен и ефирен. Да бъде нещо като символичен парк или пък стичащ се поток върху издълбаните в камъка имена на възрожденците. Само идеи за сега. Всяка помощ ще е високо оценена.

Честита Баба Марта

2011-03-01T15:40:00.002+02:00

Честита Баба Марта, живи, здрави, бели, румени, засмени!

Palac Kultury

2011-02-25T09:36:00.000+02:00

След като най- после свалих и прегледах снимките от Варшава установих, че:

1) поне 50% са на патета, катерички, пауни, гълъби и всякаква друга фауна, която намерих в един прекрасен парк там

2) от останалите снимки почти никоя не ми харесва достатъчно, за да я споделя с вас.

Остана ми само да кача единствената снимка, която наистина ми харесва, пък и е на най - емблематичната, дискутирана и оспорвана сграда във Варшава. Ето го и него - подареният от комунистите Палат на Културата, който и до ден днешен си остава най - внушителната сграда в полската столица, въпреки опитите да го омаловажат с многото небостъргачи, които са построили около него.

Феята на стената

2011-02-09T20:38:00.000+02:00

"Танцът" от серията "Изкуства" на Алфонс Муха висеше като плакат в спалнята на родителите ми. Като бях малка обичах да си представям, че когато няма никой вкъщи, тя оживява и обикаля като си измислях какви ли не истории. За мен тя беше митична фея способна на какви ли не чудеса.

Вече като много по-голяма открих и стила на картината - Ар Нуво и се влюбих силно във всичките му въплъщения, както в архитектурата така и в графиката и изкуството. Алфонс Муха си ми остана най - любимия представител с неговите образи на богини и феи въплътили женската красота и изящество. Майсторството и финеса на творбите му и до днес ме очароват, но трябва да призная,че едва когато посетих Прага разбрах, че той всъщност е чех. Малко засрамена като се прибрах проучих биографията му, която се оказа доста интересна.

Оказва се, че този невероятен гений на графиката не е бил приет първоначално в Пражката художествена академия под предлог за липса на художествен талант. Започва като рисува декори, а в последствие след като съдбата му се усмихва и си намира спонсор е приет да учи и в Художествената академия в Мюнхен. Истинският апогей на твореца започва на 26.12.1894 с плакатът на постановката "Жизмонда", който му възлагат по чиста случайност, защото дежурният художник се е разболял, а плаката е трябвало да бъде готов и разлепен на първия ден от новата година:

Сезоните:

Изкуствата:

На разходка из Прага

2011-02-03T15:20:00.004+02:00

Най после успях и аз да посетя Златна Прага или Praha, както се казва на чешки. Основно правило в Чехия сменяй h с g и нещата стават по разбираеми. Изкарах едни прекрасни 3 дена в това невероятно място с завладяваща атмосфера.

Ако трябва да съм честна самият ми престой там започна малко разочароващо,защото ме глобиха 700 крони в метрото за пътуване без билет. Но какво да се прави беше 22 и 35 след 14 часово пътуване с автобус и не много ориентирана се опитах да си взема билет, но работеха само машините за билети, а аз нямах монети. След известно лутане, докато се осъзная къде съм, се оказа, че съм минала през валидаторите (едни такива оранжевки работи дето си пъхаш билета и то вика "жвръц") и едни не много приятни контрольори на чудесен английски ми поискаха билета и казаха, че си е мой проблем, че нямам монети и да съм си била взела билет преди да мина през гореспоменатите валидатори. За да спестя главоболия на някой друг с градския транспорт ще кажа основните неща, които трябва да знаете. Билетите биват limited -18 крони за 20 мин. или 5 спирки с метрото без прекчване или basic - 26 крони за 75 мин с трансфери. По изгодно излиза да си вземете за 100 крони за цял ден и непременно ги валидирайте еднократно в началото на пътуването. Съществува и телефон (902 06), на който да пратите смс с текст DPT и да получите смс с време на валидност на пътуването. Предполагам, че съответства на билета от 18 крони, но така и не го изпробвах това. Много се отплеснах по градския транспорт, но това определено е информация, която бих искала да знам преди да отида там и чинно да си платя глобата.

Сега за самата разходка из прага. Едно много добро решение е да се включите към Free Tour, който започва в 11 сутринта пред Астрономическият часовник и за 2 часа и половина ви показва целия град. Обиколката е напълно безплатна и ако ви хареса екскурзовода може да му оставите бакшиш по желание. По средата на обиколката има почивка в едно заведение, където предлагат чай, кафе и страхотни сладкиши. Направо се влюбих в морковената им торта. И така време е за снимките:

екскурзовода ни

Астрономическият часовник

Площада на старият град със статуята на Ян Хус ( Staromestke namesti)

Църквата Дева Мария пред Тин ( Chram Panny Marie pred Tynem)

Карлов мост (Karluv most)

Замъкът на Прага

Президентството

Катедралата св. Витус

Витражите в катедралата са направени от Алфонс Муха

Националния музей (Narodni muzeum)

Общината (Obecni dum) в стил Арт Деко

Портата на стария град

Първата опера в Прага

Старонова синагога (Staronova Synagoga) най-старата синагога в Прага

Къщата на Черната Мадона (стил Кубизъм)

Горещо ви препоръчвам при първа възможност да посетите Златна Прага и съм сигурна, че ще се влюбите в неповторимата атмосфера на града.

Българската вечеря за Еразъм

2011-01-27T21:23:00.000+02:00

Миналия петък, след два дена готвене, най - после се състоя Българската вечеря организирана за студентите по Еразъм. Истината е, че беше не само българска, но и гръцка, чешка и литвийска. Трябваше да направим, заедно с другите две българки, презентация за страната ни и да сготвим по няколко традиционни ястия. Трябва да отбележа, че се представихме изключително добре и храната изчезна в рамките на първите десет минути и всички се влюбиха в мусаката. Само боб чорбата остана леко недооценена. Не знам какво още да кажа, освен че съм изключително горда с лучника, който замесих за събитието, за това ще сложа малко снимки.

Моята гордост. Пак ми се дояжда само като ги гледам.

Накъде традиционна българска кухня без баница.

Масата с централно разположената мусака.

Съседския десерт. Като за първи опит стана изненадващо добре.

А този дядо се появи отникъдето и като хвана микрофона, почти ме накара да повярвам , че Елвис е жив и е поляк.

Моста

2011-01-18T16:12:00.002+02:00

Мостът над Висла, по който минават всички идващи в Торун с влак, защото гарата е на отсрещния бряг.

Да откриеш Стефан Кънчев

2011-01-09T22:19:00.012+02:00

Веднага да си кажа, че името на поста е пряко прекопирано от името на презентацията на Адриан Димитров и Яна Симеонова от миналогодишният TEDxBG. Точно благодарение на тях и прекрасният сайт създаден от екипа им успях да открия Стефан Кънчев. Останах без думи като разгледах творчеството му. Да съществува такъв графичен гений и въпреки, че съм израснала заобиколена от работата му, дори да не подозирам за съществуването му. Кънчев е автор на повече от 1000 запазени знака и символа, много от които и до днес се използват, над 650 пощенски марки, плакати, картички, пликове, опаковки и какво ли още не. Но стига обща информация, да се съсредоточим върху творчеството му.

С някой от създадените от него знаци съм израснала, без да се замислям дори, кой ги е направил като тези на БНТ, издателство "Наука и Изкуство", "Балканкар", "Петрол", Централен куклен театър София, "Слънчев бряг". Други ми станаха любими в момента, който ги съзрях. :

Създал е и много марки, творби за телевизията, плакати и даже проект за юбилейни монети.

Създал си е лесно разпознаваем стил и е успял да вплете традиционни български мотиви със съвременно усещане. И всичко това е изработено на ръка. За мен така изглежда геният в чист вид.

Общи размисли за изминалата година

2011-01-06T17:39:00.007+02:00

И така дойде 2011 и блогаът ми навърши една годинка на 30.12.10. Аз пропуснах да го отбележа, дано не се разсърди. В края на годината имах проблеми с компютъра - прегряваше, нямах и интернет. Знам напразни оправдания са, но да си кажа. Трябваше да не си оставям блога така самичък месец и половина, но аз отдавна се признах за лош блогър.

И така набързо да понаваксам. Блогът ми се разви изненадващо добре за една година - има си цели 54 последователя, а помня колко щастлива бях като си имах 3 :).

Най-после успях да се успокоя и уравновеся, но и това не се знае до кога. За момента съм щастлива и в Полша за още месец и половина, докато ми свърши семестъра.

Празниците изкарах с близки и любими хора в България. Толкова ми беше приятно, че не ми се идваше обратно тук, но получих изключително топло посрещане и успях да се зарадвам на завръщането си. Дядо Коледа ми донесе изключително пухкава и топла кожена шапка, която предпочитам повече да гушкам, отколкото да нося и една невероятна гигантска плюшена панда :). От баниците и всякаквите неща с късмети, до които имах достъп ми се паднаха късметите както следва: училище, купони, купони, следване в чужбина. Очертава се една много интересна 2011. Да не забравя и вторият пред дипломен проект и самата ми дипломна работа, които предстоят.

