сряда, 28 септември 2011 г.

Необичайни смъртни случаи

Една по-интересна част от проучването ми за дипломният ми проект.
§ 458 г. пр. Хр. - Есхил, гръцки драматург, е убит, когато орел пуска жива костенурка върху плешивата му глава, смятайки я за камък. Костенурката оживява.
§ 272 г. пр. Хр. - Според Плутарх Пир - владетел, от когото произлиза израза „пирова победа“ (победа с много жертви, безсмислена победа), умира в малка градска битка в Аргос, когато стара жена хвърля керемида върху главата му, зашеметява го и позволява на другите войници да го довършат.
§ 270 г. пр. Хр. - Според слуховете Пилат от Кос, александрийски поет, се ядосал и умрял от безсъние докато размишлявал над Парадокса на лъжеца.
§ 207 г. пр. Хр. - Вярва се, че Хризип, гръцки философ стоик, е умрял от смях докато гледал как пияното му магаре се опитвало да яде смокини.
§ 258 г. -Свети Лаврентий бива изпечен "на грил" върху голяма скара в Рим. Често той е изобразяван с предмета на своето убийство. Според легендата светецът е толкова смел и издръжлив, че преди да умре, не дава информация на римляните за църквата, а извиква "Manduca, iam coctum est" ("Яж, защото е добре приготвено.").
§ 336 г. - Арий, основоположник на арианството, изпуска газове толкова силно, че изкарва вътрешните си органи.
§ 1135 - смята се, че Хенри I е починал, след като е преял с миноги.
§ 1277 - папа Йоан XXI загива, след като научната му лаборатория се срутва върху него, докато прави опити.
§ 1410 - Мартин Арагонски умира в следствие на смъртоносна комбинация от необуздан смях и стомашно разстройство.
§ 1478 - Джордж Плантагенет, херцог на Кларънс, е екзекутиран чрез удавяне в бъчва с вино, по собствено нареждане.
§ 1599 - бирманският цар Нанда Байин умрял от смях, след като италиански търговец му казал, че Венеция е свободна държава без крал.
§ 1601 - според една от легендите, знаменитият астроном Тихо Брахе умрял, след като пикочният му мехур се пръснал по време на банкет. Понеже било проява на изключително неуважение към домакините да се напусне масата, преди да е свършила вечерята, Тихо Брахе се стискал, докато накрая мехурът му не издържал.
§ 1626 - Франсис Бейкън умрял от пневмония. Той се разболял, докато пълнил пиле с лед, за да докаже, че замразяването запазва храната годна за консумация за по-дълго време.
§ 1660 - шотландският аристократ Томас Урхарт умрял от смях, след като научил, че Чарлз II е дошъл на власт.
§ 1673 - известният френски творец Молиер умира след пристъп на кашлица, докато играе главната роля в своята комедия Le Malade imaginaire ("Мнимият болен").
§ 1687 - композиторът Жан-Батист Люли умира от гангрена на пръст на крака. Той я получава, след като пробожда пръста си с дървена пръчка, докато оркестрира тържествен концерт по случай оздравяването на краля след болест. По това време вместо диригентска палка се е използвала пръчка, с която се е тропало по земята.
§ 1753 - проф. Георг Вилхелм Рихман, руски физик от Санкт Петербург, бива ударен от рядка кълбовидна мълния, докато наблюдава буря. Рихман е първият изследовател на електричеството в Русия.1751 - Жулиен Офрей дьо Ла Метри, френски физик, писател и философ, умира от преяждане на банкет в негова чест.

понеделник, 12 септември 2011 г.

Панорама над Гумощник, Стара Планина

Цъкни за по-голям размер

петък, 2 септември 2011 г.

Да отскочим до Пловдив

С една приятелка, която имаше свободен ден, решихме да отскочим до Пловдив. Града е идеална дестинация за еднодневно пътуване. Посетихме Старият град, защото и на двете ни това беше голям пропуск в опознаването на родината. Речено сторено. Взехме влака в 10:45, не си падаме по особено ренното ставане и само на 2 часа и 20 мин. от София ни очакваше Пловдив. Още със слизането гарата ми направи впечатление с много интересните си орнаменти по прозорците.
След това хванахме ул. Иван Вазов и бързо и приятно, под сенките на гигантски чинари, за 15-20 минути стигнахме площада пред Пощата. Не бях виждала такова струпване на магазини за обувки, колкото по тази улица. Тъй като вече беше станало време за обяд хапнахме в един ресторант и се отправихме към Старият град.
Самият той е наистина великолепен с тесните павирани улички и старите къщи в пъстри цветове. Ако смятате да го посещавате, обаче задължително си вземете удобни обувки с по-дебели подметки, защото калдъръма към края на разходката ще ви се види черен. Също така е хубаво да не избирате понеделника за посещението ви като нас, защото Етногравският музей не работи. Тъй като не знам какво още да ви кажа, ще ви покажа малко от по-хубавите ми снимки:
Железопътната гара

Общината с фонтана пред нея

Малко сувенири

Най-характерната снимка за Старият град според мен. Даже и като корица на албум съм я виждала

Камбанарията на църквата св. св. Константин и Елена

Балабановата къща

Къщата на Ламартин

Една и съща уличка на отиване и връщане.