Нощ за желания

Персеидите. Нощ пълна с желания, с надежди. Днес всеки може да си пожелае нещо или две или хиляда. Нощ на надеждата. Издигаш взор към небесата и изпращаш своята молитва към съдбата да те дари със своята благосклонност. Звездите прехвърчат толкова бързо, че ако не внимаваш може да не ги зърнеш в светлините на града. Мечти се изричат само на ум, копнежите се крият в сърцата.
Тази вечер ще си пожелая само мир, в душата и между любимите ми хора. Друго май не ми трябва. Само този страх обзел цялата ми същност да отшуми, да избледнее ... и така докато луната не покаже бледото си лице на небосвода.

Кардинални мерки

Когато Знаеш, че трябва да направиш нещо, но не си сигурен защо точно.
Когато причините са съмнителни, но и напълно без Значение.
Когато Инстинктът ти се събужда, разтърсва глава и поема управлението.
Когато изглежда няма друг Път.
Когато не виждаш Решение.
Когато няма друго Спасение.
Когато е въпрос на оцеляване - повече Душевно, отколкото физически.
Когато Творецът в теб е заспал зимен сън насред летните жеги.

Тогава е време за голямаТа Промяна и вярата, че е за Добро...

Разходка до Рилските езера

езерото "Бъбрека"

поляната на Дъновистите

Най-после успях да видя това райско кътче на природата Рилските езера, даже пробвах и новия си фотоапарат. Надявам се тези два кадъра да си заслужават споделянето.

снимки: аз

Цветно, шарено, яйчено

Ето я и тазгодишната реколта:

Христос Воскресе на всички празнуващи.

Колаж като за Цветница

Честит имен ден на всички именници! Ето една прекрасна именничка, която снимах вчера.

Черни мисли

Четох за едни "коне" и едни чужди животи и взаимоотношения.
 Интересно е как някой толкова далече, през няколко царства и господарства, през долини и планини изживява подобен емоционален срив на моя. Четях буквичките и някак си мислите, трупани с месеци, се материализираха в тези чужди думи и преживявания. Оказва се много по-мъчително, когато хората странят от теб бездействено. Събират се без теб, не ти звънят, не отговарят на празнични СМС-си и понякога ти се струва, че ти отговарят с досада и по задължение, скрили са се от теб в социалните мрежи, не връщат пропуснати обаждания. Не е като да е имало огромен скандал и да знаеш точно с какво и защо са се сринали нещата. Вече започна да ми омръзва аз да давам обяснения и извинения защо някой, с когото се водим близки, някак си е забравил да ме покани някъде. Ако не ви се е случвало усещането е като шамар през сърцето. Друга "приятна" тръпка е да ти кажат: "мерси, че ме покани, но аз ще ида на чуждо събиране (нищо, че не са ме поканили още)."
 Иначе всичко уж е наред, още ти се усмихват даже излизате понякога. Наистина хиляди пъти по-рядко от преди, но се случва. Тогава си мислиш наистина ли има проблем или това е просто страничен ефект на ПМС-а.
 От два дни седя и си мисля как в рамките на една година успях да скъсам толкова много, пък и дългогодишни взаимоотношения. Вярно е направих грешки, но не са ли за това приятелите - да ги прощават. А те толкова големи ли са наистина?
 Все още не съм загубила надежда да спася тези връзки, но все повече се замислям, че и аз мъкна едни "умрели коне".

Лудница в аквариум

снимка от тук

Какво се случва ако събереш параноичен гризач, в ролята бяла мишчица и муден представител на семейство Зайцеви - заспал декоративен заек? Резултатът е лудница в аквариум и перфектни условия за странно диагонално оплешивяване по гърба на зайчето на стари години. 

Случката се разви в малък зоомагазин в едно кьоше в голям софийски мол. Поради липсата на достатъчно аквариуми за излагане на животинките бяха направили странен компромис. В едно  не много голямо пространство бяха затворили кафяв заек и три обикновени бели мишлета. Разпределението на дейностите беше следното:

Мишле номер едно тъпчеше някакви гранули в далечния ъгъл на рафта.

На преден план разпънат в цялата си дължина спеше или поне се опитваше заекът, а в ъгъла до него спеше кротко второто мишле.

Най - интересно беше третото, което се беше побъркало тотално и съсипваше и без това не много приятния живот на останалите съкилийници. Обикаляше в кръг като траекторията му преминаваше през купчината храна, главата на второто мишле и по диагонал през гърба на заека. Аз лично го наблюдавах само 2-3 минути. Не знам от колко време се е повтаряла тази обиколка, но мишокът беше успял да направи пътека в козината на прекалено търпеливия зайцев представител.

В друг по-голям аквариум положението не беше много по-добро за един малък златист кокершпаниол, който беше обявен за възглавница от останалите две кученца. Горкият мъник си смени позицията няколко пъти, но останалите го изчакваха да се унесе и веднага се накачулваха върху него.

Обожавам да гледам малките пухчовци на снимки, още повече на живо, но дали това е най-удачния вариант за продажбата им. Още няколко аквариума или просто по-малко животинки в тях нямаше да намали по никакъв начин интереса към магазина, а щеше доста да подобри пребиваването им.