П. П. елхата, подаръците и Дядо Коледа ги направих от пластелин малко преди да се върна в България като ме беше обхванало коледното настроение. :)

Мерси :)

2010-11-26T20:50:00.001+02:00

За лилавите пухове

2010-11-25T22:59:00.004+02:00

Като дойдох в Полша установих с голямо удоволствие, че тук нямат хлебарки. Чисто спретнато общежитие с жълти стени, какво повече може да иска човек. Но, винаги има по едно такова "но", се натъкнах на нова домашна напаст - лилавите пухове. Те дебнат от всеки ъгъл и няма значение колко пъти си мел, винаги се появяват отнякъде и ти налазват чорапите. Няма отърване. Днес обаче минаха всякакви граници. Бяха ми останали само 3 бисквитки, които възнамерявах сладко сладко да изям с чаша мляко за вечеря. Само секунда разсейване доведе до непоправимото - изпуснах едната. Ужас. Горката, малка, вкусна бисквитка, когато се наведох, тя вече беше налазена цялата от лилавите пухове. Беше толкова тъжна гледка, но нямах друг избор освен да я изхвърля. :( Пак ще помета като един вид отмъщение, но сигурно ще е безсмислено. Лилавите пухове са безмилостни и винаги се връщат. Идея си нямам и откъде идват, при условие, че единствения възможен източник са двете одяла, който са по скоро кафяво-червено-жълти отколкото лилави.

П. П. Днес Звездичката ме номинира за Блог на деня и ако искате може да ме подкрепите тук. :)

снимка: Kikariz

Слънце, ела, ела слънце (работно заглавие)

2010-11-22T15:40:00.005+02:00

Когато идвах в Полша се опитах да се подготвя психически и доколкото успях и с дрехи за факта, че тук ще е студено, но бях пропуснала друг факт свързан с по-северното разположение на тази страна. Зимата слънцето тук е лукс. Просто липсва. През деня е мрачно, за

7-8 часа, колкото да се каже, че е било светло и в 4 следобед вече е нощ. Не се смрачава тогава, а просто става нощ, все едно е поне 9-10 вечерта. Наистина потискащо време. За това реших да напиша тази статия и да се опитам да извикам слънцето. Това е моят молебен за слънце.

Обичам слънцето, особено зимата и есента. Когато се прокрадва между листата на дърветата и прави цветовете им още по-топли. Жълтото и червеното в короните им започва да пламти. Света е шарен и красив.

Едно от най-прекрасните усещания на света е слънцето върху кожата ти в студен ден. Обливате една топлота. Дори и да е студено навън, застанеш ли на някое закътано слънчево място света става по-хубав. В такива моменти искам само да затворя очи и да попивам всеки слънчев лъч. Няма по-сладка дрямка от тази на слънце, когато навън е студено. Искам да се препичам като котка и леко да махам с опашка.

Толкова ми липсва слънцето и толкова се зарадвах като се показа преди два дена , но за съжаление за не повече от половин час. Днес цял ден на ум си повтарям как искам слънце и колко е хубаво то. Чак ми се исках да знаех някоя мантра по този повод, но поради на липсата на такава ще пробвам така:

ЕЛА СЛЪНЦЕ, ЕЛА, ИЗГРЕЙ ДА ТИ СЕ ПОРАДВАМЕ СЛЪНЦЕ, ЕЛА

П.П. Ще ми се наложи да намеря нещо по-смислено май.

снимки: ElifKarakoc, everestelle

Изненадка с благодарност

2010-11-19T14:35:00.004+02:00

Преди няколко дена четох интервютата, които Baby беше правила до сега заедно с Лудия Шапкар. Тъкмо се чудех кога ще излезе следващото и о изненада, оказах се следващият гост поканен на чаша чай в тази интересна компания. Разбира се, както винаги, улисана в приятния разговор, окъснях и не успях веднага след излизането на интервюто ми, да пусна тази статия, с която искам да изкажа благодарности. Това момиче ме познава на ниво реакции, както казах веднага след като прочетох прекрасното въведение, което е написала за мен. ;) Въпросите на Baby и отговорите, които даде моята нескромна личност, можете да видите тук.

снимка: Kan-Ryukai

50

2010-11-17T00:09:00.004+02:00

И така вече си имам 50 последователя и този път, за разлика от момента, в който проимах 40, мисля да го отбележа, а не да се усетя чак след като е минало заветното кръгло число. Поне се успокоих, че блогът ми не е чак толкова хмм ... "кух". Точно днес прочетох една статия за това какво трябва да ти покаже , че блога ти не е много стойностен и трябва да пишеш по-хубави работи вътре: 20 начина да познаете дали блогът ви бие на кухо (част първа).

Ако не друго не се смятам за толкова велик писател, но по другите категории си горя.
Блогът ми си е от самото начало личен дневник и не смятам да го превръщам в нещо като списание.
И коментарите не са от най - често срещаните неща вътре, с няколко приятни изключения, но тъй като е личен дневник, не смятам и за такава необходимост да ги има.
Така и не си сложих Google Analytics и тъна в блажено неведение колко време остават хората в блога ми , може и да е под 2 минути. То имам постове, които са само от по една снимка и е малко трудно да се задържиш цели 2 минути на нея, но все пак.
За съжаление май и статиите си ги пиша за максимум час, но никога не съм засичала време и не съм сигурна и по този пункт.

В крайна сметка като се замисля то и идеята да си имам блог никога не е била в това да ме четат много хора или да изкарвам пари от него, за да са ми необходими голям брой уникални посещения. Направих го за себе си, за да пиша моите си неща и да споделям моите си снимки. Все пак не мога да отрека, че всеки нов читател ме радва искрено и ме кара да се усмихна.

А може да се окажа и една щастливо самозаблуждаваща се лейка. Поне да съм от детските - шарена и с картинки. :)

Сън

2010-11-14T23:45:00.008+02:00

И ето аз пак съм тук. Отново реалността ме обгърна. Съня отмина. Или може би онова беше истината, а сега е само илюзия. Запълване на времето с поредица от събития, изграждащи ежедневието ми. Съня свърши и сега отново чакам да дойде. Да вляза в този магически свят, където съм спокойна и щастлива, както не съм била от много години.

Времето премина като миг, като дъх, като полъх от женски парфюм. Уханието те изпълва, завзема света ти за секунда и вече го няма. Сладко е, красиво е и нетрайно като роса върху цветни листчета.

Започна нереално. Събуждане в ранни зори. Чаша "Earl Grey" с няколко капки мляко. пуснали своята мъгла в топлата течност. Гальовното докосване на първите слънчеви лъчи през прозореца на влака. Ритмичното му поклащане. Червените пейки. Преглед на "Newsweek". Толкова необичайно за мен, но трябваше да запълня тези последни часове на тръпнещо очакване. Друг град. Чужда държава. Последни минути.

И ето съня започна. Меко докосване. Топла прегръдка. Жадувани устни. Щастие. Дните минават неусетно.

Сънят свършва. Не искам да се събуждам. Последни часове в прегръдките му. Реалността пропива през затворените ми клепки. Не искам. Казва ми, че винаги ми се спи, когато се разделяме. Просто не искам съня да свършва. Не искам пак да съм далече от обятията му. Не искам ежедневието да е очакване на следващото пътуване до царството на Морфей. Предпочитам да съм мъркащо коте в съня си, махащо с опашка.

Отново очакване. Само мислите ми остават с теб.

снимка: PointsUnderneath

Фестивала на светлините в Берлин

2010-11-02T19:25:00.005+02:00

Тази година имах късмета да посетя Фестивала на светлините в Берлин, който се проведе от 13-ти до 24-ти октомври. Самия фестивал е прекрасен и привлича изключителен брой туристи, а да не говорим, че не бях виждала толкова много фотографи да щъкат из улиците на който и да било друг град. Не знам какво повече да кажа за това ще ви покажа моите снимки. За съжаление статива ми си остана в България, но пак се получиха сравнително сносно имайки предвид обстоятелствата.

Познан

2010-10-26T13:00:00.001+03:00

След като успях малко да се ориентирам в Полша, Торун и университета ми дойде и времето за малко пътувания - кратки, бързи и приятни. Първо отскочих до Познан, само на два часа и нещо от Торун с влак. Града е чудесен и има доста за разглеждане, но аз лично посетих археологическият музей, оранжерията и зоологическата градина. Нагледах се на животни и растения през този уикенд.

Сграда на главната улица, която ми се стори симпатична.

Стара фабрика, която е реформирана и превърната в доста красив мол.

Оранжерията в Познан, която създаваше усещането за истинска джунгла.

Тези двама симпатяги са Добри и Добра, папагали Ара живеещи в оранжерията.

Главният площад на старият град.

Символа на Познан - два биещи се козела които се показват на часовниковата кула в центъра, точно в 12 на обед.

Група мръзнещи фламинга в зоологическата градина.

Полският бизон, който се казва зубър.

Къщата на слоновете.

Също така и ядох и в гръцки и арабски ресторант, докато бях в Познан, което беше леко странно като се има предвид, че все пак съм в Полша.

Губя теб или губя себе си

2010-10-19T01:55:00.006+03:00

И ето пак стигнах до момента, в който отново усещам, че губя себе си. Цялата ми свобода, контактност и интереси. Не мога да се позная и се опитвам отново да се върна към същността си, но все по-безуспешно. Хората, които са моя пристан, са далеч от мен и единственото, което ми остава, е да мисля.

Липсват ми плюшените ми играчки и Южен. Този, който е бдял над съня ми и е попивал сълзите ми. Колко безсънни нощи сме изкарали заедно. Поне от седмица имам непреодолима нужда да го гушна.

Жертвам свободата си доброволно и това не ми тежи, докато в един момент не се огледам и не се окажа сама. Сама съм се отдръпнала от света и той се е отдръпнал от мен. Живота постепенно се затваря в главата ми.

