неделя, 21 април 2013 г.

Черни мисли

Четох за едни "коне" и едни чужди животи и взаимоотношения.
 Интересно е как някой толкова далече, през няколко царства и господарства, през долини и планини изживява подобен емоционален срив на моя. Четях буквичките и някак си мислите, трупани с месеци, се материализираха в тези чужди думи и преживявания. Оказва се много по-мъчително, когато хората странят от теб бездействено. Събират се без теб, не ти звънят, не отговарят на празнични СМС-си и понякога ти се струва, че ти отговарят с досада и по задължение, скрили са се от теб в социалните мрежи, не връщат пропуснати обаждания. Не е като да е имало огромен скандал и да знаеш точно с какво и защо са се сринали нещата. Вече започна да ми омръзва аз да давам обяснения и извинения защо някой, с когото се водим близки, някак си е забравил да ме покани някъде. Ако не ви се е случвало усещането е като шамар през сърцето. Друга "приятна" тръпка е да ти кажат: "мерси, че ме покани, но аз ще ида на чуждо събиране (нищо, че не са ме поканили още)."
 Иначе всичко уж е наред, още ти се усмихват даже излизате понякога. Наистина хиляди пъти по-рядко от преди, но се случва. Тогава си мислиш наистина ли има проблем или това е просто страничен ефект на ПМС-а.
 От два дни седя и си мисля как в рамките на една година успях да скъсам толкова много, пък и дългогодишни взаимоотношения. Вярно е направих грешки, но не са ли за това приятелите - да ги прощават. А те толкова големи ли са наистина?
 Все още не съм загубила надежда да спася тези връзки, но все повече се замислям, че и аз мъкна едни "умрели коне".

3 коментара:

Disenchanted каза...

ужасно е като се насъберат много умрели и умиращи коне за кратко време и започваш да се чудиш какво по дяволите става :/ но... все ще намерим начин да препуснем към залеза :D

Dash каза...

А понякога хората даже не забелязват, че вече не се държат както трябва. И ти понеже много си прощавал и си се държал като "да бе ясно, разбирам нп" вече не си толкова важен. Наистина е като "шамар през сърцето" иначе, като не те поканят някъде :) (особено докато гледаш снимките им)

Nenata-ve каза...

Поне нямам навика да гледам снимките на хората. :)Иначе реших да действам като Ганди и да покорявам света с любов, пък и хормоните ме оставиха намира. Няколко дена след като си излях мислите тук прочетох една сентенция, която много ми хареса:
"Не можеш да промениш хората, може само да ги обичаш."
И аз така, просто ще продължа да ги обичам. Вече са ми в сърцето, какво да се прави.

Публикуване на коментар

Ще се радвам на вашия коментар, стига да не сте груби или цинични.