Влюбености

снимка: chuinny

Дойде така нареченият месец на любовта, а утре е кулминацията му. Светът се изпълни със сърца, мечета и сладострасно се черви от всяка витрина и това е само заради един католически празник, който е изкуствено привнесен в родната ни страна.

 Като бях малка нямаше такова нещо, но още помня как дядо ми се подготвяше да иде да подреже лозята на Трифонзарезан с приятелите му и изкарваше целият ден там. Всички бяха някакси въодушевени тогава, макар да не разбирах защо. Ето това е истински празник - щастие на сурови буци и тънки вейки. А сега св. Валентин е по-скоро причина за масова депресия, защото не всеки изпълнява главното му условие - да е щастливо влюбен. Разбираемо, имайки предвид, че в днешно време това е толкова трудно. Цяла индустрия се занимава с печатане на всякакви книги по темата, пък и предполагам с това си изкарват прехраната доста психоаналитици.

 Но нека загърбим социално наложените догми за валентинки, пухчета и плюшени играчки. Все повече се замислям какво значи да си влюбен. Дали някой сладкиш с панделка значи повече от това да станеш няколко минути по-рано, за да нагушкаш любимото същество преди работа. Съмнявам се. Или пък чаша червено вино на свещи носи по-голям заряд от парещ чай споделен някъде на топло след дълга разходка в щипещият студ. Не вярвам, че и отпечатаното "I love you"  на картичка има някакво значение, ако не можеш да го прочетеш в очите отсреща. 

 Винаги съм обичала неконвеционално и без особена показност. Често даже ме обвиняват, че не съм истински влюбена. Въпреки това, за мен не е важно целият свят да разбере кого обичам, а само пазителят на сърцето ми да е сигурен в любовта ми. А то трябва да се пази добре, защото е крехко като ален полски мак.

 P.S.  Дано все пак утре ви е леко на сърцето, дори да не е заради разни пърхащи неща в коремната област.