неделя, 28 октомври 2012 г.

Тактилно

Допир,
снимка от тук
прегръдка,
длан в дланта.
Глава на рамото ти.
Завиваш се с ръката ми.
Мушваш нос във вълните на косата ми.
Толкова много жестове - ритуали на интимност...

петък, 26 октомври 2012 г.

А някой каза ЛОМО

Ломо и книги, какво повече може да иска човек?

сряда, 24 октомври 2012 г.

ЧРД Nezzo!!! (по жирафски)

Днес Nezzo има рожден ден и това трябва да бъде отбелязано подобаващо! В нейна чест този пост ще е пълен с жирафи, правещи нещата, които не успях да изпълня днес за нея. :) Шоколадче това е моя подарък за теб. :* 
Тук Жирафът ти подарява букет от близалки.
А тук е намерил цвете, което смята, че ще харесаш.
Вече очаровал те с близалките и цветето, твоят приятел Жирафът  те води да гледате залеза... ах романтика

Жирафът  вече купонясва лудо на партито по случай рожденният ти ден!
П.П. Поради липсата на време скицирах на бързо, но от сърце. Дано ти хареса. ;)

петък, 19 октомври 2012 г.

Маркио

снимка: аз
Хубавото време днес ме върна пак към прекрасното лято, което имах тази година и невероятните кътчета, които имах късмета да посетя. Едно от тях е Маркио, където се намира това прекрасно езеро заобилоколено с борове. Имаше и две островчета, които при желание, можеше да обиколиш с кану, а по бреговете му цъфтяха нежни бели лилии. Няколко от слънчевите следобеди прекарах на това малко кейче, под топлите лъчи на Финладското слънце. Можех да гледам с часове белите облаци по лазурното небе. Проблема беше само, че ако прекалиш с излежаването там, след това целия свят ти се полюшва в същия ритъм като водите на езерето.
 Честно да си призная най-голямо удоволствие ми доставяше да се нагрея хубаво в близката сауна, бързо да изтичам по ситния пясък и да се цопна в бистрата студена вода. Малко е шоково в началото, докато свикнеш, но после е голям кеф. След няколко повторения се чувстваш толкова спокоен и отпуснат все едно не ходиш, а летиш в облаците. Жалко, че няма подобно приказно място някъде по на близко.

понеделник, 1 октомври 2012 г.

Централният площад в стария Талин


 В това чудесно циганско лято, което толкова много ме радва през последните дни, си спомних един от вълшебните мигове това лято. Беше края на юли месец, а аз се бях озовала на третия етаж на една къща паметник на културата, точно в сърцето на Старият град на Талин. От прозореца, на чийто перваз се бях настанила, се разкриваше великолепната гледка на централният площад със старата община в ляво и многото малки таверни околовръст захлупени с големите им чадъри. Тъкмо се бях разляла в най-широката си усмивка, когато дойдоха при мен с традиционно естонско питие, приличащо много на Бейлис и ми казаха "Тервисекс". Оказа се, че така било наздраве на естонски. 
 Дано все още топлите нощи ви дарят още такива усмихващи моменти.