Седмици наред.
Угасваща искра,
празен поглед,
линеещо тяло.
Избледнява.
Безсилие.
Протягам ръка -
не я приема.
Тя страда.
Аз също.
Искам да й дам сила.
Не иска и не поема.
Ще намеря начин.
До тогава.
Сълза.
Много е тъжно и навява много тъжни спомени в мен. Спомени за дядо ми, който беше много силна личност, но с много нежно сърце и два инсулта успяха да го пречупят. Когато дойде момента да предаде богу дух изглеждаше примирен и слаб. До тогава не съм вярвала, че у някой може да настъпи такава коренна промяна...
И аз така, знаеш... :-/
ОтговорИзтриванеЗнам да ...
ОтговорИзтриванеМного е тъжно и навява много тъжни спомени в мен. Спомени за дядо ми, който беше много силна личност, но с много нежно сърце и два инсулта успяха да го пречупят. Когато дойде момента да предаде богу дух изглеждаше примирен и слаб. До тогава не съм вярвала, че у някой може да настъпи такава коренна промяна...
ОтговорИзтриванеУжасно е да гледаш, когато нечии дух изгасва. Моите съболезнования.
ОтговорИзтриване