~ My Smithereens ~: пътуване

Показват се публикациите с етикет пътуване. Показване на всички публикации

сряда, 17 юли 2013 г.

Разходка до Рилските езера

езерото "Бъбрека"

поляната на Дъновистите

Най-после успях да видя това райско кътче на природата Рилските езера, даже пробвах и новия си фотоапарат. Надявам се тези два кадъра да си заслужават споделянето.

снимки: аз

петък, 19 октомври 2012 г.

Хубавото време днес ме върна пак към прекрасното лято, което имах тази година и невероятните кътчета, които имах късмета да посетя. Едно от тях е Маркио, където се намира това прекрасно езеро заобилоколено с борове. Имаше и две островчета, които при желание, можеше да обиколиш с кану, а по бреговете му цъфтяха нежни бели лилии. Няколко от слънчевите следобеди прекарах на това малко кейче, под топлите лъчи на Финладското слънце. Можех да гледам с часове белите облаци по лазурното небе. Проблема беше само, че ако прекалиш с излежаването там, след това целия свят ти се полюшва в същия ритъм като водите на езерето.

Честно да си призная най-голямо удоволствие ми доставяше да се нагрея хубаво в близката сауна, бързо да изтичам по ситния пясък и да се цопна в бистрата студена вода. Малко е шоково в началото, докато свикнеш, но после е голям кеф. След няколко повторения се чувстваш толкова спокоен и отпуснат все едно не ходиш, а летиш в облаците. Жалко, че няма подобно приказно място някъде по на близко.

понеделник, 20 август 2012 г.

Да влезеш в кутийка за бижута

снимки от тук

И така, тази събота и неделя отскочих на екскурзия до Румъния. Отдавна трябваше да съм посетила нашата съседка, при все че е толкова лесно, но може би точно защото е близо, все отлагах. Голям пропуск. За трите дни, които прекарах там, най-голямо впечатление ми направи замъка Пелеш в Синая. Като го посетиш имаш чувството, че си попаднал в някоя приказка, малко изпълнена с туристи, но все пак приказното се усещаше във въздуха. Имаше си и кули, подходящи за някоя принцеса да спусне косите си за снажния принц, градина за следобедни разходки и чай, гора за страшния вълк и всичко необходимо.

А като влезеш вътре се изумяваш какво са способни хората да постигнат от дърво. Цветята, фигурите, орнаментите - всичко е толкова ефирно и изящно, че не си сигурен от какъв материал е. Изключително ме впечатлиха и стъклените венециански полюлеи с шарени цветя накацали по тях. Имаше си и оръжейна, таен вход към спалнята на кралицата, даже и лична кинозаличка. Да не говорим за библиотеката - всички тези книги подвързани с кожа и златни букви, всеки читател би завидял за тази колекция. Всичко беше толкова изящно, че се чувствах като в ръчно изработена кутийка за бижута, а и до известна степен си беше така с всички тези дърворезби от неизвестни майстори. До него се намираше и малък замък - Пелешор, в който са живели кралското семейство по време на строежа на Пелеш.

Горещо препоръчвам на всеки да отскочи до там и да се потопи в тази приказка.

П.П. На излизане от замъка ми се стори, че в градината се разхожда и истинска принцеса. Оказа се една много красива булка, дошла за сватбена фотосесия.

събота, 26 ноември 2011 г.

С мирис на портокал и канела

Интересно е колко силни връзки може да създаде определен аромат в съзнанието ни. Помирисваме го и на секундата се пренасяме в друго време и място. Усещаме се сякаш е необходимо само да свием зад ъгъла или да пристъпим през вратата и пред очите ни ще се разгърне образа от спомените ни. Пак ще сме на онова място, с онези хора. Почти можем да видим като през заскрежено стъкло мястото, макар да осъзнаваме заобикалящата ни реалност.

По същия начин ме пренесе в спомените една чаша чай преди няколко дни. От топлата златиста течност се разнасяше апромата на портокал с щипка канела. Беше нужно само да я доближа към лицето си и вече не бях в така познатото кафене. Пред очите ми мигновено се появи споменът от преди пет години.

