Като счупено стъкло

снимка от тук

Стъклото е гладко, подредено, прозрачно. Понякога даже не забелязваме, че е там, точно както правим и с живота ни. Битието ни на моменти е толкова
придвидимо, че забравяме да живеем истински, че можем да оформим това стъкло в прекрасна красива фигура или блистящ кристал.

Понякога обаче забравяме и колко крехък може да бъде живота, точно както и съклото. Може да го подлагаш на изключителни натоварвания и натиск, но само един удар и вече е на парчета. Счупено. Всяко парченце запазено в спомените  на тези, които са ни познавали, отразявайки различна  част от картината на изминатият път.

Точно тези късчета, подредени отново, оформят границата между живота и смърта и са най-подходящи за тази сграда на прехода - Трауният дом.

Необичайни смъртни случаи

Една по-интересна част от проучването ми за дипломният ми проект.

§ 458 г. пр. Хр. - Есхил, гръцки драматург, е убит, когато орел пуска жива костенурка върху плешивата му глава, смятайки я за камък. Костенурката оживява.

§ 272 г. пр. Хр. - Според Плутарх Пир - владетел, от когото произлиза израза „пирова победа“ (победа с много жертви, безсмислена победа), умира в малка градска битка в Аргос, когато стара жена хвърля керемида върху главата му, зашеметява го и позволява на другите войници да го довършат.

§ 270 г. пр. Хр. - Според слуховете Пилат от Кос, александрийски поет, се ядосал и умрял от безсъние докато размишлявал над Парадокса на лъжеца.

§ 207 г. пр. Хр. - Вярва се, че Хризип, гръцки философ стоик, е умрял от смях докато гледал как пияното му магаре се опитвало да яде смокини.

§ 258 г. -Свети Лаврентий бива изпечен "на грил" върху голяма скара в Рим. Често той е изобразяван с предмета на своето убийство. Според легендата светецът е толкова смел и издръжлив, че преди да умре, не дава информация на римляните за църквата, а извиква "Manduca, iam coctum est" ("Яж, защото е добре приготвено.").

§ 336 г. - Арий, основоположник на арианството, изпуска газове толкова силно, че изкарва вътрешните си органи.

§ 1135 - смята се, че Хенри I е починал, след като е преял с миноги.

§ 1277 - папа Йоан XXI загива, след като научната му лаборатория се срутва върху него, докато прави опити.

§ 1410 - Мартин Арагонски умира в следствие на смъртоносна комбинация от необуздан смях и стомашно разстройство.

§ 1478 - Джордж Плантагенет, херцог на Кларънс, е екзекутиран чрез удавяне в бъчва с вино, по собствено нареждане.

§ 1599 - бирманският цар Нанда Байин умрял от смях, след като италиански търговец му казал, че Венеция е свободна държава без крал.

§ 1601 - според една от легендите, знаменитият астроном Тихо Брахе умрял, след като пикочният му мехур се пръснал по време на банкет. Понеже било проява на изключително неуважение към домакините да се напусне масата, преди да е свършила вечерята, Тихо Брахе се стискал, докато накрая мехурът му не издържал.

§ 1626 - Франсис Бейкън умрял от пневмония. Той се разболял, докато пълнил пиле с лед, за да докаже, че замразяването запазва храната годна за консумация за по-дълго време.

§ 1660 - шотландският аристократ Томас Урхарт умрял от смях, след като научил, че Чарлз II е дошъл на власт.

§ 1673 - известният френски творец Молиер умира след пристъп на кашлица, докато играе главната роля в своята комедия Le Malade imaginaire ("Мнимият болен").

§ 1687 - композиторът Жан-Батист Люли умира от гангрена на пръст на крака. Той я получава, след като пробожда пръста си с дървена пръчка, докато оркестрира тържествен концерт по случай оздравяването на краля след болест. По това време вместо диригентска палка се е използвала пръчка, с която се е тропало по земята.

