За 3-ти път днес отварям blogger с идеята да напиша нещо хубаво, смислено и приятно, но уви нищо не ми идва на ум. Единственото, което се върти в съзнанието ми, е лютеницата. За това, ето ви една картинка на лютеница:
Най-ранният ми спомен за гореспоменатата е как баба ми маже филии с лютеница и ги ядем със салам и сирене в кухнята й, с братовчедите ми. Този спомен се класира и в категория най-вкусен. Дам, малко странно звучи, но усещането ми за него е точно вкусно. Заводски хляб с лютеница - това е истината. Изпитана рецепта и за студентските години.
Знам, че това ще се класира като една от най-безсмислените ми публикации, но имайки предвид какви глупости пиша в последно време, защо пък не. Сега съм просто щастлива и спокойна, за това и писането ми куца. Пък и жегата не преразполага към особено много вълнуващи нещаза правене в града.
Пиша за лютеницата, защото тя беше причина да осъзная, че съм щастлива и влюбена. Случката беше малка и по-скоро незначителна. Просто една намазана филия с лютеница, но намазана специално за мен. Може би това предизвика такова чувство на обичаност, точно заради онзи спомен от детството. Усещане, че ме обичат и се грижат за мен. Всичко това само заради една филия лютеница, но нали човек трябва да се научи да се радва на малките неща в живота.
Може да е глупаво, но ви пожелавам да има кой да ви маже филиите с лютеница.
Усмихнат ден от мен. :)