Остават броени седмици до Коледа и аз съм не къде да е, а във Виена. А тя е в най - прекрасните си одежди. Окичена със свойте блещукащи колиета от светлини. Въпреки студеното време навсякъде се носи усещане за топлина и щастие. И ето ме вече пред кмеството с един от най-големите коледни базари. Във всяка една дървена къщичка можеш да намериш какви ли не съкровища и вкуснотийки. Вдишваш дълбоко, oбонянието ти е залято с всякакви аромати, но най-отчетлив е този на канелата от всичките тези сладкиши. А само след миг, няколко крачки по-нататък и ето от нейде се прокрадва мириса на портокал. Обръщаш се и виждаш да врят няколко вида пунш в най-близката къщичка, окичена с елхови клонки. Опияняваща смесица от вино, горски плодове, портокал и ром те обгръща. Ето откъде се е промъкнал този цитрус в зимната приказка. Не пия алкохол, но как да не си опиташ от коледния пунш във Виена. Избирам си ром и портокал, само една глътка и вече главата ми се замая. Трябваше да си запазя прекрасната ярко синя изрисувана чаша, с която ми го поднесоха. Наоколо хората се усмихват, а аз не мога да повярвам как съм попаднала в тази приказка.

Примигвам и отново се намирам в удобното кресло, на топло, в познатото кафене, а приятелката ми ме гледа с неразбиращ поглед. Усмихвам се и оставям чашата. Кога ли пак ще се върна в тази приказка...

снимка: godlike86

петък, 2 септември 2011 г.

Да отскочим до Пловдив

С една приятелка, която имаше свободен ден, решихме да отскочим до Пловдив. Града е идеална дестинация за еднодневно пътуване. Посетихме Старият град, защото и на двете ни това беше голям пропуск в опознаването на родината. Речено сторено. Взехме влака в 10:45, не си падаме по особено ренното ставане и само на 2 часа и 20 мин. от София ни очакваше Пловдив. Още със слизането гарата ми направи впечатление с много интересните си орнаменти по прозорците.

След това хванахме ул. Иван Вазов и бързо и приятно, под сенките на гигантски чинари, за 15-20 минути стигнахме площада пред Пощата. Не бях виждала такова струпване на магазини за обувки, колкото по тази улица. Тъй като вече беше станало време за обяд хапнахме в един ресторант и се отправихме към Старият град.

Самият той е наистина великолепен с тесните павирани улички и старите къщи в пъстри цветове. Ако смятате да го посещавате, обаче задължително си вземете удобни обувки с по-дебели подметки, защото калдъръма към края на разходката ще ви се види черен. Също така е хубаво да не избирате понеделника за посещението ви като нас, защото Етногравският музей не работи. Тъй като не знам какво още да ви кажа, ще ви покажа малко от по-хубавите ми снимки:

Железопътната гара

Общината с фонтана пред нея

Малко сувенири

Най-характерната снимка за Старият град според мен. Даже и като корица на албум съм я виждала

Камбанарията на църквата св. св. Константин и Елена

Балабановата къща

Къщата на Ламартин

Една и съща уличка на отиване и връщане.

вторник, 30 август 2011 г.

Насам натам

В последно време доста се бях разобикаляла по планини и палянки. Няма нищо по-зареждащо за мен от пътуването особено, ако успея да се измъкна от жегите на някое красиво и прохладно място. За последните две седмици ходих на гости в две вили (в троянският балкан и една близо до Самоков). Когато си с приятели винаги си изкарваш страхотно, но тези къщички си бяха прекрасни и сами за себе си. Хубави дворчета с цветя, билки и плодни дръвчета, и гледка към склоновете на планината.

Вилите са едно прекрасно нещо, но точно тези две едва ли ще можете да посетите, за това нека да разкажа по подробно за нещо общодостъпно. Беглика фест и моето тригодишно чакане, за да се добера до там.

Самият фестивал се провежда на язовир Голям Беглик, 30 км над гр. Батак, на 1500 м надморска височина, в Западните Родопи. Продължителността му е 3 дни (петък-неделя), но е възможно да се купят и еднодневни билети на място. Какво всъщност представлява фестивалът? Той е насочен към творчество и хармонично общуване с природата, както пишеше на билета ми. И наистина е така - спи се на къмпинг, органичните остатъци от храната се компостират и тоалетните са доста екологични с тези трици. През деня има различни уъркшопи (работилници?) на различни теми, а вечерта музика (повечето от групите не ги бях чувала, но много ми харесаха). Имаше какво ли не - строителство със слама, йога, астрология, астрономия, цирк, разкази, стари игри, народни танци и много други. Навсякъде имаше шатри, в които се продаваше чай и различни вкусотийки. За малко да забравя Айляк сцената, където цял ден имаше готини миксчета и можеше просто да си лежиш в тревата и да слушаш.

