ЧРД Nezzo!!! (по жирафски)

Днес Nezzo има рожден ден и това трябва да бъде отбелязано подобаващо! В нейна чест този пост ще е пълен с жирафи, правещи нещата, които не успях да изпълня днес за нея. :) Шоколадче това е моя подарък за теб. :* 

Тук Жирафът ти подарява букет от близалки.

А тук е намерил цвете, което смята, че ще харесаш.

Вече очаровал те с близалките и цветето, твоят приятел Жирафът  те води да гледате залеза... ах романтика

Жирафът  вече купонясва лудо на партито по случай рожденният ти ден!

П.П. Поради липсата на време скицирах на бързо, но от сърце. Дано ти хареса. ;)

A blog, a tree

И така вече в няколко блога видях тази прекрасна кампания "A blog, a tree", която са подели I plant a tree и ITSTH. Само трябва да сложиш едно такова зелено бутонче в блога си. А най-хубавата част е, че даже може и да си избереш от няколко вида дървета. А аз си избрах дъб и си представям как след няколко десетилетия моя блог ще е спомогнал за израстванеtо на едно прекрасно величествено дърво. 
Още от малка обожавах дъбовете и обикалях из парка да събирам жълъдчетата ми. Тези дървета имат невероятна корона, която позволява на светлината да се разпръсква по един наистина вълшебен начин. Дъбовите гори винаги са ми вдъхвали усещане за топлота и уют. 

Oт дълбока древност дъбовите сенки са места за планиране и осъществяване на значими обществени събития… 

Вярвало се е, че докосването до листата му носи здраве, допирането на клонка до ръцете или лицето освобождават от болест. Счита се, че по такъв начин здравият дух на дървото предава част от силата си на боледуващия…

Текстурата на дървесината внушава /дарява/ жизнена енергия с предаване на силата и дълголетието на дървото. 

В народните ни поверия /песни/ дъбът е символ на сила, мъдрост, величие, твърдост.

Купичка

И така получих наградка, която не ми е много ясно за какво точно е, но аз обичам награди всякакви. :) Даде ми я Baby. Купичката, обаче си има и условия, които вървят с нея, и те са да кажа 7 факта за себе си и да наградя още 15 блогъра. Да започнем с фактите, което да си призная много ме затрудни.

1. Любимият ми цвят е жълтото, има ли нещо жълто наоколо, сигурно аз съм го избрала.

2. Обожавам ягоди.

3. След всяко ядене ме обхваща невероятен въглехидратен глад и трябва да хапна нещо сладко, било то и дъвка.

4. Огромно удоволствие ми носи чаша чай в приятна компания.

5. Всъщност съм вълниста към къдрава, което си проличава най-вече лятото. Трябва ми само лек ръмеж и веднага кичурите ми се заформят на буклички.

6. Остана ми само дипломния проект и завършвам.

7. Все още си оставам доста вдетинена и се надявам детето в мен никога да не пораства.

снимки: 1. CoWin 2. escaped-emotions 3. GamerFromHell 4. ByLaauraa 5. RedPolaroid 6. abd-alrahman 7. mechtaniya

-------------------------------------------------------------------------------------------------

И така да започнем и с изброяването на Блогове, които според мен си заслужават. Осъзнавам, че понякога тези условия за факти и награждаване могат да бъдат леко досадни и за това всички наградени от мен преспокойно могат да я пропуснат тази част.

Workshop_beta - да бутнем едно рамо на един блог, който по неизвестни за мен причини, си седи скрит в сенките.

Disenchanted - само да не си триеше толкова често блога, иначе винаги ми е приятно да се отбивам там.

Камъче в обувката - най-приказният в съвсем буквален смисъл блог, който съм срещала.

...purple... - малко на английски, но все пак чудесен, както и собственичката му.

FavoritElement - само интересни работи има там.

Умопомрачения - нали си имам слабост към хубавите снимки.

VRAI - любов от първо прочитане.

undisclosed - чувствено.

между другото - просто има нещо в този сайт.

.ТОЧИЦА - като стана майка, искам да имам нейната креативност.

MediaDesign - найстина професионално воден блог.

In Brief - женствен, това е думата.

Режицата не ножи или как снежат хфърчинките - иронията и моята непреудолима любов към нея.

100 Овце - и блога и магазина: просто страхотни.

LaMartinia - стилно и с това се изчерпвам.