Отново започвам да бродя по улиците и да гледам нещата през изкривената призма на собствените ми възприятия. Ето там, на онзи перваз, седи черна котка с изумрудени очи и гледа гълъбите на стрехата. Аз спирам, поглеждам я, а тя отвръща на погледа ми само за миг. Знае, че я гледам. Минава едно сладко момиченце с руси къдрички и сини очички и се провиква радостно "здравей котко", секунди преди да се изгуби в близкия вход.

Ставам все по-вглъбена и умислена и сънувам. Откакто съм в Полша не спирам да сънувам, дори и във влака през бързата дрямка между гарите. Сънищата ми са винаги странни и почти реални, но като част от един паралелен свят с други събития, но еднакви персонажи.

И ето той е там. Изпълва мислите ми, деня ми, сънищата ми. Усещам как моята битка да се върна към себе си и да се преборя със страховете ми го прави нещастен. И аз съм нещастна понеже не мога да го гледам тъжен. Отново аз трябва да съм силната, отново аз трябва да се съобразявам, отново аз бъркам. Имам чувството, че го губя, защото той мисли, че ме губи. Възможно ли е. Усещам как спомена от докосването ми изстива в него.

Не знам дали искам да съм слаба или силна. Знам само, че отново съм открила сърцето си за някой и ме е страх, че пак ще се наложи да прекратя всичко със сила. Мислите ми летят и не могат да намерят спокойствие. Дали, за да не загуба себе си, трябва да изгубя него. А може би това не зависи от мен. Може би вече е късно.

Сърцето ми се е свило в полуосъзнато очакване на удара, който е все още само смътно усещане във въздуха. То ще оцелее - винаги оцелява...

снимка: my-bohemian-spirit

Кабинетът на доктор Калигари

2010-10-14T23:08:00.007+03:00

Тази седмица имах удоволствието да ида на нямо кино с жива музика, която се състоеше от барабани, кавал, пиано и вокален съпровод. Филма беше "Кабинетът на доктор Калигари". Ето какво пише Уикипедия за филма: " Das Cabinet des Dr. Caligari" е германски ням филм от 1920 година с режисьор Роберт Вине, сценарист Карл Майер и Ханс Яновиц. Това е един от най-ранните, най-значими и артистични филми на германското експресионистично кино.

Филмът се отличава с нарисуван декор, прекалено усилен грим и крайна "театралност". Доктор Калигари показва през деня на панаира в малко градче един сомнамбул, на когото нощем внушава чрез хипноза да избива жителите. В главните роли са Вернер Краус, Лил Даговер, Конрад Вайд.

Но аз смятам да ви разкажа как аз видях и усетих този филм. Първо трябва да кажа, че имах известна езикова бариера, тъй като той е немски филм и превода му беше с полски субтитри поради простичкият факт, че съм в Полша. Познанията ми от двата езика са толкова бегли, че повече си фантазирах какво "казват" актьорите, отколкото всъщност да прочета.

Самото усещане от живата музика прави филма много по-въздействащ и внася много по-различно усещане и доза истинност в историята. Филма създаваше усещане, че гледаш пиеса или на моменти все едно гледаш през ключалката и виждаш някакъв странен и чуден свят с изкривена перспектива и странни хора.

В филма се разказва за доктор Калигари, който показва един сомнамбул на градския панаир като гадател на бъдещето, а през нощта го подтиква да избива гражданите. Но в крайна сметка се оказа, че цялата история е измислена и разказана от един от пациентите в лудница, който е дал нова роля на обитателите на учреждението.

Не успях съвсем да разбера филма, но самото изживяване беше наистина обогатяващо за мен.

Торун

2010-10-07T20:32:00.008+03:00

Поради редица проблеми, които имах с интернета, които все още не са напълно решени, нямах и възможност да пиша особено за впечатленията ми от Торун. Мина първата седмица от пребиваването ми тук, по известна като Orientational Week. Е ориентираха ни и аз се възползвах от хубавото време и излязох да поснимам и сега мисля да споделя част от снимките с вас.

Университетът ми или поне ректората, наричан още Кубчето на Рубик от местните и Аулата срещу него.

Моето общежитие, много спретнато и чистичко, но за съжаление нямам врата на банята (не ме питайте защо, още не мога да го проумея).

Най-известното място в Торун - статуята на Николай Коперник, който е роден тук и основното място, където се уговарят срещите в града.

Rynek storomiejski - старото кметство, статуята на Коперник е пред него.

Символа на града, над входа на старото кметство.

Фонтана на Рафтер. Легендата разказва, че когато в Торун имало напаст от жаби, един свирач на цигулка омагьосал жабите с музиката си и ги извел от града.

Artus Hall

Пред нея има 17 меденки вградени в паважа. Торун е известен със своите меденки, които трябва да отбележа наистина са много вкусни.

Наклонената кула на Торун. Изместена е 1,4 м спрямо основата. Легендата за нея е, че са я строили двама братя, които са били скарани и не са гледали какво прави другия за това е наклонена.

Този толкова симпатичен дракон е пазителя на реката и точно на това място се смята, че минава границата между стария и новия град.

Висла, която минава през Торун, въпреки че самият град се намира повече на единия й бряг.

Втората най-известна статуя в града тази на кученцето, чакащо господаря си, който е бил известен карикатурист, завършил тукашния университет, но за съжаление името ми убягва сега. Точно срещу нея е и улицата с магазинчетата, където се продава кебап.

И за накрая, едно място на главната улица в стария град, което ме очарова. Този град наистина си заслужава да се разгледа по-подробно, но аз ви показах само част от него, която сметнах за по-важна. За повече - елате в Торун.

Дръж се Полша ида

2010-09-24T09:28:00.011+03:00

Вижте по-голяма карта

Днес това седи на настроението ми на скайп, защото и днес заминавам за Полша. Много се вълнувам какво ли ще е там, но си

мисля, че ще е супер интересно. Отивам като Еразъм студент за 5 месеца да уча в университета "Николай Коперник" в Торун, Полша, който е най-големия университет за северната част на страната. Самият университет е основан 1945 г. и е една от най-големите академични институции в Полша с общо 14 части, 54 фаkултета и 40 000 студента. Аз ще уча във Факултета по Приложни изкуства, който е по-стар и от самия университет. Историята на факултета започва през XVIII век в Литва, от където се премества в Торун, родният град на Николай Коперник, след Втората Световна Война.

Обичка

2010-09-19T19:50:00.003+03:00

Може да е заради обичта ми към ягодите, но това са едни от най-страхотните обички, които съм виждала.

Мечти или просто размисли

2010-09-16T21:42:00.000+03:00

Тази статия я отбягвах почти седмица, все си измислях оправдания, но днес ще седна да я напиша. Nezzo ме помоли да опиша мечтите си. Всичко чудесно, но аз лично идея си нямам какви са те. В главата ми се въртят някой мисли по въпроса, но не и истински мечти - такива, които къта и се стреми към тях.

Може би най-голямата ми мечта е просто да бъда щастлива, а препятствията, които срещам в живота да са горе-долу лесно преодолими. Доста обща и някак не точно това, което се очаква да кажа като ме питат за мечтите ми, но на кого би му потрябвало нещо друго. Все пак бих ви разказала няколко сценария, които изскачат в главата ми, когато ми кажат мечтай въпреки, че не се стремя особено към нито един от тях:

Фотографията винаги ме е очаровала и запленявала и понякога съм си мислела как ще завърша някъде тази специалност, ще си отворя едно студио и ще се зарина с всички онези джаджи и техника, които са ми толкова интересни. Дали бих го направила в действителност? Съмнявам се, най много да посетя някой и друг курс.

Околосветско пътешествие може би. Откриваш нови хоризонти, страни, обичаи. Невероятно много възможности за снимки и събиране на емоции - ето това се казва мечта, нали и съм сигурна, че много хора я споделят. Дали ще го осъществя? След години може би, но би било едно приятно стечение на обстоятелствата, а не реално постигната цел.

И една почти осъществима мечта или просто заблудата на един студент. Да си отворим малко архитектуно ателие с група приятели състуденти и да правим най-откачените проекти и да се забавляваме докато работим. Архитектурата е много творческа професия и наистина човек може да се забавлява искрено, проектирайки всякакви чудесии, но се съмнявам, че това би било възможно, особено в криза. Дано поне тя мине до завършването ми.

Сега остава и да кажа трима, които да споделят мечтите си, но идея си нямам кои да са те. Всички, за които се сещам от раз са заети вече. Започвам с Disenchanted определено ми харесва как пише тази госпожица и ми е интересно какво ще напише, ако го види де. Следва най-любимото ми лилавоооо ...purple... - толкова ми липсваш, че просто не е истина дори като ходя из София има нещо сбъркано като не си до мен. И разбира се Baby, с която е мнооого добре да се видя преди да замина, че срамота иначе. Последните две са поканени и от Nezzo, но нямаше как и аз да не ги поканя. :))

Подарък от Nezzo

2010-09-10T19:00:00.000+03:00

И така имам си подарък, книжка, от Nezzo. The black book. Книгата изглежда наистина интересна и за това и исках да я получа, но още преди да съм я разгърнала много ме зарадва. Сладкия Джери заспал на опаковката, устроумното листче сочещо посланието и самото послания написано с молив на черната корица. Трудно, го прочетох, но беше толкова хубаво, че го препрочетох няколко пъти. Благодаря ти Nezzo искрено и от сърце.

P.S. Тази публикация трябваше да е само от снимки, но след като пак имам фотоапарат, той беше без батерия и с последните му сили направих няколко снимки.