§ 1753 - проф. Георг Вилхелм Рихман, руски физик от Санкт Петербург, бива ударен от рядка кълбовидна мълния, докато наблюдава буря. Рихман е първият изследовател на електричеството в Русия.1751 - Жулиен Офрей дьо Ла Метри, френски физик, писател и философ, умира от преяждане на банкет в негова чест.

По случай трети март

Честит празник на всички българи.

"Българското национално възраждане е период на обществено-икономически растеж и национална интеграция и еманципиране на Българския народ в Османската империя и формиране на българска нация. То започва през XVIII век, според някои с първата писана българска история на Пайсий Хилендарски, и продължава повече от столетие до Освобождението на България (1878). Това е период на радикални промени във всички сфери на обществено-икономическия, политическия и културния живот."

Това пише в Уикипедия относно Българското възраждане. И тъй като днес е трети март и темата е особено подходяща, бих искала да ви помоля за малко помощ. От университета са ми задали да проектирам като втори преддипломен проект Пантеон на Възрожденеца. Тъй като искам да направя един нов и по-съвременен прочит бих искала да ви попитам какво за вас е Възраждането и кои са българските възрожденци? Приемам всякакви отговори и най биха ми били ценни тези, които са свързани с най-първите ви асоциации като чуете думата възрожденец или освобождение. Много бих се радвала на помоща ви за намиране на вдъхновение в тази задача. Бих искала проекта ми да не представлява точно затворената и масивна структура на Пантеона на Възрожденците в Русе, а да бъде по - отворен и ефирен. Да бъде нещо като символичен парк или пък стичащ се поток върху издълбаните в камъка имена на възрожденците. Само идеи за сега. Всяка помощ ще е високо оценена.

Българската вечеря за Еразъм

Миналия петък, след два дена готвене, най - после се състоя Българската вечеря организирана за студентите по Еразъм. Истината е, че беше не само българска, но и гръцка, чешка и литвийска. Трябваше да направим, заедно с другите две българки, презентация за страната ни и да сготвим по няколко традиционни ястия. Трябва да отбележа, че се представихме изключително добре и храната изчезна в рамките на първите десет минути и всички се влюбиха в мусаката. Само боб чорбата остана леко недооценена. Не знам какво още да кажа, освен че съм изключително горда с лучника, който замесих за събитието, за това ще сложа малко снимки.

Моята гордост. Пак ми се дояжда само като ги гледам.

Накъде традиционна българска кухня без баница.

Масата с централно разположената мусака.

Съседския десерт. Като за първи опит стана изненадващо добре.

А този дядо се появи отникъдето и като хвана микрофона, почти ме накара да повярвам , че Елвис е жив и е поляк.

Торун

Поради редица проблеми, които имах с интернета, които все още не са напълно решени, нямах и възможност да пиша особено за впечатленията ми от Торун. Мина първата седмица от пребиваването ми тук, по известна като Orientational Week. Е ориентираха ни и аз се възползвах от хубавото време и излязох да поснимам и сега мисля да споделя част от снимките с вас.

Университетът ми или поне ректората, наричан още Кубчето на Рубик от местните и Аулата срещу него.

Моето общежитие, много спретнато и чистичко, но за съжаление нямам врата на банята (не ме питайте защо, още не мога да го проумея).

Най-известното място в Торун - статуята на Николай Коперник, който е роден тук и основното място, където се уговарят срещите в града.

Rynek storomiejski - старото кметство, статуята на Коперник е пред него.

Символа на града, над входа на старото кметство.

Фонтана на Рафтер. Легендата разказва, че когато в Торун имало напаст от жаби, един свирач на цигулка омагьосал жабите с музиката си и ги извел от града.

Artus Hall

Пред нея има 17 меденки вградени в паважа. Торун е известен със своите меденки, които трябва да отбележа наистина са много вкусни.

