вторник, 20 юли 2010 г.

Разходка в парка

Откакто се прибрах вкъщи, всяка сутрин, се разхождам в парка. По право самият парк се води защитена местност "Кайлъка" и е едно от най-приятните места за разходка и почивка в Плевен. Намира се на края на града и е наистина приказно място. Ако се поразходиш в не толкова населените места, създава усещането за истинска гора. През почивните дни пък не можеш да се разминеш с множеството съграждани разхождащи се там.
Всяка сутрин си мисля защо не съм си взела фотоапарата да поснимам прекрасните картини, които виждам, с пеперудки прехвърчащи наоколо и полянки с различни цветя. Тук се открива такава облията в жълти цветенца, след малко друга в сини, а на няколко крачки розови. Днес се сетих да си взема фотоапарата, но за съжаление не се сетих да проверя дали са му заредени батериите и пак не успях да наснимам всичко, което ми се искаше. Успях все пак да хвана една чаровна оранжево-черна пепрудка и един наперен кос за разкош.




понеделник, 12 юли 2010 г.

Хубаво е да си вкъщи


Вече съм ваканция и се прибрах вкъщи. Посрещането беше страхотно малко след стъпването ми на гарата получих позивна за събиране с китари в парка. Какво по-хубаво посрещане бих могла да искам. Разбира се родителите ми не бяха много доволни, че ме видяха само като се разминаха на вратата, но среща с приятели, които не си виждал два месеца, под музиката на акустични китари и на фона на десетилетни дървета, е достатъчно извинение.
Следващата вечер беше също толкова забавна. Събрахме се отново голяма компания и цяла вечер играхме на филми. От гимназията не я бях играла тази игра, а само колко се забавлявах. Заболя ме корема да се смея и се прибрах чак в 2 сутринта. Вкъщи май не ми повярваха особено, че цяла нощ съм играла на филми, но какво да се прави.
Неделята мина неусетно след задължителната разходка в парка, цял ден сън и гледане на телевизия. Само да отбележа, че очаквах повече от финала на световното. Май само аз го дочаках до края, а даже и холандците, за които бях, паднаха. Май не бях гледала по-дълъг мач, не че и толкова ги следя де.
Понеделника премина под знака на борбата с Vivacom и услугата им за домашен Wi-Fi интернет. След 3-4 обаждания на оператор 3 часово чакане и един прекрасен филм, който изгледах за запълване на времето, се преборих успешно. Тук е мястото да благодаря на Петър от поддръжката на Vivacom, който единствен от тримата оператори, с които разговарях, разбра какво всъщност го питам.В крайна сметка интернетът е пуснат и тази публикация е живото доказателство за това.
Друго, което мога да споделя е, че ще уча една приятелка на майка ми на Autocad. Ще видим докъде ще го добутаме.

четвъртък, 8 юли 2010 г.

Ваканция - Ура, ура


И така този понеделник ми беше последния изпит от сесията. Четвърти курс е официално приключен. Време е за почивка, сладки планове за море, почивка и ваканция. Разбира се имам куп неща за вършене и няма да си клатя краката следващите два месеца, както бих искала, но все пак за сега предпочитам да се отдам на почивка, излизане с приятели, пиене на разни разхлаждащи напитки в парка и рекреация. Ще е така поне следващите 2-3 дни. После идва времето на морето, което така чакам. Не си спомням някога да съм го чакала толкова много, както сега, но то си има и причина. Ето ви една от любимите ми морски снимки, от Поморие, нищо че това лято мисля да се подвизавам по северното ни черноморие. Хубав ден на всички.