Mоите 13

Човек като няма какво да сподели и се включва в някоя блог игра. По-лесно е и спестява времето загубено в гледане на монитора с празен поглед в очакване на вдъхновението. И така благодарение на Baby и аз да напиша нещо, че срамота вече. Ето ги моите 13 пропуска.

1. Не съм била на палатка или какъвто и да е къмпинг.

2. Не съм плувала в езеро, но за язовир - не съм толкова сигурна.

3. Не съм скачала с парашут.

4. Не съм имала домашен любимец.

5. Не съм ходила на пижама парти.

6. Не съм карала ролери или кънки.

7. Не съм играла пеинтбол.

8. Не съм си взела изпита по "Икономика на строителството". Това е много препоръчително да го направя, ако искам да завърша.

9. Не съм печелила състезание.

10. Не съм печелила и от лотарията.

11. Не съм ходила в детска градина или ясла.

12. Не съм работила.

13. Не съм си лягала с мъж на първа среща.

И така по правилата на играта, ако вие сте правили някое от нещата, които аз не съм, може да напишете вашите 13.

За да е по-интересно, ще напиша и кои от тези на Baby, аз съм правила:

1.Ходила съм на кароке и даже пях. Горките слушатели като знам как пея.

2. Яла съм раци, калмари и даже октопод, но суши - не. Честно казано октопода ми заприлича на жилаво пилешко.

7. Взимала съм автографи от 2 банди даже. Вокалистът на 2-рата даже сам попита не искам ли снимка. :)

8. Плувала съм или по-скоро, плацикала съм се в река.

10. Жилена съм от пчела. Единия път беше по долния клепач и ви уверявам, че е изключително неприятно.

12. Носена съм на ръце, въпреки че много мразя.

13. Удряла съм шамар и то даже първият, когото зашлевих още го помни. А бяхме някъде 4-5 годишни.

Значи общо 7 неща. Номерирах ги с номерчета от нейния списък.

Ще ми е интересно да видя какво ще споделите и вие.

снимка: tranquil-anarcy

Gil Elvgren

Поради нашумялата кампания с билбордове из цяла София, реших да изместя спектъра на интереса от пластичните операции и силиконовите гърди към изключително симпатичните рисувани момичета на самите реклами. Парадокса тук е, че те са били изцяло естествени и са по-известни като pin-up girls. Самите изображения на билбордовете подозрително много приличат на творчеството на Gil Elvgren. И сами можете да видите приликата между неговите момичета, в ляво и тези от рекламната кампания, в дясно. Ето и малко информация за самия художник:

Gil Elvgren (1914-1980), ще го пиша на английски понеже не съм сигурна как се пише, е роден под името Gillette Elvgren. Той е американски художник на пин-ъп момичета, реклами и илюстрации. Elvgren бил един от по-важните пин-ъп и глемър художник на 20-ти век. Днес той е най-известен със пин-ъп картините си за Brown & Biegelow. Elvgren е завършил Американската Художествена Академия.

Тази е една от най-любимете ми от творбите му. Наистина много ме забавлява, а и интерпретацията в стил кубизъм е чудесна.

Мерси :)

За лилавите пухове

Като дойдох в Полша установих с голямо удоволствие, че тук нямат хлебарки. Чисто спретнато общежитие с жълти стени, какво повече може да иска човек. Но, винаги има по едно такова "но", се натъкнах на нова домашна напаст - лилавите пухове. Те дебнат от всеки ъгъл и няма значение колко пъти си мел, винаги се появяват отнякъде и ти налазват чорапите. Няма отърване. Днес обаче минаха всякакви граници. Бяха ми останали само 3 бисквитки, които възнамерявах сладко сладко да изям с чаша мляко за вечеря. Само секунда разсейване доведе до непоправимото - изпуснах едната. Ужас. Горката, малка, вкусна бисквитка, когато се наведох, тя вече беше налазена цялата от лилавите пухове. Беше толкова тъжна гледка, но нямах друг избор освен да я изхвърля. :( Пак ще помета като един вид отмъщение, но сигурно ще е безсмислено. Лилавите пухове са безмилостни и винаги се връщат. Идея си нямам и откъде идват, при условие, че единствения възможен източник са двете одяла, който са по скоро кафяво-червено-жълти отколкото лилави.