6ти септември - Съединението на България

2010-09-06T16:46:00.005+03:00

Да са ви честити 125 години от Съединението на България. Паметно събитие, но не особено запомнящо се сред учениците, защото макар и неработен ден той така или иначе си е по време на лятната ваканция. Аз харесвам този празник, смятам го за достатъчно значим и важен, но днес имаше нещо по-различно. Днес РЗС стартираха подписка за референдум за нова конституция. Какво й е на старата и колко е правилно сменянето й - това не знам, дори не погледнах какво предлагат. Въпреки всичко си мисля, че основният проблем е в неспазването и заобикалянето на законите, а не в самите тях. Никога не съм се интересувала особено от политика, не мисля и сега да започвам, просто това днес ми направи впечатление. Честит празник все пак и да оставим политиката на политиците.

Чай, щастливи камъчета и джаз

2010-09-04T12:22:00.009+03:00

Ще ви разкажа за една вълшебна вечер, за един от онези моменти, в които усещаш колко е хубаво да си жив и виждаш истинската красота на живота.

Беше в една от онези вечери, в които изглежда, че всичките ти планове са се провалили и ще си останеш вкъщи да си правиш компания с телевизора. Точно тогава се обади един приятел и предложи да се видим.

След известно размотаване по улиците и насъбиране на достатъчно студ отидохме в едно от най - любимите ми заведения за по чаша чай. Самото място има много арт излъчване или може би , както моя приятел го определи леко "напушалско". Взехме по чаша хималайски чай (не знам какво има вътре, но определено трябва да разбера) и седнахме на две големи възглавници до една малка масичка. След известно убеждаване от страна на приятеля ми се съгласих да го науча да играе Го. Какъв учител съм аз като съм играла само три пъти преди това не знам. След като обясних правилата извода, който си направи той беше:

"Тази игра ще ми хареса. Трябва просто да направя камъчетата ми щастливи."

Не бих казала, че това е същността на играта, но много ми хареса.

Тогава се заслушах, в това което до тогава смятах за запис. Оказа се, че в съседната стая има голяма компания музиканти и единия си свирел на пианото. След малко едно момиче запя, а броени минути по - късно се разнесе и звук от цигулка. Това беше истински джем сешан породен от доброто настроение и любовта към музиката. Започнаха джазово, но после някой предложи и минаха в хип -хоп и отново джаз.

Приключихме играта си, изпихме чая и си тръгнахме, защото времето неусетно беше отлетяло, а нощта напреднала.

снимка: Anita Scharf

So I just walk with her until she veers off in the distance

2010-09-02T19:13:00.009+03:00

Това просто се налага да го напиша, защото тя замина...

Моята опора, утеха и сигурност. Живата ми съвест. Отлетя и още свиквам с усещането, че не мога да я видя, когато поискам. Вече не е тук човека, с когото мога да си говоря с часове и да ме разбира без да е нужно да да се обяснявам. Достатъчна е една въздишка, трепване, поглед и посланието е разбрано. Не бих могла да я опиша също и това което е тя за мен по - добре, отколкото с тази песен:

А и аз наистина обичам дъжда ...

Lenny Kravitz: I love the rain

The clouds are forming, she comes again

I'll go and walk with her along the Seine

Soon she'll be storming, here comes the wind

But that don't bother me cause she's my friend

I love the rain

I've held our memories all of these years

So many good times and many tears

I share my dreams with her, I share my fears

So I just walk with her until she veers off in the distance

I love the rain

I love, I love

I love the rain, ooh

Just as she always does, she has to leave

With her she takes my heart into her breeze

Sometimes I think that she just likes to tease

Still I'll be waiting for her reprise

I love the rain

I love, I love, I love

I love the rain, ooh yeah

I love, I love, I love

I love the rain, ooh yeah

I love the rain

Отново на море

2010-08-26T15:00:00.002+03:00

И понеже мисля да не съм чак толкова лоша да ви кажа че пак отивам на море, но за 3-4 дни само този път. Ето ви една снимчица от Ла Коруня - стара, но все пак чудесна и любима.

Блог ли каза?

2010-08-17T18:50:00.003+03:00

Първо да се извиня за дългото отсъствие, почти месец, но липсата на интернет, пък и многото и приятни изживявания последния месец ме възпрепятстваха да пиша. Сега да наваксам набързо.

Преди месец се въртеше една наградка из блоговете за чудесен блог. И аз получих една от любимата ми ...purple... мерси мила моя! За съжаление наградката е в не чак толкова нравещия ми се розов цвят, но аз бързичко си я пребоядисах в жълтичко, както на мен си ми харесва. :) Предполага се, че трябва да посоча 5 човека, но има ли смисъл вече да го правя 1 месец по-късно не се знае.

Другото, което ме съмнява е до колко добър блогър съм аз като изчезвам за по месец без предопреждение, може би е по - уместна за момента да си взема значката на Nezzo за лош блогър, особено както е написала, че никой няма да я вземе как да не се изавя като урсуз коза и да си я бодна на чудесното блогче :). Погледнато реално аз от 1 месец не съм писала нищо пък и не коментирам редовно другите, не съм ги и чела пак от толкова време, въобще една лоша, лоша, не е за приказване.

Но точно в момента ума ми е пропит от розова мъгла, а в корема си развъждам пеперудки и чак до пеперудища стигам. Щастлива съм и истински спокойна, както не съм била от години, поне от петилетка. Виновника за това ми състояние си знае кой е. :) Дано не ми се сърдите много за отсъствието, въпреки че съм съмнявам да съм липсвала на някой до толкова, че да се нацупи. :))))

П.П. Който каквато картинка си хареса да си я слага по свое усмотрение. Ако ви следя, значи смятам блогчето ви за чудесно. :)))

Разходка в парка

2010-07-20T21:29:00.004+03:00

Откакто се прибрах вкъщи, всяка сутрин, се разхождам в парка. По право самият парк се води защитена местност "Кайлъка" и е едно от най-приятните места за разходка и почивка в Плевен. Намира се на края на града и е наистина приказно място. Ако се поразходиш в не толкова населените места, създава усещането за истинска гора. През почивните дни пък не можеш да се разминеш с множеството съграждани разхождащи се там.

Всяка сутрин си мисля защо не съм си взела фотоапарата да поснимам прекрасните картини, които виждам, с пеперудки прехвърчащи наоколо и полянки с различни цветя. Тук се открива такава облията в жълти цветенца, след малко друга в сини, а на няколко крачки розови. Днес се сетих да си взема фотоапарата, но за съжаление не се сетих да проверя дали са му заредени батериите и пак не успях да наснимам всичко, което ми се искаше. Успях все пак да хвана една чаровна оранжево-черна пепрудка и един наперен кос за разкош.

Хубаво е да си вкъщи

2010-07-12T17:38:00.008+03:00

Вече съм ваканция и се прибрах вкъщи. Посрещането беше страхотно малко след стъпването ми на гарата получих позивна за събиране с китари в парка. Какво по-хубаво посрещане бих могла да искам. Разбира се родителите ми не бяха много доволни, че ме видяха само като се разминаха на вратата, но среща с приятели, които не си виждал два месеца, под музиката на акустични китари и на фона на десетилетни дървета, е достатъчно извинение.

Следващата вечер беше също толкова забавна. Събрахме се отново голяма компания и цяла вечер играхме на филми. От гимназията не я бях играла тази игра, а само колко се забавлявах. Заболя ме корема да се смея и се прибрах чак в 2 сутринта. Вкъщи май не ми повярваха особено, че цяла нощ съм играла на филми, но какво да се прави.

Неделята мина неусетно след задължителната разходка в парка, цял ден сън и гледане на телевизия. Само да отбележа, че очаквах повече от финала на световното. Май само аз го дочаках до края, а даже и холандците, за които бях, паднаха. Май не бях гледала по-дълъг мач, не че и толкова ги следя де.

Понеделника премина под знака на борбата с Vivacom и услугата им за домашен Wi-Fi интернет. След 3-4 обаждания на оператор 3 часово чакане и един прекрасен филм, който изгледах за запълване на времето, се преборих успешно. Тук е мястото да благодаря на Петър от поддръжката на Vivacom, който единствен от тримата оператори, с които разговарях, разбра какво всъщност го питам.В крайна сметка интернетът е пуснат и тази публикация е живото доказателство за това.

Друго, което мога да споделя е, че ще уча една приятелка на майка ми на Autocad. Ще видим докъде ще го добутаме.

Ваканция - Ура, ура

2010-07-08T12:41:00.005+03:00

И така този понеделник ми беше последния изпит от сесията. Четвърти курс е официално приключен. Време е за почивка, сладки планове за море, почивка и ваканция. Разбира се имам куп неща за вършене и няма да си клатя краката следващите два месеца, както бих искала, но все пак за сега предпочитам да се отдам на почивка, излизане с приятели, пиене на разни разхлаждащи напитки в парка и рекреация. Ще е така поне следващите 2-3 дни. После идва времето на морето, което така чакам. Не си спомням някога да съм го чакала толкова много, както сега, но то си има и причина. Ето ви една от любимите ми морски снимки, от Поморие, нищо че това лято мисля да се подвизавам по северното ни черноморие. Хубав ден на всички.

Филип Киркоров

2010-06-30T20:07:00.005+03:00

И така. Бях на концерта на Филип Киркоров. Не го бях планирала и се оказах там леко случайно. Просто баща ми не успя да иде и аз придружих майка ми. Честно казано бях скептично настроена, но се оказа, че човека е много добър и не случайно му казват руския Майкъл Джексан. Шоуто беше на ниво, балета перфектен. Направих и доста симпатични снимки на фотоапарата на мама, но за съжаление не успях да си ги сваля на компютъра. Ето и основното в няколко изречения. Това мисля е шестото посещение на Филип Киркоров у нас, но залата пак беше пълна. Получи цветя от кого ли не като най ме изненадаха тези от Цветан Цветанов. Оказа се, че певеца е бил измамен, но накрая справедливостта е възтържествувала. Освен прекрасните песни, страхотния балет и многото цветя ме впечатли и изпълнението на 2 песни от бащата на Филип. Ясно откъде е наследил таланта. Киркоров няколко пъти натърти, че композиторите са му забранили да пее български песни, което явно е било традиция и изнесе няколко трогателни слова по темата. Все пак концерта беше чудесен и съм наистина доволна, че го посетих, макар и инцидентно.

