сряда, 12 октомври 2011 г.
Пясъчният танцьор
сряда, 28 септември 2011 г.
Необичайни смъртни случаи
Една по-интересна част от проучването ми за дипломният ми проект.
§ 458 г. пр. Хр. - Есхил, гръцки драматург, е убит, когато орел пуска жива костенурка върху плешивата му глава, смятайки я за камък. Костенурката оживява.
§ 272 г. пр. Хр. - Според Плутарх Пир - владетел, от когото произлиза израза „пирова победа“ (победа с много жертви, безсмислена победа), умира в малка градска битка в Аргос, когато стара жена хвърля керемида върху главата му, зашеметява го и позволява на другите войници да го довършат.
§ 270 г. пр. Хр. - Според слуховете Пилат от Кос, александрийски поет, се ядосал и умрял от безсъние докато размишлявал над Парадокса на лъжеца.
§ 207 г. пр. Хр. - Вярва се, че Хризип, гръцки философ стоик, е умрял от смях докато гледал как пияното му магаре се опитвало да яде смокини.
§ 258 г. -Свети Лаврентий бива изпечен "на грил" върху голяма скара в Рим. Често той е изобразяван с предмета на своето убийство. Според легендата светецът е толкова смел и издръжлив, че преди да умре, не дава информация на римляните за църквата, а извиква "Manduca, iam coctum est" ("Яж, защото е добре приготвено.").
§ 336 г. - Арий, основоположник на арианството, изпуска газове толкова силно, че изкарва вътрешните си органи.
§ 1135 - смята се, че Хенри I е починал, след като е преял с миноги.
§ 1277 - папа Йоан XXI загива, след като научната му лаборатория се срутва върху него, докато прави опити.
§ 1410 - Мартин Арагонски умира в следствие на смъртоносна комбинация от необуздан смях и стомашно разстройство.
§ 1478 - Джордж Плантагенет, херцог на Кларънс, е екзекутиран чрез удавяне в бъчва с вино, по собствено нареждане.
§ 1599 - бирманският цар Нанда Байин умрял от смях, след като италиански търговец му казал, че Венеция е свободна държава без крал.
§ 1601 - според една от легендите, знаменитият астроном Тихо Брахе умрял, след като пикочният му мехур се пръснал по време на банкет. Понеже било проява на изключително неуважение към домакините да се напусне масата, преди да е свършила вечерята, Тихо Брахе се стискал, докато накрая мехурът му не издържал.
§ 1626 - Франсис Бейкън умрял от пневмония. Той се разболял, докато пълнил пиле с лед, за да докаже, че замразяването запазва храната годна за консумация за по-дълго време.
§ 1660 - шотландският аристократ Томас Урхарт умрял от смях, след като научил, че Чарлз II е дошъл на власт.
§ 1673 - известният френски творец Молиер умира след пристъп на кашлица, докато играе главната роля в своята комедия Le Malade imaginaire ("Мнимият болен").
§ 1687 - композиторът Жан-Батист Люли умира от гангрена на пръст на крака. Той я получава, след като пробожда пръста си с дървена пръчка, докато оркестрира тържествен концерт по случай оздравяването на краля след болест. По това време вместо диригентска палка се е използвала пръчка, с която се е тропало по земята.
§ 1753 - проф. Георг Вилхелм Рихман, руски физик от Санкт Петербург, бива ударен от рядка кълбовидна мълния, докато наблюдава буря. Рихман е първият изследовател на електричеството в Русия.1751 - Жулиен Офрей дьо Ла Метри, френски физик, писател и философ, умира от преяждане на банкет в негова чест.
понеделник, 12 септември 2011 г.
петък, 2 септември 2011 г.
Да отскочим до Пловдив
С една приятелка, която имаше свободен ден, решихме да отскочим до Пловдив. Града е идеална дестинация за еднодневно пътуване. Посетихме Старият град, защото и на двете ни това беше голям пропуск в опознаването на родината. Речено сторено. Взехме влака в 10:45, не си падаме по особено ренното ставане и само на 2 часа и 20 мин. от София ни очакваше Пловдив. Още със слизането гарата ми направи впечатление с много интересните си орнаменти по прозорците.