П. П. Днес Звездичката ме номинира за Блог на деня и ако искате може да ме подкрепите тук. :)

снимка: Kikariz

Изненадка с благодарност

Преди няколко дена четох интервютата, които Baby беше правила до сега заедно с Лудия Шапкар. Тъкмо се чудех кога ще излезе следващото и о изненада, оказах се следващият гост поканен на чаша чай в тази интересна компания. Разбира се, както винаги, улисана в приятния разговор, окъснях и не успях веднага след излизането на интервюто ми, да пусна тази статия, с която искам да изкажа благодарности. Това момиче ме познава на ниво реакции, както казах веднага след като прочетох прекрасното въведение, което е написала за мен. ;) Въпросите на Baby и отговорите, които даде моята нескромна личност, можете да видите тук.

снимка: Kan-Ryukai

50

И така вече си имам 50 последователя и този път, за разлика от момента, в който проимах 40, мисля да го отбележа, а не да се усетя чак след като е минало заветното кръгло число. Поне се успокоих, че блогът ми не е чак толкова хмм ... "кух". Точно днес прочетох една статия за това какво трябва да ти покаже , че блога ти не е много стойностен и трябва да пишеш по-хубави работи вътре: 20 начина да познаете дали блогът ви бие на кухо (част първа).

• Ако не друго не се смятам за толкова велик писател, но по другите категории си горя.
• Блогът ми си е от самото начало личен дневник и не смятам да го превръщам в нещо като списание.
• И коментарите не са от най - често срещаните неща вътре, с няколко приятни изключения, но тъй като е личен дневник, не смятам и за такава необходимост да ги има.
• Така и не си сложих Google Analytics и тъна в блажено неведение колко време остават хората в блога ми , може и да е под 2 минути. То имам постове, които са само от по една снимка и е малко трудно да се задържиш цели 2 минути на нея, но все пак.
• За съжаление май и статиите си ги пиша за максимум час, но никога не съм засичала време и не съм сигурна и по този пункт.

В крайна сметка като се замисля то и идеята да си имам блог никога не е била в това да ме четат много хора или да изкарвам пари от него, за да са ми необходими голям брой уникални посещения. Направих го за себе си, за да пиша моите си неща и да споделям моите си снимки. Все пак не мога да отрека, че всеки нов читател ме радва искрено и ме кара да се усмихна.

А може да се окажа и една щастливо самозаблуждаваща се лейка. Поне да съм от детските - шарена и с картинки. :)

Блог ли каза?

Първо да се извиня за дългото отсъствие, почти месец, но липсата на интернет, пък и многото и приятни изживявания последния месец ме възпрепятстваха да пиша. Сега да наваксам набързо.

Преди месец се въртеше една наградка из блоговете за чудесен блог. И аз получих една от любимата ми ...purple... мерси мила моя! За съжаление наградката е в не чак толкова нравещия ми се розов цвят, но аз бързичко си я пребоядисах в жълтичко, както на мен си ми харесва. :) Предполага се, че трябва да посоча 5 човека, но има ли смисъл вече да го правя 1 месец по-късно не се знае.

Другото, което ме съмнява е до колко добър блогър съм аз като изчезвам за по месец без предопреждение, може би е по - уместна за момента да си взема значката на Nezzo за лош блогър, особено както е написала, че никой няма да я вземе как да не се изавя като урсуз коза и да си я бодна на чудесното блогче :). Погледнато реално аз от 1 месец не съм писала нищо пък и не коментирам редовно другите, не съм ги и чела пак от толкова време, въобще една лоша, лоша, не е за приказване.

Но точно в момента ума ми е пропит от розова мъгла, а в корема си развъждам пеперудки и чак до пеперудища стигам. Щастлива съм и истински спокойна, както не съм била от години, поне от петилетка. Виновника за това ми състояние си знае кой е. :) Дано не ми се сърдите много за отсъствието, въпреки че съм съмнявам да съм липсвала на някой до толкова, че да се нацупи. :))))

П.П. Който каквато картинка си хареса да си я слага по свое усмотрение. Ако ви следя, значи смятам блогчето ви за чудесно. :)))

Непредвидена публикация

Както вече отбелязах , аз съм в заверка и би трябвало основно да чертая, което, уви, аз не правя толкова старателно, колкото би следвало. По същата причина гледам и да не се занимавам много с блогосферата тъй като ми е прекалено интересно и губя доста време. Но се оказа, че съм номинирана от Nezzo за Блог на деня, за което съм й искрено благодарна. По случая ще ви разкажа нещо мъничко.

