Днес се замислих за въздействието върху публиката и съответната реакция. Най-лесния начин да привлечеш вниманието е като се обърнеш към първичните усещания на човека.
В изкуствата понякога прибягват към страха, за да предизвикат емоция. Реакцията на наблюдателя е непосредствена и първична. Животното вътре в теб настръхва и това създава усещане за живец. Желанието за живот винаги се обостря от страха. Но понякога се чудя, не се ли злоупотребява с този инстинкт. В днешно време хората са облъчени от толкова много насилие, кръв и драми от телевизия, кино и всякакви възможни източници, че са претръпнали. Една драма не изглежда толкова истинска вече. Филмите са станали прекалено реалистични. Проливането на кръв в реалността изглежда някак нереално. Не губим ли така част от човечността и съчувствието си.
Сравнение с ужасите пресъздадени на екрана понякога реалността изглежда не достатъчно убедителна. Когато станеш свидетел на трагедия, някъде вътре в теб съвсем скрито се появява въпросчето дали тя не е неубедителна по някакъв странен начин. Къде е зрелището, експлозиите, кръвта. Гледаш новините и сякаш това не е част от твоята действителност. Прилича повече на поредният епизод от драмата/трилъра, който се снима в държавата ти.
А мишчицата вътре в теб се успокоява, че котката е само сценичен ефект...
снимка: Edek
