сряда, 30 юни 2010 г.

Филип Киркоров


И така. Бях на концерта на Филип Киркоров. Не го бях планирала и се оказах там леко случайно. Просто баща ми не успя да иде и аз придружих майка ми. Честно казано бях скептично настроена, но се оказа, че човека е много добър и не случайно му казват руския Майкъл Джексан. Шоуто беше на ниво, балета перфектен. Направих и доста симпатични снимки на фотоапарата на мама, но за съжаление не успях да си ги сваля на компютъра. Ето и основното в няколко изречения. Това мисля е шестото посещение на Филип Киркоров у нас, но залата пак беше пълна. Получи цветя от кого ли не като най ме изненадаха тези от Цветан Цветанов. Оказа се, че певеца е бил измамен, но накрая справедливостта е възтържествувала. Освен прекрасните песни, страхотния балет и многото цветя ме впечатли и изпълнението на 2 песни от бащата на Филип. Ясно откъде е наследил таланта. Киркоров няколко пъти натърти, че композиторите са му забранили да пее български песни, което явно е било традиция и изнесе няколко трогателни слова по темата. Все пак концерта беше чудесен и съм наистина доволна, че го посетих, макар и инцидентно.

понеделник, 28 юни 2010 г.

Есе по "Практикуване на професията Архитект"


И така имах да пише есе по "Практикуване на професията архитект" и си избрах темата: Морално - етични аспекти на професията Архитект. Понеже много си харесвам как се получи реших да го сложа и тук.


Още в началните курсовe ни учат, че като архитекти ние създаваме не просто сгради, а пространства и среда на живот. За това и пред нас седят редица морално - етични аспекти. За да създадем една приятна среда на живот ние освен норми и закони учим неща като композиция и естетика. По този начин се научаваме да създаваме приятна за възприамане среда, защото сградите имат живот в десетилетия, а някой от тях като катедралите и в столетия. За съжаление след като се построи една грозна сграда единственото, което може да направи архитекта е да й пусне пълзящ бръшлян по фасадата, но понякога даже и това не помага.

От друга страна след като излезем от университета се сблъскваме с реалността на практиката. В повечето случаи инвеститорите искат да изкарат максимална печалба с минимална инвестиция, което има своите негативни последствия. Интериорите стават тесни и малки. Всичко се изпилва на допустимия минимум. Ако зависи от инвеститора в повечето случаи всички коридори ще са широки едва по 90 см, спалните по 6 кв. м. Апартаменти с предимно северно изложение и само с по една стая с добро изложение, защото е задължително. Разбира се живота в такова жилище е напълно възможен и хората се пригаждат, но колко е удобно това. Застроява се до максималната възможна разгъната застроена площ и се получават едни гиганти и всеки иска да построи възможно най-много, пък другите да му мислят за зеленина и околно пространство. Получават се едни раздути огромни неща, които рядко са овладени естетически, просто защото не им е отделено необходимото време за това, а се е гонила само печалбата.

С риск да засегна някого ще дам и конкретен пример с една сграда, която успя да предизвика в мен искрено възмущение още с първия поглед. Едва ли имам правото да критикувам толкова строго като се има предвид, че нямам нито една построена сграда, но тъй като есетата са изказване на лично мнение, аз ще изразя моето. Ще се спра на мол „Сердика”. Не го харесах още на визуализация, което винаги е лош знак, защото обикновено визуализациите са по-добри от действителността. Но да започна по - конкретно. От функционална гледна точка най – голямо впечатление ми направи факта, че няма санитарен възел на приземния етаж, а само на нивата под и над него. Те са разположени в самия център на разпределението и не особено лесни за намиране. Съмнява ме и достатъчността на кабинките като се има предвид, че мола има 300 магазина и 1600 паркоместа. Особено в деня на откриването и скоро след това се бяха получили наистина големи опашки. Друг негативен за мен момент беше трудната ориентация в мола. Табелите са недостатъчни и не особено ясни. Магазините може и да са групирани по някакъв начин, но аз лично не открих логика. Настилката е с плочки, които може като единична плочка да са изглеждали добре, но на мен ми създаваха усещането за мръсни. Дни след откриването вече можеха да се забележат пукнатини на някой места. Екстериорното решение на сградата също е с меко казано недобро излъчване. Офисите са просто механично прилепени към мола, а зеленият им цвят е доста съмнителен и особено в комбинация със златистите вълни.