Аз обожавам дъжда. Особено летният. Топлият, летен дъжд, който се излива в задушния, жарък следобед на някой мързелив ден. Когато всичко е застинало и въздуха може да се реже с нож и маранята кара силуетите да танцуват под парещите лъчи на слънцето. Тогава дъжда е като един дългоочакван благодат, който идва за миг, разнася прохлада и отминава само за няколко минути. Обожавам усещането от едрите капки, които се стичат по кожата ми. Хладните пътечки, които прокарва всяка една по тялото ми. Усещането за безгрижие и радост. Желанието да скачам в локвите като малко дете. Спомените за онези лета при баба ми, когато се промъквах с братовчед ми до магазина за дъвки насред пороя.

Всичко това ми носи дъжда. А въздуха след него е кристално чист и свеж. В град като Плевен, където съм родена и лятото температурите са изключително високи, дъжда се явява истинска манна небесна.

снимка: musicangel071

И аз на щафетата

След като прочетох няколко серийни публикации от щафетата за 10 неща, които те правят щастлив и 5, които са неизвестни за твоята личност, си помислих колко е страхотно, че има подобни неща в блогосферата. Още по хубаво стана след като Nezzo, една изключително очарователна за мен блогърка, ме покани и аз да участвам. На свой ред и аз ще трябва да посоча 5 други блогъра, но за това по - натам.

Започвам. Десет неща, които ме правят щастлива. Ще им сложа номера само за удобство иначе те са напълно равностойни.

1. Ягоди. Сочни, ароматни, алено червени ягоди. Обожавам ги тези плодове до вманиачаване. Дойде ли им сезона и живея само на тях, изяждам поне по 3 кила на ден.

2. Шоколад. Като сме го подкарали с храните. Млечен с цели лешници или черен с бадеми. Блаженство на блокчета, а и добре се комбинира с ягодите.

3.Хубава книга. Добра ли е няма да ме видите няколко дни, докато не я прочета. До тогава си имам въображаем свят и реалния не ме интересува особено.

4. Приятелите ми. Не мога без тях, просто ще се побъркам.

5. Концертите. Друго си е да си в няколко хилядна тълпа и да крещиш и скачаш на воля. Зареждащо за няколко дни напред.

6. Кино. Особено анимация. Знам, че съм малко голяма за това, но ги обожавам. Пък и тогава няма разлика в държанието откакто съм навършила 5 годинки до сега. Все се хиля и подскачам на седалката в киното.

7. Голяма чаша чай подправена с приятен разговор.

8. Разходка сред природата. За предпочитане с весела компания.

9. Посещение на някой град в чужбина. Е тогава не можеш да ме спреш - ще подскачам наоколо, ще снимам, ще се смея и усмивката ще е като залепена на лицето ми постоянно.

10. Въобще дай ми да ходя и ще го правя цял ден. Понякога имам нуждата да походя без значение накъде или има ли някой с мен.

Така 5 неща, които не знаете за мен. Ми то вие много неща не знаете за мен, но да видим кои са по странните.

1. Не ям домати. Поне в пресния им вариант, просто не ми харесват на вкус. Преди всички не са ги ядяли, защото са ги мислели за отровни, защо сега това да е странно?

2. Освен че както отбелязах в една предна статия, очите ми сменят цвета, косата също варира според сезоните. Зимата е кестенява, а лятото от слънцето става почти съвсем руса.

3. Като бях в гимназията ходех в компютърните зали, за да играя игри, а не да си чатя като другите момиченца. То не беше Diablo 2, не беше Star wars и все в този стил.

4. Миналата година си сбъднах детската мечта и си купих лък.

5. Есента отивам по Еразъм в Полша. Това не знам до какво ще доведе, но е вълнуващо само по себе си.

Сага остава да измисля и 5-те човека, които да поканя. Започвам с ...purple... , да видим дали ще успее да ме изненада по някакъв начин; следва шепоти, как ли ще реагират там на поканата ми; In Brief, може вече да си писала такова нещо; MadWizard ще ми е интересен, ако благоволи и Agaq's book също при добро желание. Остава и да приемат поканата ми. С интерес бих прочела какво ги радва, пък за нещата, които не знам за тях и без това са много.