четвъртък, 27 ноември 2014 г.

на заспиване

Мисля си за теб. Съзнанието ми се размива в страната на сънищата, но ти изплуваш. Дали си мисля за теб, защото ти си мислиш за мен или пък ти ще се сетиш, в твоята ранна утрин, за мен. Мислите предизвикват ли се едни други или факта, че ни дели четвърт планета, е достатъчен да ги заглуши. Ако съзнанията ни са били така свързани, макар и само за миг от  вечността на времето, запазват ли те способността си да комуникират дори на хиляди километри? Реших да не разчитам на подобни догадки и ти пратих писмо, но се съмнявам, че с Български пощи може би предния метод е по-сигурен.

 Чувствам се като затворена кошута. Съзнанието ми премигва и отново се нося из свободата на степите, но после отново съм тук и се чувствам в капан. Съзидателната ми енергия е изчезнала и изисква усилие на волята да творя. Трудна работа като уж професията ми се води творческа.

Времето лети, а аз не взимам решението, което се налага да направя, а само мечтая да избягам. Къде и аз не знам, но е далеч. Понякога това далеч е при теб, особено когато клепките ми се спускат, реалността се размива и тръгвам към сънища, които на сутринта не помня. Действителността, обаче е друга. Ти си хубав блян като за преди сън, но пълна невъзможност погледнато практически. Довиждане хубав спомен мой. Все още се усмихвам, когато ме навестиш някъде там на границата на осъзнатото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ще се радвам на вашия коментар, стига да не сте груби или цинични.