неделя, 23 февруари 2014 г.

Своя

Все още не съм се научила да бъда напълно своя, макар вече да мога да говоря за теб без да ме боли до ядрото на същността ми. Въпреки това ме е страх да те видя дори на снимка.
Свежият повей на изтока успя да вдъхне надежда, че отново мога да се дефинирам без ти да си в картинката, но сега ми липсват двама едновременно. Преди смятах това за невъзможно.
Поне отново повярвах в собствената си прекрасност и мога да се усмихвам без скрита тъга в погледа, а това е гигантска стъпка в правилната посока.
Колко време ще трае това възстановяване - не зная.