Есе по "Практикуване на професията Архитект"

2010-06-28T10:49:00.005+03:00

И така имах да пише есе по "Практикуване на професията архитект" и си избрах темата: Морално - етични аспекти на професията Архитект. Понеже много си харесвам как се получи реших да го сложа и тук.

Още в началните курсовe ни учат, че като архитекти ние създаваме не просто сгради, а пространства и среда на живот. За това и пред нас седят редица морално - етични аспекти. За да създадем една приятна среда на живот ние освен норми и закони учим неща като композиция и естетика. По този начин се научаваме да създаваме приятна за възприамане среда, защото сградите имат живот в десетилетия, а някой от тях като катедралите и в столетия. За съжаление след като се построи една грозна сграда единственото, което може да направи архитекта е да й пусне пълзящ бръшлян по фасадата, но понякога даже и това не помага.

От друга страна след като излезем от университета се сблъскваме с реалността на практиката. В повечето случаи инвеститорите искат да изкарат максимална печалба с минимална инвестиция, което има своите негативни последствия. Интериорите стават тесни и малки. Всичко се изпилва на допустимия минимум. Ако зависи от инвеститора в повечето случаи всички коридори ще са широки едва по 90 см, спалните по 6 кв. м. Апартаменти с предимно северно изложение и само с по една стая с добро изложение, защото е задължително. Разбира се живота в такова жилище е напълно възможен и хората се пригаждат, но колко е удобно това. Застроява се до максималната възможна разгъната застроена площ и се получават едни гиганти и всеки иска да построи възможно най-много, пък другите да му мислят за зеленина и околно пространство. Получават се едни раздути огромни неща, които рядко са овладени естетически, просто защото не им е отделено необходимото време за това, а се е гонила само печалбата.

С риск да засегна някого ще дам и конкретен пример с една сграда, която успя да предизвика в мен искрено възмущение още с първия поглед. Едва ли имам правото да критикувам толкова строго като се има предвид, че нямам нито една построена сграда, но тъй като есетата са изказване на лично мнение, аз ще изразя моето. Ще се спра на мол „Сердика”. Не го харесах още на визуализация, което винаги е лош знак, защото обикновено визуализациите са по-добри от действителността. Но да започна по - конкретно. От функционална гледна точка най – голямо впечатление ми направи факта, че няма санитарен възел на приземния етаж, а само на нивата под и над него. Те са разположени в самия център на разпределението и не особено лесни за намиране. Съмнява ме и достатъчността на кабинките като се има предвид, че мола има 300 магазина и 1600 паркоместа. Особено в деня на откриването и скоро след това се бяха получили наистина големи опашки. Друг негативен за мен момент беше трудната ориентация в мола. Табелите са недостатъчни и не особено ясни. Магазините може и да са групирани по някакъв начин, но аз лично не открих логика. Настилката е с плочки, които може като единична плочка да са изглеждали добре, но на мен ми създаваха усещането за мръсни. Дни след откриването вече можеха да се забележат пукнатини на някой места. Екстериорното решение на сградата също е с меко казано недобро излъчване. Офисите са просто механично прилепени към мола, а зеленият им цвят е доста съмнителен и особено в комбинация със златистите вълни.

Може би критиката ми към въпросната сграда е неоснователно остра. В крайна сметка на всеки архитект може да му се случи да направи сграда със съмнително естетическо излъчване. Не се и съмнявам, че Сердика ще има голяма посещаемост, въпреки че аз не го харесвам толкова.

Друга явна злоупотреба с архитектурата се наблюдава по морските и планински курорти, където застрояването с хотели е толкова гъсто, че са заприличали по-скоро на градове, а не на място за почивка. Слънчев бряг отдавна не е онова зелено райско място, което помня от детството си, а е затрупан с огромни хотели на всяка крачка.

В заключение бих казала, че като архитекти и създатели на среда на живот е хубаво да се постараем, тя да е приятна и уютна, а не да създаваме неудобни жилища и грозни гиганти наредени един до друг без въздух около тях.

Sonisphere Festival 2010

2010-06-25T00:10:00.005+03:00

Нямам думи да опиша целия фестивал беше нещо, което трябва да се види и изживее, а не да се описва с думи, които могат само да пресъздадат бледо копие на изживяната емоция. И двата дена бяха страхотни, но може би аз лично повече се изкефих на втория. Дали беше заради факта , че не бях ходила на изпит преди концерта, както първия ден. Може би просто, защото RAMMSTEIN направиха най-великото шоу, на което някога съм присъствала и се съмнявам някой да ги засенчи в близко време. Но да караме по хронология. Само няколко щрихи от личното ми изживяване. Така или иначе много се изписа и изговори. Снимки нямам, защото нямах фотоапарат, но картините ще останат запечатани в съзнанието ми.

22.06.2010

Велик концерт, направо исторически. За първи път се събраха на една сцена великата четворка на траш метъла: ANTHRAX, MEGADETH, SLAYER, METALLICA. Невиждано до сега и съответно специално филмирано и излъчено в кината по цял свят, за да може възможно най-много хора да му се насладят. Единствените ми забележки са към времето, което не ни пожали и валя през повечето време. На MEGADETH даже град заваля, което се отрази много лошо на звуковите качества на концерта, а по едно време даже спря китарата на Дейв Мъстейн спря за момент, но всичко завърши благополучно.

METALLICA, мойте любимци, се представих подобаващо и изпълних най-любимите ми песни с добри пироефекти съвсем на място сложени. Накрая излезнаха четирите големи заедно на сцената и изпълниха Am I Evil? и идилията беше пълна.

23.06.2010

Отново прекрасен ден. Вече наспала се и презаредила с енергия, за разлика от първия ден заех позиция на стадиона. Вторият ден беше отреден за STONE SOUR, ALICE IN CHAIS, MANOWAR, и разбира се RAMMSTEIN. Всички бяха чудесни и определено имаше нещо в излъчването на Кори Тейлър на сцената. Както се шегуваше един приятел комбинацията между кечист и актьор, която лъхаше от него беше много харизматична.

Няма две мнения по въпроса обаче, RAMMSTEIN бяха гвоздея на вечерта, даже и на двете вечери що се отнася до сценично представяне, пироефекти и шоу. Не мога да го опиша, просто думите ще бледнеят. Ако сте били измежду онези щастливци видя ли го на живо като мен - блазе ви, ако ли не - шанс. Не бях виждала да се лее толкова огън и жупел на сцената, да не говорим за всичките светлини, костюми и екстри.

Тук е момента да отбележа, че и двата дни беше почетена паметта на Рони Джеймс Дио подобаващо и истината е, че света изгуби един наистина велик музикант с кончината му.

Букет за мен

2010-06-19T12:19:00.003+03:00

Получих по куриер страхотен букет от 11 невероятни червени рози, които ухаят просто божествено и ме карат да се разтапям от удоволствие. За тях трябва да благодаря на един специален за мен човек, който в последния месец прави толкова много прекрасни малки сладки нещица за мен и ме кара да се чувствам обичана и специална. Ти наистина ме караш да сиая и с удоволствие ще го правя за теб, за да те радвам, както и ти мен. А сега няколко снимки, за да се порадвате на прекрасните рози и вие.

Happy Birthday to Me

2010-06-19T10:18:00.002+03:00

Днес имам рожден ден. Ставам на 23 и се чувствам прекрасно. Понеже няма да си го празнувам тази година и си нямам истинска торта, си нарисувах една от светлина да направи деня ми светъл и щастлив. Всички се чувствайте почерпени с по едно парче от мен. Пък аз ще си пожелая здраве и щастие и ще духна свещичките. Мисля, че с тези две пожелания покривам всичко, което ми е необходимо. Остава и да си дочам цветята от човека, който ме накара да се чувствам наистина специална дори и без голямо празненство. Желая ви един прекрасен и весел ден.

Непредвидена публикация

2010-05-31T17:06:00.006+03:00

Както вече отбелязах , аз съм в заверка и би трябвало основно да чертая, което, уви, аз не правя толкова старателно, колкото би следвало. По същата причина гледам и да не се занимавам много с блогосферата тъй като ми е прекалено интересно и губя доста време. Но се оказа, че съм номинирана от Nezzo за Блог на деня, за което съм й искрено благодарна. По случая ще ви разкажа нещо мъничко.

Аз обожавам дъжда. Особено летният. Топлият, летен дъжд, който се излива в задушния, жарък следобед на някой мързелив ден. Когато всичко е застинало и въздуха може да се реже с нож и маранята кара силуетите да танцуват под парещите лъчи на слънцето. Тогава дъжда е като един дългоочакван благодат, който идва за миг, разнася прохлада и отминава само за няколко минути. Обожавам усещането от едрите капки, които се стичат по кожата ми. Хладните пътечки, които прокарва всяка една по тялото ми. Усещането за безгрижие и радост. Желанието да скачам в локвите като малко дете. Спомените за онези лета при баба ми, когато се промъквах с братовчед ми до магазина за дъвки насред пороя.