Наклонената кула на Торун. Изместена е 1,4 м спрямо основата. Легендата за нея е, че са я строили двама братя, които са били скарани и не са гледали какво прави другия за това е наклонена.

Този толкова симпатичен дракон е пазителя на реката и точно на това място се смята, че минава границата между стария и новия град.

Висла, която минава през Торун, въпреки че самият град се намира повече на единия й бряг.

Втората най-известна статуя в града тази на кученцето, чакащо господаря си, който е бил известен карикатурист, завършил тукашния университет, но за съжаление името ми убягва сега. Точно срещу нея е и улицата с магазинчетата, където се продава кебап.

И за накрая, едно място на главната улица в стария град, което ме очарова. Този град наистина си заслужава да се разгледа по-подробно, но аз ви показах само част от него, която сметнах за по-важна. За повече - елате в Торун.

Дръж се Полша ида

Вижте по-голяма карта

Днес това седи на настроението ми на скайп, защото и днес заминавам за Полша. Много се вълнувам какво ли ще е там, но си

мисля, че ще е супер интересно. Отивам като Еразъм студент за 5 месеца да уча в университета "Николай Коперник" в Торун, Полша, който е най-големия университет за северната част на страната. Самият университет е основан 1945 г. и е една от най-големите академични институции в Полша с общо 14 части, 54 фаkултета и 40 000 студента. Аз ще уча във Факултета по Приложни изкуства, който е по-стар и от самия университет. Историята на факултета започва през XVIII век в Литва, от където се премества в Торун, родният град на Николай Коперник, след Втората Световна Война.

Ваканция - Ура, ура

И така този понеделник ми беше последния изпит от сесията. Четвърти курс е официално приключен. Време е за почивка, сладки планове за море, почивка и ваканция. Разбира се имам куп неща за вършене и няма да си клатя краката следващите два месеца, както бих искала, но все пак за сега предпочитам да се отдам на почивка, излизане с приятели, пиене на разни разхлаждащи напитки в парка и рекреация. Ще е така поне следващите 2-3 дни. После идва времето на морето, което така чакам. Не си спомням някога да съм го чакала толкова много, както сега, но то си има и причина. Ето ви една от любимите ми морски снимки, от Поморие, нищо че това лято мисля да се подвизавам по северното ни черноморие. Хубав ден на всички.

Есе по "Практикуване на професията Архитект"

И така имах да пише есе по "Практикуване на професията архитект" и си избрах темата: Морално - етични аспекти на професията Архитект. Понеже много си харесвам как се получи реших да го сложа и тук.

Още в началните курсовe ни учат, че като архитекти ние създаваме не просто сгради, а пространства и среда на живот. За това и пред нас седят редица морално - етични аспекти. За да създадем една приятна среда на живот ние освен норми и закони учим неща като композиция и естетика. По този начин се научаваме да създаваме приятна за възприамане среда, защото сградите имат живот в десетилетия, а някой от тях като катедралите и в столетия. За съжаление след като се построи една грозна сграда единственото, което може да направи архитекта е да й пусне пълзящ бръшлян по фасадата, но понякога даже и това не помага.

От друга страна след като излезем от университета се сблъскваме с реалността на практиката. В повечето случаи инвеститорите искат да изкарат максимална печалба с минимална инвестиция, което има своите негативни последствия. Интериорите стават тесни и малки. Всичко се изпилва на допустимия минимум. Ако зависи от инвеститора в повечето случаи всички коридори ще са широки едва по 90 см, спалните по 6 кв. м. Апартаменти с предимно северно изложение и само с по една стая с добро изложение, защото е задължително. Разбира се живота в такова жилище е напълно възможен и хората се пригаждат, но колко е удобно това. Застроява се до максималната възможна разгъната застроена площ и се получават едни гиганти и всеки иска да построи възможно най-много, пък другите да му мислят за зеленина и околно пространство. Получават се едни раздути огромни неща, които рядко са овладени естетически, просто защото не им е отделено необходимото време за това, а се е гонила само печалбата.

