Интересно е колко силни връзки може да създаде определен аромат в съзнанието ни. Помирисваме го и на секундата се пренасяме в друго време и място. Усещаме се сякаш е необходимо само да свием зад ъгъла или да пристъпим през вратата и пред очите ни ще се разгърне образа от спомените ни. Пак ще сме на онова място, с онези хора. Почти можем да видим като през заскрежено стъкло мястото, макар да осъзнаваме заобикалящата ни реалност.
По същия начин ме пренесе в спомените една чаша чай преди няколко дни. От топлата златиста течност се разнасяше апромата на портокал с щипка канела. Беше нужно само да я доближа към лицето си и вече не бях в така познатото кафене. Пред очите ми мигновено се появи споменът от преди пет години.
Остават броени седмици до Коледа и аз съм не къде да е, а във Виена. А тя е в най - прекрасните си одежди. Окичена със свойте блещукащи колиета от светлини. Въпреки студеното време навсякъде се носи усещане за топлина и щастие. И ето ме вече пред кмеството с един от най-големите коледни базари. Във всяка една дървена къщичка можеш да намериш какви ли не съкровища и вкуснотийки. Вдишваш дълбоко, oбонянието ти е залято с всякакви аромати, но най-отчетлив е този на канелата от всичките тези сладкиши. А само след миг, няколко крачки по-нататък и ето от нейде се прокрадва мириса на портокал. Обръщаш се и виждаш да врят няколко вида пунш в най-близката къщичка, окичена с елхови клонки. Опияняваща смесица от вино, горски плодове, портокал и ром те обгръща. Ето откъде се е промъкнал този цитрус в зимната приказка. Не пия алкохол, но как да не си опиташ от коледния пунш във Виена. Избирам си ром и портокал, само една глътка и вече главата ми се замая. Трябваше да си запазя прекрасната ярко синя изрисувана чаша, с която ми го поднесоха. Наоколо хората се усмихват, а аз не мога да повярвам как съм попаднала в тази приказка.
Примигвам и отново се намирам в удобното кресло, на топло, в познатото кафене, а приятелката ми ме гледа с неразбиращ поглед. Усмихвам се и оставям чашата. Кога ли пак ще се върна в тази приказка...
снимка: godlike86
16 коментара:
На хора, които оценяват вълщебните моменти, сякаш им се случват по- често. ;) Така че дано е скоро!!! :)
Така е. Родителите ми по този повод са ми казвали, че усещам много повече от "повечето хора", че съм по-"чувствителна" към заобикалящото ме и забелязвам неща, на които другите не им правят впечатление... Така че няма как да не се съглася с Вас (@momenti-momenti)! ;-)
Благодаря за милите думи momenti-momenti. Дано и на теб ти се отдаде случай да видиш Виена по Коледа. Просто пленителна! :)
еййй, буквално онзи ден бях там и пих пунш(: обожавам коледните пазарчета. всъщност всичко, свързано с коледа.
много хубавко написано, мирис на портокал и канела звучи вълшебно
Звучи като ароматна приказка! Аз имам подобни изживявания когато хапвам сладки по рецепта от баба ми. Те ме връщат в детството по коледа, по скоро по Нова година и дядо Мраз :) Спомням си колко се притеснявах дали ще си кажа стихотворението правилно, за да си получа подаръка :) Сега ми става мило като си спомням...
То си е доказано, че човек свързва определени миризми или вкусове с някакви моменти от миналото, когато е имал силно емоционално изживяване. Мойте асоциации са свързани с ягодови дъвчащи бонбони. Свързвам ги с луна парка едно време :)
Приятна замечтаваща статия. Канелата има особен мирис. Като приказка е. Пожелавам ти пак да бъдеш на това място!
Благодаря за милото пожелание :)
Ех прекрасно място и този незабравим мирис, винаги ще ти напомнят за там.Хубаво пишеш.
Разбирам те прекрасно! И аз имам няколко любими аромата, които ме връщат към сантиментални спомени и любими места с любими хора :) Един от любимите ми аромати е на мляко с какао. Този аромат винаги ме връща в детството ми в прегръдката на майка и ме кара да се чувствам сигурна и защитена. За това и винаги, когато ми е тъжно ми се допива топло мляко с какао :)
Пишеш много красиво поздравления.Доказано е че определени аромати ни напомнят за конкретни събития в нашият живот.Някои приятни други не чак толкова.Аз примерно като усетя мириса на белина веднага се сещам за началните си години в училище където миеха пода с белина.И явно от това, че всеки ден съм я усещала тази миризма там, сега въпреки години продължавам да правя тази асоциация.Както и мириса на печени картофи, винаги се сещам за вкъщи и как родителите ми ме чакат да се прибера в студените зими.Продължавай да споделяш с нас, ще се радваме, блога ти е разкошен.
Ароматът на някое цвете или парфюм може да изкара доста забравени спомена.Красиво пишеш.
Мерси :)
Много красива снимка споделихте с нас, да ни се прииска и ние да обиколим и да видим с очите си всичко това. ХАРЕСА ми как звучи...." По същия начин ме пренесе в спомените една чаша чай преди няколко дни. От топлата златиста течност се разнасяше апромата на портокал с щипка канела. Беше нужно само да я доближа към лицето си и вече не бях в така познатото кафене. Пред очите ми мигновено се появи споменът от преди пет години. " Портокал и малко канела много романтично и мило. Няма как да не се сещаш за онзи момент като помиришеш това.
Публикуване на коментар
Ще се радвам на вашия коментар, стига да не сте груби или цинични.