Всичко това ми носи дъжда. А въздуха след него е кристално чист и свеж. В град като Плевен, където съм родена и лятото температурите са изключително високи, дъжда се явява истинска манна небесна.

снимка: musicangel071

Гълъби

2010-05-27T10:19:00.005+03:00

Поради факта,че влизам в заверки с пълна сила и няма да имам особено време, даже и за сън, следващите две седмици най - много да качвам по някоя снимчица тук. Дори и това е съмнително. Това са няколко гълъба, които снимах, докато обикалях да снимам облицовки за едно есе. Този семестър ще ми е нужен изключително много късмет, за да заверя.

...?

2010-05-19T18:11:00.003+03:00

Обувчици част 3

2010-05-18T09:30:00.000+03:00

Поредният чудесен, слънчев следобед с невероятна компания и прекрасни снимки в края на разходката.

Обувчици част 2

2010-05-17T22:13:00.003+03:00

Снимка резултат от една приятна разходка в чудесна компания.

AC/DC

2010-05-16T21:20:00.002+03:00

С известно закъснение и без особен смисъл след толкова изписано по въпроса, но все пак и аз да се отчета, че бях там и дивях наред с още 60 000. Такова шоу просто няма как да не го отбележа.

P.S. Ще ме извинявате за нещастните снимчици, но толкова са му силиците на телефончето.

Парички

2010-05-11T08:30:00.001+03:00

Малко пролетно настроение от изминалите дни. :))))

Празни мисли

2010-05-03T20:29:00.004+03:00

Не знам какво да напиша. Нямам вдъхновение. Липсва ми муза. Трябва да напиша нещо. Не знам какво. Нямам идея. Единственото, което искам е да ходя. Да обикалям. За предпочитане в парк с дървета и слънце, което да се заиграва с листата им. Не мисля. Не разсъждавам. Не мога да свърша нищо. За организация не може и да стане на въпрос.

Поради липса на някаква сносна мисъл задържала се в главата ми ще ви разкажа за айс шоколада, който пих вчера. Бяха го нарекли Шоко айс. описанието му беше невероятно - шоколад на прах разтворен в разхлаждаща напитка със сметана пурички и шоколадова усмивка. описанието страхотно. Веднага си го поръчах и зачаках да отпия от тази сладка наслада в чаша. Но се оказах доста неприятно изненадана. Така шоколадовото нещо от описанието се оказа горчиво и блудкаво. Сметаната не се разтваряше в прекалено многото вода, която му бяха сложили, а за усмивка и дума не може да става. Някак си останах с неоправдани очаквания. За щастие това не беше голяма загуба, въпреки 3-те лева, които дадох за тази блудкавост. Бях с две прекрасни дами и те подсладиха деня ми достатъчно. А разговорите за дрехи и веселото кикотене не изискват особена мисъл.

Дано скоро успея да се взема в ръце и да си свърша работата, която само се трупа ли трупа ...

А как ли се чувстват ангелите?

2010-04-27T18:00:00.005+03:00

Какво ли е да си ангел?

Никога да не взимаш, само да даваш.

Да си пътеводната звезда, указателят, верният отговор.

Да нямаш право на грешка или слабост.

Винаги да помагаш на другите,

а да си неотменно сам по пътя.

Да даваш - живот, енергия, надежда.

Всеки да черпи от теб с големи шепи като от чист планински извор

и никой да не те зарежда.

Няма почивка, няма отплата

ти си там и помагаш.

Така трябва.

Закриляш, пазиш, напътстваш.

Няма място за колебание или грешка.

Ти си безгрешен, съвършен.

Не можеш да си позволиш друго.

Ти си светлината, която води

и никога не може да си позволи да се изгуби.

Ти си ориентирът, силата, огненият меч.

А във вселената няма неизчерпаем източник на енергия.

Дори слънцата умират ...

снимка: LordRavenous

Приказните моменти

2010-04-24T23:43:00.004+03:00

Провокирана от въпроса на Nezzo: Какво прави живота по-хубав? и от разговора с един новооткрит приятел, реших да опиша в няколко реда всички онези моменти, които ме правят щастлива и то, когато съм сама. Миговете, в които не се нуждая от никой и се радвам на факта, че съм жива.

Ще започна с картината, която описах в онзи разговор, от който ми дойде идеята. Любимият ми момент на плажа е точно по залез, когато самата ивица вече опустява, пясъка е почервенял, от последните лъчи на скриващото се вече слънце, сенките са дълбоки, а гларусите притичват наоколо и се опитват да отмъкнат каквото могат, забравено на пясъка. Тогава просто седя и гледам танца на вълните разбиващи се в брега. Изпадам в унес и единственото нещо, което ме изкарва от него е въпроса на някой покрай мен "няма ли да си ходим вече", а аз отговарям с усмивка "само минутка още".

Следващият от поредицата любими моменти ми е пролетно време, когато света се събужда отново след зимния сън. Когато дърветата са нацъфтяли и птича песен се носи от клоните им. Тогава обичам да се отпусна на някоя слънчева пейка да затворя очи и да се потопя в песните и ароматите. Не ме питайте какво си мисля тогава и аз не знам.

Лятото няма по-голямо блаженство за мен от това да легна под дебелата сянка на някое дърво и да се загледам в играта на светлината с листата му. Особено ако дървото е кестен, тогава се чувствам у дома си без значение колко далече от него се намирам.

Момента, когато се събуждам някоя зимна сутрин и видя, че вали сняг и всичко е бяло и чисто. Поне няколко минути няма да мога да отделя поглед от снежинките и лупингите, които те изпълняват във въздуха.

А кои са вашите най-любими моменти?

И аз на щафетата

2010-04-23T15:39:00.004+03:00

След като прочетох няколко серийни публикации от щафетата за 10 неща, които те правят щастлив и 5, които са неизвестни за твоята личност, си помислих колко е страхотно, че има подобни неща в блогосферата. Още по хубаво стана след като Nezzo, една изключително очарователна за мен блогърка, ме покани и аз да участвам. На свой ред и аз ще трябва да посоча 5 други блогъра, но за това по - натам.

Започвам. Десет неща, които ме правят щастлива. Ще им сложа номера само за удобство иначе те са напълно равностойни.

1. Ягоди. Сочни, ароматни, алено червени ягоди. Обожавам ги тези плодове до вманиачаване. Дойде ли им сезона и живея само на тях, изяждам поне по 3 кила на ден.

2. Шоколад. Като сме го подкарали с храните. Млечен с цели лешници или черен с бадеми. Блаженство на блокчета, а и добре се комбинира с ягодите.

3.Хубава книга. Добра ли е няма да ме видите няколко дни, докато не я прочета. До тогава си имам въображаем свят и реалния не ме интересува особено.

4. Приятелите ми. Не мога без тях, просто ще се побъркам.

5. Концертите. Друго си е да си в няколко хилядна тълпа и да крещиш и скачаш на воля. Зареждащо за няколко дни напред.

6. Кино. Особено анимация. Знам, че съм малко голяма за това, но ги обожавам. Пък и тогава няма разлика в държанието откакто съм навършила 5 годинки до сега. Все се хиля и подскачам на седалката в киното.

7. Голяма чаша чай подправена с приятен разговор.

8. Разходка сред природата. За предпочитане с весела компания.

9. Посещение на някой град в чужбина. Е тогава не можеш да ме спреш - ще подскачам наоколо, ще снимам, ще се смея и усмивката ще е като залепена на лицето ми постоянно.

10. Въобще дай ми да ходя и ще го правя цял ден. Понякога имам нуждата да походя без значение накъде или има ли някой с мен.

Така 5 неща, които не знаете за мен. Ми то вие много неща не знаете за мен, но да видим кои са по странните.

1. Не ям домати. Поне в пресния им вариант, просто не ми харесват на вкус. Преди всички не са ги ядяли, защото са ги мислели за отровни, защо сега това да е странно?

2. Освен че както отбелязах в една предна статия, очите ми сменят цвета, косата също варира според сезоните. Зимата е кестенява, а лятото от слънцето става почти съвсем руса.

3. Като бях в гимназията ходех в компютърните зали, за да играя игри, а не да си чатя като другите момиченца. То не беше Diablo 2, не беше Star wars и все в този стил.

4. Миналата година си сбъднах детската мечта и си купих лък.

5. Есента отивам по Еразъм в Полша. Това не знам до какво ще доведе, но е вълнуващо само по себе си.

Сага остава да измисля и 5-те човека, които да поканя. Започвам с ...purple... , да видим дали ще успее да ме изненада по някакъв начин; следва шепоти, как ли ще реагират там на поканата ми; In Brief, може вече да си писала такова нещо; MadWizard ще ми е интересен, ако благоволи и Agaq's book също при добро желание. Остава и да приемат поканата ми. С интерес бих прочела какво ги радва, пък за нещата, които не знам за тях и без това са много.

Малки приятни изненади

2010-04-21T22:17:00.005+03:00

Днес беше ден изпълнен с приятни изненади. Вече имам 30 последователя. Изненадващо е колко бързо се увеличават и толкова много ме радва това.

Но и целият ден премина в интересни събития. Като започнем с непредвидената разходка след университета, през дружелюбния клошар с виното и завършим със срещата с приятелка любезно прекъсната от психолог-музикант-интелектуалец.

Последният ни предложи да участваме в кастинг за филм за Вивалди поради изключителното ни ренесансово излъчване и прекрасната ни комбинация като образи. Наговори и куп други интересни неща, но за тях първо да проуча после мисля да ги споделя тук. Твърдеше, че е написал и две книги и е живял 10 години в Америка. Ще проуча и ще докладвам по нататък.

