сряда, 11 юли 2012 г.

Ти гониш

Булфото
 И така  миналата седмица и аз отидох да ме видят животните в зоологическата градина в София и трябва да отбележа, че бях очарована от тези мъници на снимката. Това са така наречените Мармозетки на Жофроа. Дълги са не повече от педя и много енергични. Първият път като ги видях имаше и бебета, които се накачулваха на гърба на майка си и увиваха опашки през коремчето й, а тя ги разнасяше наоколо. По интересно ми стана, обаче когато две от тях започнаха да си играят на "ти гониш". Гонеха се докато едната не скочи на гърба на другата и след кратко боричкане преследвача беше подгонен и така отново и отново. Голяма игра падна, а най - пострадал се оказа здравеца в клетката., върху който се хвърляха от близкото клонче, докато се гонеха.
 Подобно поведение се наблюдаваше и при едни техни събратя, но там най - малката маймунка нападаше и хапеше най-голямата, след което бягаше. След като й омръзна да се занимава с тартора на групата, малкият нахалник реши да търси свободата и хвана един много голям камък и започна да млати с него по стената. Освен че отчупи част от теракота, не постигна по-голям успех, но все пак не се отказа в продължение на двайсетина минути. Омръзна ми да го гледам., пък и си беше бая горещо и продължих обиколката си из зоологическата.
 При мечките също беше много интересно. Хималайската беше в по - спортно настроение и се занимаваше да катери баирчетата в клетката си и да ги слиза на заден ход. Гризлито пък се разхлаждаше във вода в един по -сенчест ъгъл и нямаше никакво намерение да излиза от там.  Европейската гонеше ябълките, които й хвърляше един от посетителите. Даже веднъж се изправи на задни лапи да се примоли за следващото плодче, което да изяде само с едно звучно "хрус".
 Най ме озадачи лисицата, която беше захапала едно парче дърво и обикаляше в кръг клетката си, като всеки път като минаваше покрай мен се изхилваше. Наистина можех да чуя едно приглушено  "хихихи" при всяка обиколка. 
 Като че ли само хипопотамът не беше доволен и пухтеше пред леко открехнатата си зимна клетка и  искаше да влезе на сянка.  
Наистина прекрасен следобед изкарах и то само за левче, а ако много напечеше имаше по някоя удобна сенчеста пейка, на която да отморя, пък продаваха и сладолед.