С риск да засегна някого ще дам и конкретен пример с една сграда, която успя да предизвика в мен искрено възмущение още с първия поглед. Едва ли имам правото да критикувам толкова строго като се има предвид, че нямам нито една построена сграда, но тъй като есетата са изказване на лично мнение, аз ще изразя моето. Ще се спра на мол „Сердика”. Не го харесах още на визуализация, което винаги е лош знак, защото обикновено визуализациите са по-добри от действителността. Но да започна по - конкретно. От функционална гледна точка най – голямо впечатление ми направи факта, че няма санитарен възел на приземния етаж, а само на нивата под и над него. Те са разположени в самия център на разпределението и не особено лесни за намиране. Съмнява ме и достатъчността на кабинките като се има предвид, че мола има 300 магазина и 1600 паркоместа. Особено в деня на откриването и скоро след това се бяха получили наистина големи опашки. Друг негативен за мен момент беше трудната ориентация в мола. Табелите са недостатъчни и не особено ясни. Магазините може и да са групирани по някакъв начин, но аз лично не открих логика. Настилката е с плочки, които може като единична плочка да са изглеждали добре, но на мен ми създаваха усещането за мръсни. Дни след откриването вече можеха да се забележат пукнатини на някой места. Екстериорното решение на сградата също е с меко казано недобро излъчване. Офисите са просто механично прилепени към мола, а зеленият им цвят е доста съмнителен и особено в комбинация със златистите вълни.

Може би критиката ми към въпросната сграда е неоснователно остра. В крайна сметка на всеки архитект може да му се случи да направи сграда със съмнително естетическо излъчване. Не се и съмнявам, че Сердика ще има голяма посещаемост, въпреки че аз не го харесвам толкова.

Друга явна злоупотреба с архитектурата се наблюдава по морските и планински курорти, където застрояването с хотели е толкова гъсто, че са заприличали по-скоро на градове, а не на място за почивка. Слънчев бряг отдавна не е онова зелено райско място, което помня от детството си, а е затрупан с огромни хотели на всяка крачка.

В заключение бих казала, че като архитекти и създатели на среда на живот е хубаво да се постараем, тя да е приятна и уютна, а не да създаваме неудобни жилища и грозни гиганти наредени един до друг без въздух около тях.

Abitare Talks

Програмата няма да я разказвам, не съм какъвто и да било архитектурен критик и за да й правя анализ. Ще споделя няколко лични впечатления, защото за изминалите няколко дни това беше най-голямото събитие, на което присъствах. Все пак ще спазя хронологията.

След първият ден бях толкова впечатлена от различните начини и пространства за излагане на изкуство, че чак ми се прииска да си отворя малка собствена галерийка. Това, разбира се, си остана само мимолетен импулс.

Изключително силно впечатление ми направи лекцията на ДЖАН ДАПИН, старши редактор на Abitare China, на тема Бумът на музеи и галерии в Китай. Това е една област, за която знаех прекалено малко, но представляваше интерес за мен. Оказа се, че през последните 10 години в Китай са построени 2000 музея, освен това в стари предприятия и не само, са създадени цели културни средища пълни с галерии, работилници и изложбени площи. Бумът е толкова голям след силните ограничения, които са били налагани на изкуството, че сега имат проблем с това как да бъдат запълнени с качествени произведния на изкуството вече създадените за целта пространства.

Друг лектор, който ми направи впечатление беше СТЕФАН НИКОЛАЕВ и Галерията Glassbox в сградата на Фредерик Борел в Париж - 1997 - 2007. Това е било явно проект започнал с много ентусиазъм и не много ясна представа за какво става на въпрос, все пак те са били новатори по онова време. Цялата история за създаването и историята на Glassbox беше едно от най-вдъхновяващите лекции за мен през онзи ден. Беше различно, имаше заряд и беше сработило добре цели 10 години.

