Не знам какво да напиша. Нямам вдъхновение. Липсва ми муза. Трябва да напиша нещо. Не знам какво. Нямам идея. Единственото, което искам е да ходя. Да обикалям. За предпочитане в парк с дървета и слънце, което да се заиграва с листата им. Не мисля. Не разсъждавам. Не мога да свърша нищо. За организация не може и да стане на въпрос.
Поради липса на някаква сносна мисъл задържала се в главата ми ще ви разкажа за айс шоколада, който пих вчера. Бяха го нарекли Шоко айс. описанието му беше невероятно - шоколад на прах разтворен в разхлаждаща напитка със сметана пурички и шоколадова усмивка. описанието страхотно. Веднага си го поръчах и зачаках да отпия от тази сладка наслада в чаша. Но се оказах доста неприятно изненадана. Така шоколадовото нещо от описанието се оказа горчиво и блудкаво. Сметаната не се разтваряше в прекалено многото вода, която му бяха сложили, а за усмивка и дума не може да става. Някак си останах с неоправдани очаквания. За щастие това не беше голяма загуба, въпреки 3-те лева, които дадох за тази блудкавост. Бях с две прекрасни дами и те подсладиха деня ми достатъчно. А разговорите за дрехи и веселото кикотене не изискват особена мисъл.
Дано скоро успея да се взема в ръце и да си свърша работата, която само се трупа ли трупа ...
3 коментара:
Имам няколко идеи за жертвоприношение, с цел възвръщане на музата :)))
Ако ти се струва твърде кръвожадно /хъх, защо пък споменах кръв, като нто за миг не съм си помисляла за живи същества, пренесени в жертви ?/ то един дълъг и пълноценен сън ще помогне!
Ако и това не...утрото е по-мъдро!
Казано на чист български език:
"Маняна!"
:)))
И аз само сън и разходки, но нещо пак не ми се получава. Трябва да пробвам с жертвоприношение. :)
Музите обичат да бягат, когато най-много ти трябват :) И моята е непослушна.
Публикуване на коментар
Ще се радвам на вашия коментар, стига да не сте груби или цинични.