снимки: 1.~sadnightstar; 2.*mysterious-one; 3.~Sepulchrave

Погледи

2010-04-20T12:50:00.006+03:00

Има толкова много погледи. Тъжни, весели, приятелски, упрекващи ... С един поглед може да се каже толкова много. Понякога той е напълно достатъчен и не ти трябват думи. Всичко, което те интересува можеш да го прочетеш в очите на гледащия. А очите казват всичко, с тях не може да излъжеш. Фалшиви усмивки има, но усмихнатите очи са винаги истински.

Сега аз жадувам за точно определен поглед, който отдавна не се е срещал с моя. Искам пак да видя влюбеният поглед. Искам пак да усетя как тези очи, които ме гледат, потъват в мен. Как проникват в мен и искат да прегърнат онова, което е вътре скрито. За три дни три пъти го потърсих този почти забравен поглед.

Първите очи не срещнаха моите. Те бяха угрижени. Не гледаха нито мен, нито сега. А бяха потънали в едно неясно и напрегнато бъдеще. Бяха едни от най-странните очи, които бях виждала. Светли, но затворени в графитно сив кръг, както и самият поглед беше далечен. Тези очи се опитах да усмихна и се надявам, че успях. Не можах да ги върна в настоящето, а обърнах този взор към щастливите мигове от миналото. Този поглед така и не стана мой, дано поне за миг да беше забравил и грижите.

Вторите очи също отбягваха моите. Някога те ми казваха, че ме обичат. Вече не мога да намеря този влюбен поглед, който преди ме поглъщаше и аз се изгубвах в него. Кога ли ще успея да спра да търся нещо вече изчезнало. Оставам със спомена.

Третите очи потърсих само заради спомена. Преди две години те бяха първите, в които си позволих да потъна. Сега те настойчиво избягваха срещата с моите. Казаха ми, че са ме търсили, когато ме е нямало и не съм можела да ги видя. С тези очи винаги сме се търсели, когато не можем да се срещнем, но така и не събрахме смелост да си признаем. Сега имам нужда от един топъл, поглъщащ и прегръщащ поглед, но не знам къде да го потърся.

Поне разбрах нещо интересно за собствените си очи. Оказа се, че те си сменят цвета според настроението ми. Аз имам светли, топли очи. Трудно мога да опиша тази смесица от светло кафяво и лешниково с тъмни рески. Оказа се, че те стават кехлибарно топли, когато се смея и позеленяват по перифериата, когато съм ядосана. Направо се очаровах от това открие за себе си.

Тополата

2010-04-14T18:04:00.016+03:00

Няколко дена след като прочетох Любовна поема за един блок* на Васи се зачудих кое е нещото, което аз най-често гледам през моя прозорец. Не е нито големия оранжев блок вляво, нито Витоша , която се вижда на заден план, нито улицата долу. Вярно човек би си помислил, че един голям оранжев блок е прекрасен обект на наблюдение. Особено като се има предвид, че съм виждала и гола жена да се разхожда по терасата си на него. Въпреки изброените си достойнства не е той.

Друг достоен претендент е Витоша, сменяща облика си със сезоните. Тя има толкова лица: приветлива и подканяща, огряна от топлото слънце; мистична и непристъпна обвита в мъгли; непристъпна и студена, но някак чиста покрита със снежни преспи. Понякога дори не се вижда както в днешния дъждовен ден. Чудесна, приканваща, непреклонна и все пак не успяла да спечели цялото ми внимание.

Трябва да отбележа и възможността да наблюдавам трафика по улицата. Наистина доста скучна гледка за мен, но все пак си е вариант. Ако не друго бих могла да видя някоя интересна кола.

И така дойде време и за моя фаворит. Тя е висока, стройна и точно централно разположена в рамката на прозореца ми. Или поне беше. Тя е топола. Най - много от моите безцелни, копнежни или случайни погледи са били вперени в нея. Обичах да гледам как се поклащат клоните й, треперенето на листата й или този призрачен вид, който придобиваше през есенните мъгли. Тя беше там достатъчно забележителна да задържи погледа ми и достатъчно ненатрапчива, за да позволи потока на мислите ми да потече безцелно. Но един ден аз отправих взор през прозореца и нея вече я нямаше. Явно през няколкото почивни дни, в които съм отсъствала от София, са я отрязали. Нямам представа защо.

Сега трябва да си намеря нов обект на съзерцание. Мисля да се насоча към двата смърча, които бяха нейната неизменна компания. Ето няколко снимки на моята любимка и как изглежда гледката без нея.

Недоволна

2010-04-11T17:00:00.009+03:00

Защо съм недоволна, та живота ми е чудесен и все пак съм такава. Изпитвам даже дози вина от собствената си недоволност. Имам чудесно семейство, следвам това което исках да следвам, приеха ме по Еразъм в чужбина да замина, имам чудесни приятели, човек който твърди, че ме обича. Тогава защо съм недоволна? Какво в моя малък безпроблемен свят ме кара да съм такава? Който няма проблеми си ги измисля. Явно и аз така. И понеже съм доста типичен представител на зодията в момента поне двама души в главата ми се карат, пък третият прави злобни забележки без да взима нечия страна. От поне седмица не съм наред. Но са ме учили да не занимавам хората със собствените си главоблъсканици и да се усмихвам. Явно имам нужда да радвам хората, да се разсейвам с чуждите проблеми и да си мисля, че ги решавам.

Бях постигнала душевен мир, но за кратко. Явно съм слабохарактерна, зависима, лесно маниполируема даже. Предпочитам да живея в заблуда и щастие, не искам да мисля. Понякога си мисля, че наистина само лудите са истински щастливи и защо да си мъдрец като мъдростта те кара да се натъжаваш? Не е ли по-лесно да си наивен и глупав, но щастлив, отколкото мъдър и загрижен?

В момента се държа почти нормално само като съм с хора, заради някакво неясно задължение, което чувствам, че трябва да изпълня, че трябва да съм щастлива заради другите като не мога заради себе си. Ако достатъчно дълго живееш в една илюзия тя става реалност. Сънят се превръща в реалност. Аз живях в отрицание на невъзможността на щастието ми, даже лъгах без да ми мигне окото само и само да го спася, да го запазя. Правех компромиси, удължавах всеки миг, за да изстискам още капчица радост от мига, от момента на безпаметно безгрижие. За съжаление вече усилията ми са напразни, резултатите минимални като трошици на милостиня. И пак осъзнавам как се озовавам в онова състояние на очакване да стане нещо, което да върне искрата в душата ми, която сега все по-слабо тлее. Докато чакам ще се опирам на малките неща, които ме радват и ще се опитам да закрепя съзнанието ми цяло. Дано само онези тримата вътре успеят да завършат спора си, защото единствения губещ съм аз. Няма друг, няма и да има просто няма да позволя някой да пострада заради собственото ми необосновано неравновесие. Бурята бушува в мен, но няма да позволя тя да се покаже на повърхността.

На курорт

2010-04-01T16:56:00.006+03:00

Миналата събота ходих до Велинград и всичко беше прекрасно. Слънчево, топло, две приятелки за компания и сладолед между белите борове - какво повече да иска човек. Спах като къпана и едвам успях да се измъкна от леглото нейде към обяд. Все пак имах и едно малко разочарование. Не успях да се топна в нито един от многото минерални басейни в хотелите в града. Само в неделя минах и видях един по отблизо, колкото да си увелича желанието до толкова, че ми мина през ума да се засиля и скоча вътре. Каква атмосфера само. Леко ръмеше, въздуха кристално чист, парите се издигаха от топлия минерален басейн, а наоколо боровата гора. Как да устои човек, просто вълшебно. Отбелязах си на ум за следващото ми гостуване да си взема банския. Чудесно е да се измъкнеш за няколко дни от София и смятам и за предстоящите почивни дни да си се прибера вкъщи и да навестя родата по празниците.

Цветница

2010-03-28T20:10:00.003+03:00

Дойде и един от любимите ми празици - Цветница. Толкова много обичам цветята и природата, че няма как да не го харесвам и този празник, пък нали и аз се вживявам в ролята на едно видно цвете. И така честит праник на всички тревички, цветенца, храсчета и дървенца!!!

Ненамясто

2010-03-24T19:13:00.008+02:00

В последните няколко дни се чувствам някак ненамясто. Държа се странно и аз не знам защо. Изключително мудна съм и не мога да свърша никаква работа или да се съсредоточа.

Последните два дни непознати хора ми се карат за някакви неща, без да съм особено виновна. Вчера ми се скара един свъсен дядо, чието куче като го погледнах толкова много ми се зарадва, че искаше веднага да си качи предните лапи отгоре ми. Реакцията на дядото беше: "Стига си го закачала ма!". Горкото животно сигурно е много нещастно при такъв собственик. Днес в един магазин пък, една лелка ми се скара, че не съм се преоблякла достатъчно бързо и само съм бавела пробните. Хората стават все по свъсени или аз все на такива попадам в последно време. На улицата, в автобуса, в магазина ...

Чувствам се като този чадър на дървото. Не преча на никой, опитвам се да не бия на очи, но някак си това не ми е мястото и преча на всички само с присъствието си. А аз искам само малко спокойствие и вътрешен мир, които така ми се изплъзват в последно време.

Няколко дни се събуждам с кошмари, а тази сутрин ме мъчеше такава жажда, каточели съм плавала с дни на сал в морето и усещах само вкус на сол. Някъде нещо се е объркало и не знам какво и къде. Единственото, което ме успокоява е да ходя. Почти безцелно по улици и тротоари. Не знам къде отивам просто ходя и обикалям. Хубавото е поне, че имам компанията на моето алтерего. Само дано се оправя преди да й е досадило да се разхожда по улиците с един Йори като мен и да не остана сама с персоналния си дъждовен облак.

