сряда, 9 май 2012 г.

Избягана реалност

И ето аз избягах, макар и за няколко часа. Там, където съм спокойна, където обичам и съм обичана. Затворих очи и си въобразих, че нещата не са това, което са. Позволих си да се срина, да съм слаба, да плача. И беше хубаво, о колко беше хубаво. Мечтаех си, че това не е само откраднат миг, че може да затворя очи и като ги отворя да се озова в една паралелна реалност, където това не са само няколко откраднати часа, а живот на щастие, на планове, които се сбъдват, на споделена старост и простички мечти, които сбъдваме заедно. Искам си моя остров с вечното слънце. Онова място, където съм обичана и ме обичат. Там, където знам, че мога да падна и ще се озова в спасителна любяща прегръдка, а не пропаст, от която с кански сили да трябва да се измъквам сама. Искам да мога да се покажа слаба и ранима без да се притеснявам, че това ще срине и човека срещу мен. Искам да е просто: грижата да води до грижа, любовта - любов. Това, което ми предстои, не е чак толкова страшно, но ме ужасява. Изгубила съм всякаква воля и се движа по течението от месеци, а тя ще ми е толкова необходима в гигантски количества. Сега наистина би ми свършило страхотна работа едно желание.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ще се радвам на вашия коментар, стига да не сте груби или цинични.