След това хванахме ул. Иван Вазов и бързо и приятно, под сенките на гигантски чинари, за 15-20 минути стигнахме площада пред Пощата. Не бях виждала такова струпване на магазини за обувки, колкото по тази улица. Тъй като вече беше станало време за обяд хапнахме в един ресторант и се отправихме към Старият град.
Самият той е наистина великолепен с тесните павирани улички и старите къщи в пъстри цветове. Ако смятате да го посещавате, обаче задължително си вземете удобни обувки с по-дебели подметки, защото калдъръма към края на разходката ще ви се види черен. Също така е хубаво да не избирате понеделника за посещението ви като нас, защото Етногравският музей не работи. Тъй като не знам какво още да ви кажа, ще ви покажа малко от по-хубавите ми снимки:
Железопътната гара
Общината с фонтана пред нея
Малко сувенири
Най-характерната снимка за Старият град според мен. Даже и като корица на албум съм я виждала
Камбанарията на църквата св. св. Константин и Елена
Балабановата къща
Къщата на Ламартин
Една и съща уличка на отиване и връщане.
вторник, 30 август 2011 г.
Насам натам
В последно време доста се бях разобикаляла по планини и палянки. Няма нищо по-зареждащо за мен от пътуването особено, ако успея да се измъкна от жегите на някое красиво и прохладно място. За последните две седмици ходих на гости в две вили (в троянският балкан и една близо до Самоков). Когато си с приятели винаги си изкарваш страхотно, но тези къщички си бяха прекрасни и сами за себе си. Хубави дворчета с цветя, билки и плодни дръвчета, и гледка към склоновете на планината.
Вилите са едно прекрасно нещо, но точно тези две едва ли ще можете да посетите, за това нека да разкажа по подробно за нещо общодостъпно. Беглика фест и моето тригодишно чакане, за да се добера до там.
Самият фестивал се провежда на язовир Голям Беглик, 30 км над гр. Батак, на 1500 м надморска височина, в Западните Родопи. Продължителността му е 3 дни (петък-неделя), но е възможно да се купят и еднодневни билети на място. Какво всъщност представлява фестивалът? Той е насочен към творчество и хармонично общуване с природата, както пишеше на билета ми. И наистина е така - спи се на къмпинг, органичните остатъци от храната се компостират и тоалетните са доста екологични с тези трици. През деня има различни уъркшопи (работилници?) на различни теми, а вечерта музика (повечето от групите не ги бях чувала, но много ми харесаха). Имаше какво ли не - строителство със слама, йога, астрология, астрономия, цирк, разкази, стари игри, народни танци и много други. Навсякъде имаше шатри, в които се продаваше чай и различни вкусотийки. За малко да забравя Айляк сцената, където цял ден имаше готини миксчета и можеше просто да си лежиш в тревата и да слушаш.
А сега да разкажа и аз какво посетих. Първо отидох да видя какво е това нещо Йога на смеха и се оказа изключително забавно. Събират се 20-30 човека и с няколко прости и забавни игри се смеят до изнемогване :). Аз лично към края трудно си поемах дъх от смях и може би за това и последните упражнения са свързани с дишане. Следва астрономията, която се оказа, че се води от колега. Вечерта гледахме и през телескоп Луната и Юпитер. Отидох и на астрологията. Все пак трябва да покрием всички аспекти на звездите :). Беше много забавно особено в частта с разиграването на приказки. Аз бях джудже, от седемте, нищо че бяхме само 3 накрая. То и снежанка беше мъж, а една госпожица се вживя в прекрасния принц. Посетих и лекцията по Психология на гнева на един последовател на Кришна, но той толкова спокойно и монотонно говореше, че заспах на полянката. Все пак беше интересно, поне докато не заспах. Посетих и уъркшопа по месене на пълнозърнест хляб, който се състоеше в това да месят и обясняват пред нас. Така ми се искаше и аз да помеся :). За съжаление не успях да дочакам състезанието със самоделни лодки "Луд пингвин", щях да си изпусна автобуса.
И накрая един приятелки съвет, ако решите догодина и вие да посетите Беглика фест, което горещо ви препоръчвам. Вземете си топли дрехи, може даже и вълнени чорапи. През ноща температурата пада до към нула градуса (все пак 1500 м). Малко снимки за десерт:
Трябваше да си купя едни, че ми измръзнаха краката през ноща.
