Вълните, пясъка и страниците

снимка: escaped-emotions

 Отново апатия, най - неприятното за мен състояние и все пак това, в което съм най-спокойна. Днес ме питаха не ми ли се прави нещо и да, има едно единствено, което с удоволствие бих правила.

 То не е действие,а по-скоро спомен, състояние или усещане. Имам нужда от зареждане, а какъв по-добър източник от слънцето.

 Затварям очи и съзнанието ми ме пренася на плажа. Почти усещам пясъка слягащ се под мен. Лъчите на слънцето ме галят нежно с топлината си. Пред очите си виждам квадратните слънчеви зайчета от перифериата на шапката ми върху хартията.  Да, има и книга. Страниците й ме заслепяват, а хартията е леко набраздена по края от влагата. Вдигам поглед и мога да продължа да чета по искрящите букви увиснали на фона на морето. Има лек бриз, колкото да разхлади приятно кожата ми. В тези моменти се усеща едно приятно безвремие, сякаш нищо не би се променило и няма нужда дори. Знаеш, че е някъде следобед, но кога точно няма значение. Важни са само вълните, пясъка и страниците.