Може би критиката ми към въпросната сграда е неоснователно остра. В крайна сметка на всеки архитект може да му се случи да направи сграда със съмнително естетическо излъчване. Не се и съмнявам, че Сердика ще има голяма посещаемост, въпреки че аз не го харесвам толкова.

Друга явна злоупотреба с архитектурата се наблюдава по морските и планински курорти, където застрояването с хотели е толкова гъсто, че са заприличали по-скоро на градове, а не на място за почивка. Слънчев бряг отдавна не е онова зелено райско място, което помня от детството си, а е затрупан с огромни хотели на всяка крачка.

В заключение бих казала, че като архитекти и създатели на среда на живот е хубаво да се постараем, тя да е приятна и уютна, а не да създаваме неудобни жилища и грозни гиганти наредени един до друг без въздух около тях.

петък, 25 юни 2010 г.

Sonisphere Festival 2010


Нямам думи да опиша целия фестивал беше нещо, което трябва да се види и изживее, а не да се описва с думи, които могат само да пресъздадат бледо копие на изживяната емоция. И двата дена бяха страхотни, но може би аз лично повече се изкефих на втория. Дали беше заради факта , че не бях ходила на изпит преди концерта, както първия ден. Може би просто, защото RAMMSTEIN направиха най-великото шоу, на което някога съм присъствала и се съмнявам някой да ги засенчи в близко време. Но да караме по хронология. Само няколко щрихи от личното ми изживяване. Така или иначе много се изписа и изговори. Снимки нямам, защото нямах фотоапарат, но картините ще останат запечатани в съзнанието ми.

22.06.2010
Велик концерт, направо исторически. За първи път се събраха на една сцена великата четворка на траш метъла: ANTHRAX, MEGADETH, SLAYER, METALLICA. Невиждано до сега и съответно специално филмирано и излъчено в кината по цял свят, за да може възможно най-много хора да му се насладят. Единствените ми забележки са към времето, което не ни пожали и валя през повечето време. На MEGADETH даже град заваля, което се отрази много лошо на звуковите качества на концерта, а по едно време даже спря китарата на Дейв Мъстейн спря за момент, но всичко завърши благополучно.
METALLICA, мойте любимци, се представих подобаващо и изпълних най-любимите ми песни с добри пироефекти съвсем на място сложени. Накрая излезнаха четирите големи заедно на сцената и изпълниха Am I Evil? и идилията беше пълна.

23.06.2010
Отново прекрасен ден. Вече наспала се и презаредила с енергия, за разлика от първия ден заех позиция на стадиона. Вторият ден беше отреден за STONE SOUR, ALICE IN CHAIS, MANOWAR, и разбира се RAMMSTEIN. Всички бяха чудесни и определено имаше нещо в излъчването на Кори Тейлър на сцената. Както се шегуваше един приятел комбинацията между кечист и актьор, която лъхаше от него беше много харизматична.

Няма две мнения по въпроса обаче, RAMMSTEIN бяха гвоздея на вечерта, даже и на двете вечери що се отнася до сценично представяне, пироефекти и шоу. Не мога да го опиша, просто думите ще бледнеят. Ако сте били измежду онези щастливци видя ли го на живо като мен - блазе ви, ако ли не - шанс. Не бях виждала да се лее толкова огън и жупел на сцената, да не говорим за всичките светлини, костюми и екстри.
Тук е момента да отбележа, че и двата дни беше почетена паметта на Рони Джеймс Дио подобаващо и истината е, че света изгуби един наистина велик музикант с кончината му.

събота, 19 юни 2010 г.

Букет за мен






Получих по куриер страхотен букет от 11 невероятни червени рози, които ухаят просто божествено и ме карат да се разтапям от удоволствие. За тях трябва да благодаря на един специален за мен човек, който в последния месец прави толкова много прекрасни малки сладки нещица за мен и ме кара да се чувствам обичана и специална. Ти наистина ме караш да сиая и с удоволствие ще го правя за теб, за да те радвам, както и ти мен. А сега няколко снимки, за да се порадвате на прекрасните рози и вие.

Happy Birthday to Me

Днес имам рожден ден. Ставам на 23 и се чувствам прекрасно. Понеже няма да си го празнувам тази година и си нямам истинска торта, си нарисувах една от светлина да направи деня ми светъл и щастлив. Всички се чувствайте почерпени с по едно парче от мен. Пък аз ще си пожелая здраве и щастие и ще духна свещичките. Мисля, че с тези две пожелания покривам всичко, което ми е необходимо. Остава и да си дочам цветята от човека, който ме накара да се чувствам наистина специална дори и без голямо празненство. Желая ви един прекрасен и весел ден.