by supergrass |
Странно нещо е близостта. Въобще не е обвързана с физическото разстояние между хората. Как е възможно да чувствам толкова близко човек на 8 300 км, а този, с когото ни разделят само няколко слоя епителни клетки, да се усеща на океани разстояние. Как отдаваме тялото си с такава лекота, а душата си крием зад високи стени, в тъмните кътчета на съзнанието си.
Още чакам някой тук и сега, който да ме прозре и обикне. Човек, който да обедини в едно близостта с физическото местоположение.
Дали не съм наивна?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ще се радвам на вашия коментар, стига да не сте груби или цинични.