А сега да разкажа и аз какво посетих. Първо отидох да видя какво е това нещо Йога на смеха и се оказа изключително забавно. Събират се 20-30 човека и с няколко прости и забавни игри се смеят до изнемогване :). Аз лично към края трудно си поемах дъх от смях и може би за това и последните упражнения са свързани с дишане. Следва астрономията, която се оказа, че се води от колега. Вечерта гледахме и през телескоп Луната и Юпитер. Отидох и на астрологията. Все пак трябва да покрием всички аспекти на звездите :). Беше много забавно особено в частта с разиграването на приказки. Аз бях джудже, от седемте, нищо че бяхме само 3 накрая. То и снежанка беше мъж, а една госпожица се вживя в прекрасния принц. Посетих и лекцията по Психология на гнева на един последовател на Кришна, но той толкова спокойно и монотонно говореше, че заспах на полянката. Все пак беше интересно, поне докато не заспах. Посетих и уъркшопа по месене на пълнозърнест хляб, който се състоеше в това да месят и обясняват пред нас. Така ми се искаше и аз да помеся :). За съжаление не успях да дочакам състезанието със самоделни лодки "Луд пингвин", щях да си изпусна автобуса.

И накрая един приятелки съвет, ако решите догодина и вие да посетите Беглика фест, което горещо ви препоръчвам. Вземете си топли дрехи, може даже и вълнени чорапи. През ноща температурата пада до към нула градуса (все пак 1500 м). Малко снимки за десерт:

Трябваше да си купя едни, че ми измръзнаха краката през ноща.

Айляк сцената

А ето и един истински айляк. Малко по-късно се метна и да поплува в язовира.

Цирк Кумбо

"Тавана" на една от пивниците :)

Общ изглед от "Далечната поляна"

понеделник, 21 март 2011 г.

Пролет е

Поради липсата на пролетно време при настъпването на астрономическата пролет у нас, ще ви подаря малко снимки от пътуването до ми Англия миналата седмица, където навсякъде е пълно с цъфнали минзухари. Заедно със сладката червеношийка в двора на градската катедрала и един не много зинтересован кос.

петък, 25 февруари 2011 г.

Palac Kultury

След като най- после свалих и прегледах снимките от Варшава установих, че:

1) поне 50% са на патета, катерички, пауни, гълъби и всякаква друга фауна, която намерих в един прекрасен парк там

2) от останалите снимки почти никоя не ми харесва достатъчно, за да я споделя с вас.

Остана ми само да кача единствената снимка, която наистина ми харесва, пък и е на най - емблематичната, дискутирана и оспорвана сграда във Варшава. Ето го и него - подареният от комунистите Палат на Културата, който и до ден днешен си остава най - внушителната сграда в полската столица, въпреки опитите да го омаловажат с многото небостъргачи, които са построили около него.

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

На разходка из Прага

Най после успях и аз да посетя Златна Прага или Praha, както се казва на чешки. Основно правило в Чехия сменяй h с g и нещата стават по разбираеми. Изкарах едни прекрасни 3 дена в това невероятно място с завладяваща атмосфера.

Ако трябва да съм честна самият ми престой там започна малко разочароващо,защото ме глобиха 700 крони в метрото за пътуване без билет. Но какво да се прави беше 22 и 35 след 14 часово пътуване с автобус и не много ориентирана се опитах да си взема билет, но работеха само машините за билети, а аз нямах монети. След известно лутане, докато се осъзная къде съм, се оказа, че съм минала през валидаторите (едни такива оранжевки работи дето си пъхаш билета и то вика "жвръц") и едни не много приятни контрольори на чудесен английски ми поискаха билета и казаха, че си е мой проблем, че нямам монети и да съм си била взела билет преди да мина през гореспоменатите валидатори. За да спестя главоболия на някой друг с градския транспорт ще кажа основните неща, които трябва да знаете. Билетите биват limited -18 крони за 20 мин. или 5 спирки с метрото без прекчване или basic - 26 крони за 75 мин с трансфери. По изгодно излиза да си вземете за 100 крони за цял ден и непременно ги валидирайте еднократно в началото на пътуването. Съществува и телефон (902 06), на който да пратите смс с текст DPT и да получите смс с време на валидност на пътуването. Предполагам, че съответства на билета от 18 крони, но така и не го изпробвах това. Много се отплеснах по градския транспорт, но това определено е информация, която бих искала да знам преди да отида там и чинно да си платя глобата.

Сега за самата разходка из прага. Едно много добро решение е да се включите към Free Tour, който започва в 11 сутринта пред Астрономическият часовник и за 2 часа и половина ви показва целия град. Обиколката е напълно безплатна и ако ви хареса екскурзовода може да му оставите бакшиш по желание. По средата на обиколката има почивка в едно заведение, където предлагат чай, кафе и страхотни сладкиши. Направо се влюбих в морковената им торта. И така време е за снимките:

екскурзовода ни