Дойде и очакваният втори ден, в който беше лекцията на Жан Нувел на тема Архитектурата и изкуството, отношенията на Жан Новел с изкуството, творците и местата за изкуство.

Но преди да се спра на основната звезда за деня бих искала да обърна внимание на прекрасното представяне на У УЕНИЙ, генерален мениджър на Urbanus Architecture & Design Inc., Китай. Азиатците винаги са ме очаровали с по-различното си възприемане на света от европейското, което си личи и в архитектурата им. Urbanus Architecture & Design Inc. е едно наистина голямо архитектурно студио с 80 архитекта в него. Силно впечатление ми направи, че за разлика от България, където основно се гледа да се извлече максимална печалба и съответно се застроява всичко възможно, тези архитекти мислят за хората и създават не просто сгради, а среда на живот. Проектите им не бяха много различни, но се усещаше някакъв по-особен привкус.

За съжаление ИТАЛО РОТА не се появи.

И дойде време за основната звезда на събитието: ЖАН НУВЕЛ. Той е велик и всепризнат, няма нужда и аз да го описвам. Ще кажа това, което на мен ми направи впечатление. Изненадах се колко земен и добронамерен беше. Разказа как всъщност е искал да стане художник, но родителите не са му позволили. За това се е записал архитектура с идеята да се прехвърли после, но след една година е осъзнал колко грандиозни неща може да направи като архитект и за щастие не се е преместил. Другото, което ми направи впечатление вече в проектите, които представи, беше че той също създава среда и ново светоусещане чрез сградите си. За подкрепа на твърдението си ще приложа и проекта, с който Нувел приключи лекцията си Louvre в Абу Даби.

Като заключение мога да кажа, че Abitare Talks беше едно прекрасно организирано събитие, което успя да ме вдъхнови и в частност ми помогна най-после да реша в коя катедра искам да спезиализирам.

Over and done

Вчера си дадох книжката за административна заверка и след солидно количество сън и няколко изкъпвания пак съм човек. :) Имам цели 3 дни до първия изпит и се шлиая наоколо щастливо. Светът изглежда толкова по-хубав след като си бил затворен цяла седмица вкъщи и почти не си спал. Разбира се все още се заглеждам по конструкциите на сградите наоколо и ми правят впечатление разни облицовки, настилки и тем подобни, което не е особено характерно за повечето хора, но съм сигурна, че скоро поне няма да съм толкова неадекватна погледната отстрани.

Другото още по - приятно покрай мен е, че си взех билет за AC /DC (ураааа, мислех си, че ще свършат докато сколасам) и следващата неделя съм на концерта на Stratovarius. :) Определено светът е прекрасен като не си затрупан с чертежи, нищо че съм в някаква си сесия.

Усмивка по заверъчно

И така остават 5 дни за 3 проекта или както каза един приятел ситуацията е 5 за 3. Аз съм до никъде, както винаги и тъкмо почнах да се притеснявам и обвинявам за собствения си мързел, и ето го нещото, което ме накара да се усмихна днес. Вече си имам първи последовател, без аз да му натрапвам присъствието си, както направих с предните двама. Каква емоция само, блога ми започва наистина да оживява. :)

Иначе аз съм затрупана в чертежи, дните и нощите ми се сливат и както се оказва съм научила приятелите ми, че могат да ми звънят по всяко време, защото аз така или иначе чертая. Това е и да искам да спя - няма.

За първи път да се зарадвам, че снега се топи. Оказа се, че точно сега, когато нямам време дори да се правя на нещо като човешко същество, съм дежурна по почистването му, lucky me. И така снега се топи и една грижа по малко за мен, пък и изкушението да си направя снежен човек го няма. Все пак да живеят зеленият чай, колата и шоколада - мои верни спътници през тази безсънна седмица.