Хубаво е да си вкъщи

Вече съм ваканция и се прибрах вкъщи. Посрещането беше страхотно малко след стъпването ми на гарата получих позивна за събиране с китари в парка. Какво по-хубаво посрещане бих могла да искам. Разбира се родителите ми не бяха много доволни, че ме видяха само като се разминаха на вратата, но среща с приятели, които не си виждал два месеца, под музиката на акустични китари и на фона на десетилетни дървета, е достатъчно извинение.

Следващата вечер беше също толкова забавна. Събрахме се отново голяма компания и цяла вечер играхме на филми. От гимназията не я бях играла тази игра, а само колко се забавлявах. Заболя ме корема да се смея и се прибрах чак в 2 сутринта. Вкъщи май не ми повярваха особено, че цяла нощ съм играла на филми, но какво да се прави.

Неделята мина неусетно след задължителната разходка в парка, цял ден сън и гледане на телевизия. Само да отбележа, че очаквах повече от финала на световното. Май само аз го дочаках до края, а даже и холандците, за които бях, паднаха. Май не бях гледала по-дълъг мач, не че и толкова ги следя де.

Понеделника премина под знака на борбата с Vivacom и услугата им за домашен Wi-Fi интернет. След 3-4 обаждания на оператор 3 часово чакане и един прекрасен филм, който изгледах за запълване на времето, се преборих успешно. Тук е мястото да благодаря на Петър от поддръжката на Vivacom, който единствен от тримата оператори, с които разговарях, разбра какво всъщност го питам.В крайна сметка интернетът е пуснат и тази публикация е живото доказателство за това.

Друго, което мога да споделя е, че ще уча една приятелка на майка ми на Autocad. Ще видим докъде ще го добутаме.