четвъртък, 3 септември 2015 г.

Inception

снимка от тук
Днес се събудих два пъти.
Първо сънувах как с теб сме в подводница някъде близо до бреговете на Канада или може би Аляска. Отворих очи и видях как слънцето се прокрадва през цъфналите клони на вишната в бабиния ми двор. Попремигах срещу слънчевите зайчета и в съзнанието ми се появи въпроса: "Хей, не отрязаха ли това любимо мое дърво преди няколко години?". Повдигнах глава и те видях блажено спящ, облегнат на ствола на дървото, а аз всъщност бях полегнала в скута ти.  Изправих се и отидох да седна на пейката да се попека на слънце, а баба ми мина и попита къде си. Предупредих я, че спиш, но тя въпреки това отиде да те търси за нещо. Случиха се още няколко неща, говорих с още няколко човека и след малко се събудих. Отново.
Този път теб те нямаше. Повъртях се в топлото легло в стаята ми и се замислих над съня ми. Явно в последните дни толкова мисля за теб, че съзнанието ми е започнало да те извежда в съня ми на няколко нива. Понякога се чудя дали отново бихме се срещнали и как, но това е безсмислено действие. Ти се появи, за да ме измъкнеш от дупката, в която бях затънала онази зима и едва ли съдбата ще срещне пътищата ни отново.