Пролет е

2010-03-20T14:48:00.005+02:00

Честито на всички, ето че най-после официално дойде и пролетта. Наистина някъде около нова година си мислех, че още тогава трябва да започна да я посрещам, но последвалите снегове и виелици ме разубедиха. И така днес на 20-ти март настъпва астрономическата пролет. Навън е топло, птичките пеят, софиянци са плъзнали по парковете в приятния съботен следобед - идилия.

Света се събужда отново за живот идва време и за пролетно почистване. Даже софийска общината имат "идея за почистване", така се нарича пролетната кампания по почистването. Дано не си останат само с идеята. Как може да си наречеш кампанията "идея" за почистване, нямаше ли някоя по-подходяща дума като например "инициатива" или не знам и аз - "пролетно почистване", колкото и тривиално да звучи.

Все едно това бяха само леки размисли върху нещо, което ми направи впечатление вчера. Аз лично мисля днес да последвам примера на мнозинството и да излезна на разходка в близкия парк. Мисля и да поснимам малко, за да имам какво да си сложа като картинка към размишленията. Дано се натъкна на нещо интересно.

Плесени редят пъзели

2010-03-16T11:59:00.004+02:00

"Четирима японски учени от Университетите на Хокайдо и Хирошима, Университета “Тохоку” и унгарски специалист от Университета на Шегед, установили, че гъбичните плесени могат да редят пъзели."

До тук прекрасно, но бих искала да разбера как успяват да го направят??? Дали се разрастват прекалено много в определена посока, за да избутат парченцата едно към друго? Или пък са има дали много малък пъзел и го редят?? Какво се разбира под пъзел едва ли могат да подредят кубчето на Рубик, а ако могат ще се окаже, че група гъбички се справят по добре от мен. Или пък плесените развиват групов интелект. Колко ли време пък им отнема да наредят въпросния пъзел. Ако трябва да ги чакам с дни да се развият достатъчно да го подредят - не ми се чака. А как въобще на тези хора им е хрумнало да провеждат подобен експеримент. Съдейки по майка ми основното, нещо което тя иска от гъбичните плесени е да изчезнат, но те винаги се появат отново. Може би имат някой недовършен пъзел, изостанал и недаващ им мира докато не го завършат ... знае ли човек.

Тези господа са се опитали даже да ги научат да решават судоку и да снимат, но за съжаление опита е бил неуспешен. За судокуто не съжалявам особено, но щеше да е супер да се изобрети фотоапарат с вградени плесени, които да снимат разни събития, докато ти си правиш кефа. Жалко наистина, но братовчед ми ме успокои, че просто не са изобретили достатъчно малки фотоапарати и за това било.

P. S. Поради липса на гъбични плесени ето ви една гъбка :)

Сутрешни усещания

2010-03-11T15:33:00.007+02:00

Тази сутрин съзнанието ми даде накъсо. Изведнъж, в блаженството на съня си, бях залята от всички онези усещания, мигове и моменти, които са свързани с всички мои досегашни любовни трепети. Бяха само образи, мигове от по няколко секунди, но спомени точно за моментите, които те карат да почустват онова вътрешно гърр чувство. Беше за кратко - не повече от двайсетина секунди, но ето че стана три следобед и още не мога да се отърся от това усещане. Съзнанието ми ме заля с толкова много образи и секунди от миналото, които са карали сърцето ми да трепне, че не издържах на интензивността и отворих очи. Тъмнината ме заобикаляше, а след като успях да фокусирам часовника видях, че е едва 6:25 а. m.

Предполагам, че ще звуча леко объркано, но ще се опитам да изброя тези картини, с надеждата, че като ги запиша ще спрат да преследват съзнанието ми във всеки един свободен момент.

Образите бяха много и различни, но всичките потънали в сумрак. Усещането за дъха на любимия по врата ми, когато вдишва уханието на косата ми. Ръцете, които нежно и сигурно ме обгръщат. Мекотата на устните. Спокойствието на прегръдката. Извивката при ключицата. Широкият гръб. Ръката спускаща се по рамото ми. Погледът, който сякаш прониква в теб, но не като завоевател или натрапник, а потапящ се в чист извор, бавно потъващ в очите ти. Отмятане на кичур коса. Жестът, когато неговата ръка намира твоята. Силуета на тялото, очертано на слабата светлина . . .

Всички тези спомени са ми скъпи, но и натоварващи. Обичам да се връщам към тях понякога, но не и към всички едновременно. Надявам се, че след като вече ги написах, ще продължа спокойно с работата си.

За мъжете, жените и гейшите

2010-03-09T15:28:00.015+02:00

В последно време много се замислих за човешките взаимоотношения и в частност тези мъж - жена. Това разбира се не ме доведе до особено значими изводи, аз така или иначе не ги разбирам тези работи. Затова седнах и се поразрових малко в нета да понауча нещо. Оказа се, че има доста сайтове за съвети как се свалят жени, а пък на нежната част от човечеството явно това трябва да й е вродено. За съжаление на мен нещо момента с вроденото ми убягва. Пък и така или иначе все някой от приятелите ми ще се намери да ми каже, че имам мъжко мислене.

В общи линии, ако си жена просто се пооблизваш малко, пърхаш с мигли и натрапчиво жестиколираш и готово. А пък за мъжете има цели стратегии, методи, тактики - направо свят да ти се завие. Даже си имат категоризация от 1 до 10 на жените.

За съжаление тя включва само външни характеристики, тук не съм много сигурна понеже не прочетох много внимателно, но явно способността жената да те предразполага към разговор и приятно прекарване на времето не е от такова значение. Може и да е неспособна да върже две думи накръст, но има ли тяло на богиня веднага се класира на високи позиции. Друго, което ми направи впечатление е, че може категориите да са от 1 до 10, но на практика са само от 4 даже може би 5 нагоре. Долните просто са прекалено ужасни, за да се занимаваш с тях - нещо като кастата на недосегаемите в Индия. Тук се замислих аз коя категория съм, но така и не стигнах до извод. Ще ми се да мисля, че съм примерно 7-8, но като не си падам по жени, нямам мъжки поглед върху нещата, пък и се опасявам, че егото ми е прекалено голямо, за да си дам ниска оценка.

Все пак открих и нещо интересно организират се курсове и за жени. Как да съблазняваш, омайваш и контролираш мъжете. Училище за гейши, но там не отделяш целия си живот за това призвание, както е в Япония, а два дни и разбира се съответната сума пари. Информацията е скъпа все пак. Явно те учат как да се движиш, гледаш, водиш разговор, да масажираш и даже да се чувстваш. Има си "Бонус! След курса ще започнете да получавате подаръци от мъжета." Колко хубаво, но парите ми се струват множко, нямам ги в излишък. Ще се наложи да си давам на самотек и да си мигам, облизвам и жестиколирам по собствено усмотрение. Бих искала да се науча да правя хубави масажи, вярно че понякога ми се е случвало да правя страхотни такива, но това го отдавам повече на случайността.

Явно още не съм истинска жена, каквато обещават да станеш след курса и за това ми е странно да празнувам и осми март. И така сполайте, всеки както може, пък нека се обичат маладите, както казват старите хора.

Честит 8-ми март

2010-03-08T15:54:00.007+02:00

Честит празник на всички дами и майки и най-вече на моята - да ми е жива и здрава.

Лично на мен все още ми е по-близък 1-ви юни и затова нека е честит празника на тези, които празнуват деня на жената.

Честит 3-ти март

2010-03-03T20:44:00.004+02:00

Честит национален празник на всички българи!

Хубаво е да си горд със страната си пък и да починеш един ден послучай празника.

Честита Баба Марта

2010-03-01T20:58:00.003+02:00

Да сте живи, здрави, весели, засмени, бели и червени! Доста късно ми остана време за това пожелание, но все пак си е срамота на 1 март, този толкова български празник, да не се кажат няколко хубави думи на хората около теб, дори и да не ги познаваш.

P.S. Паднаха ми батериите на фотоапарата и не мога да сложа снимка :(

Чукнах 20

2010-02-27T20:27:00.014+02:00

Просто чудесно :) вече имам 2о последователя - едно така приятно закръглено число, което заслужава да бъде отбелязано. Има няма два месеца по-късно и 20 последователя - мисля, че чудесно се получи. Аз започвам да свиквам с идеята, че имам блог и трябва и да го попълвам сравнително често. Има някой статии, които се получиха точно, както си представям, че трябва да изглежда един блог, за други се притеснявам, че са една идея по-лични от необходимото, но още се уча в това ново за мен нещо.

Света на блоговете е толкова пространен и интересен, че понякога губя по няколко часа на ден в разглеждане на различни блогове. Те са толкова много, различни и интересни, а аз съм изключитено любопитна и с много интереси, че понякога се чудя как ще следя всички тези интересни писания, проекти и мнения. Има наистина полезна информация или просто интересна, вдъхновяваща и замисляща.

Всеки нов последовател ме кара да се усмихна. Това означава, че случайните мисли, който се реят из съзнанието ми, са интересни и на някой друг. Все още не ми е ясен принципа на появата на нови последователи и какво точно ги задържа, но важното е, че появата им ме радва. Поне в едно съм сигурна - добър начин е просто като ти последваш интересните ти хора и те може и само от чисто любопитство проверяват какъв си и за какво се бориш. Друг метод за сега не ми е известен, но в крайна сметка моят блог е личен, не комерсиален и нямам за цел да се сдобия с възможно най-много хора, които следят блога ми.