Айляк сцената
А ето и един истински айляк. Малко по-късно се метна и да поплува в язовира.
Цирк Кумбо
"Тавана" на една от пивниците :)
Общ изглед от "Далечната поляна"
петък, 15 юли 2011 г.
Филия с лютеница
За 3-ти път днес отварям blogger с идеята да напиша нещо хубаво, смислено и приятно, но уви нищо не ми идва на ум. Единственото, което се върти в съзнанието ми, е лютеницата. За това, ето ви една картинка на лютеница:
Най-ранният ми спомен за гореспоменатата е как баба ми маже филии с лютеница и ги ядем със салам и сирене в кухнята й, с братовчедите ми. Този спомен се класира и в категория най-вкусен. Дам, малко странно звучи, но усещането ми за него е точно вкусно. Заводски хляб с лютеница - това е истината. Изпитана рецепта и за студентските години.
Знам, че това ще се класира като една от най-безсмислените ми публикации, но имайки предвид какви глупости пиша в последно време, защо пък не. Сега съм просто щастлива и спокойна, за това и писането ми куца. Пък и жегата не преразполага към особено много вълнуващи нещаза правене в града.
Пиша за лютеницата, защото тя беше причина да осъзная, че съм щастлива и влюбена. Случката беше малка и по-скоро незначителна. Просто една намазана филия с лютеница, но намазана специално за мен. Може би това предизвика такова чувство на обичаност, точно заради онзи спомен от детството. Усещане, че ме обичат и се грижат за мен. Всичко това само заради една филия лютеница, но нали човек трябва да се научи да се радва на малките неща в живота.
Може да е глупаво, но ви пожелавам да има кой да ви маже филиите с лютеница.
Усмихнат ден от мен. :)
сряда, 13 юли 2011 г.
Купичка
И така получих наградка, която не ми е много ясно за какво точно е, но аз обичам награди всякакви. :) Даде ми я Baby. Купичката, обаче си има и условия, които вървят с нея, и те са да кажа 7 факта за себе си и да наградя още 15 блогъра. Да започнем с фактите, което да си призная много ме затрудни.
1. Любимият ми цвят е жълтото, има ли нещо жълто наоколо, сигурно аз съм го избрала.
2. Обожавам ягоди.
3. След всяко ядене ме обхваща невероятен въглехидратен глад и трябва да хапна нещо сладко, било то и дъвка.
4. Огромно удоволствие ми носи чаша чай в приятна компания.
5. Всъщност съм вълниста към къдрава, което си проличава най-вече лятото. Трябва ми само лек ръмеж и веднага кичурите ми се заформят на буклички.
6. Остана ми само дипломния проект и завършвам.
7. Все още си оставам доста вдетинена и се надявам детето в мен никога да не пораства.
снимки: 1. CoWin 2. escaped-emotions 3. GamerFromHell 4. ByLaauraa 5. RedPolaroid 6. abd-alrahman 7. mechtaniya
-------------------------------------------------------------------------------------------------
И така да започнем и с изброяването на Блогове, които според мен си заслужават. Осъзнавам, че понякога тези условия за факти и награждаване могат да бъдат леко досадни и за това всички наградени от мен преспокойно могат да я пропуснат тази част.
Workshop_beta - да бутнем едно рамо на един блог, който по неизвестни за мен причини, си седи скрит в сенките.
Disenchanted - само да не си триеше толкова често блога, иначе винаги ми е приятно да се отбивам там.
Камъче в обувката - най-приказният в съвсем буквален смисъл блог, който съм срещала.
...purple... - малко на английски, но все пак чудесен, както и собственичката му.
FavoritElement - само интересни работи има там.
Умопомрачения - нали си имам слабост към хубавите снимки.
VRAI - любов от първо прочитане.
undisclosed - чувствено.
между другото - просто има нещо в този сайт.
.ТОЧИЦА - като стана майка, искам да имам нейната креативност.
MediaDesign - найстина професионално воден блог.
In Brief - женствен, това е думата.
Режицата не ножи или как снежат хфърчинките - иронията и моята непреудолима любов към нея.
100 Овце - и блога и магазина: просто страхотни.
LaMartinia - стилно и с това се изчерпвам.
