 |
| снимка: sunset-accident |
Почти два месеца мълчах. Днес не издъжах и станах вестоносеца. Казах, каквото сметнах за необходимо. Само истини говорех. Факти. Не вложих нищо повече, ала чувствата ми прозираха под деловия ми тон. Гласът ми потрепваше съвсем леко. Все още смятам, че нямах право да се намесвам. Но как да остана настрана? Тя е мен, а той ми е кръв. Замесена съм още от самото начало. Винаги аз съм тази, която я вдига на крака. А той твърде отдавна прекрачи всякакви граници.
Убеждават ме, че постъпих правилно. Дано. Отприщих лавината. Сега остава само да отчета щетите. Толкова се надявам да не са непоправими.
1 коментар:
:*, прекрасна моя...
Щетите върху мен са непоправими, мила моя, но ти го знаеш вече. Белезите ще си стоят.
Съжелявам за всички останали. Най-много за теб, че си между чука и наковалнята.
Аз също мълчах, само ти носеше моето бреме, само ти ме сглобяваше и лепеше след лъжите и нападките. Но това излезе извън контрол колкото и да се опитвах да не обръщам внимание. Гаврата и липсата на каквото и да е уважение са немислими. И на мен ми е толкова болно... Толкова много. Искам да се свърша и да изчезна от срам. Това е.
Публикуване на коментар
Ще се радвам на вашия коментар, стига да не сте груби или цинични.