Цветно, шарено, яйчено

Ето я и тазгодишната реколта:

Христос Воскресе на всички празнуващи.

Колаж като за Цветница

Честит имен ден на всички именници! Ето една прекрасна именничка, която снимах вчера.

Черни мисли

Четох за едни "коне" и едни чужди животи и взаимоотношения.
 Интересно е как някой толкова далече, през няколко царства и господарства, през долини и планини изживява подобен емоционален срив на моя. Четях буквичките и някак си мислите, трупани с месеци, се материализираха в тези чужди думи и преживявания. Оказва се много по-мъчително, когато хората странят от теб бездействено. Събират се без теб, не ти звънят, не отговарят на празнични СМС-си и понякога ти се струва, че ти отговарят с досада и по задължение, скрили са се от теб в социалните мрежи, не връщат пропуснати обаждания. Не е като да е имало огромен скандал и да знаеш точно с какво и защо са се сринали нещата. Вече започна да ми омръзва аз да давам обяснения и извинения защо някой, с когото се водим близки, някак си е забравил да ме покани някъде. Ако не ви се е случвало усещането е като шамар през сърцето. Друга "приятна" тръпка е да ти кажат: "мерси, че ме покани, но аз ще ида на чуждо събиране (нищо, че не са ме поканили още)."
 Иначе всичко уж е наред, още ти се усмихват даже излизате понякога. Наистина хиляди пъти по-рядко от преди, но се случва. Тогава си мислиш наистина ли има проблем или това е просто страничен ефект на ПМС-а.
 От два дни седя и си мисля как в рамките на една година успях да скъсам толкова много, пък и дългогодишни взаимоотношения. Вярно е направих грешки, но не са ли за това приятелите - да ги прощават. А те толкова големи ли са наистина?
 Все още не съм загубила надежда да спася тези връзки, но все повече се замислям, че и аз мъкна едни "умрели коне".

Лудница в аквариум

снимка от тук

Какво се случва ако събереш параноичен гризач, в ролята бяла мишчица и муден представител на семейство Зайцеви - заспал декоративен заек? Резултатът е лудница в аквариум и перфектни условия за странно диагонално оплешивяване по гърба на зайчето на стари години. 

Случката се разви в малък зоомагазин в едно кьоше в голям софийски мол. Поради липсата на достатъчно аквариуми за излагане на животинките бяха направили странен компромис. В едно  не много голямо пространство бяха затворили кафяв заек и три обикновени бели мишлета. Разпределението на дейностите беше следното:

Мишле номер едно тъпчеше някакви гранули в далечния ъгъл на рафта.

На преден план разпънат в цялата си дължина спеше или поне се опитваше заекът, а в ъгъла до него спеше кротко второто мишле.

Най - интересно беше третото, което се беше побъркало тотално и съсипваше и без това не много приятния живот на останалите съкилийници. Обикаляше в кръг като траекторията му преминаваше през купчината храна, главата на второто мишле и по диагонал през гърба на заека. Аз лично го наблюдавах само 2-3 минути. Не знам от колко време се е повтаряла тази обиколка, но мишокът беше успял да направи пътека в козината на прекалено търпеливия зайцев представител.

В друг по-голям аквариум положението не беше много по-добро за един малък златист кокершпаниол, който беше обявен за възглавница от останалите две кученца. Горкият мъник си смени позицията няколко пъти, но останалите го изчакваха да се унесе и веднага се накачулваха върху него.

Обожавам да гледам малките пухчовци на снимки, още повече на живо, но дали това е най-удачния вариант за продажбата им. Още няколко аквариума или просто по-малко животинки в тях нямаше да намали по никакъв начин интереса към магазина, а щеше доста да подобри пребиваването им.

Силата на смехотивизма: Сърджа Попович на TEDxBG

Гледайки събитията в последно време се сетих за презентазията на един истински консултант за революции- Сърджа Попович и как хумора е най- ефективен срещу всякакви диктатури:

Очаквай по-добро

снимка от тук

Отдавна искам да посетя някоя TEDxBG конференция и този януари имах щастието да го направя. Атмосферата беше неповторима. Хората, идеите, заряда, който беше изпълнил цялата опера (там се проведе събитието), ме държаха почти цял месец след това. 

Но точно сега искам да обърна внимание на една лекция, която засегна отдавна интересуващ ме въпрос. Тази на Даниела Тодорова, успешен мениджър избрал да зареже всичко и да иде да преподава в малко село край София по програмата "Заедно в час". Нямам желание да преразказвам чудесната й презентация, но искам да споделя същността й според мен. Това беше колко е важно да очакваш по-доброто от хората и как с ниските си очаквания ти подсъзнателно ги подтикваш да се провалят. Всички примери, които тя даде бяха силни и вдъхновяващи, но аз ще цитирам само един факт, който ме накара да се замисля. На децата, които са смятани за слаби ученици, учителите дават време за отговор 3-4 секунди, а на отличниците обикновено по 10-12. Макар разликата времево да изглежда минимална, тя реално е два пъти повече в полза на силния ученик и това се случва изцяло на подсъзнателно ниво. Да сте виждали някога учител да си засича времето за отговор с хронометър? Едва ли.

снимка от тук

Идеята, че ако повярваш в хората и имаш по-големи очаквания, те ще оправдаят доверието ти, се прокрадваше и в някои от другите лекции. Презентацията на Виктор Кирков беше едно живо потвърждение какви чудеса могат да се постигнат само за шест месеца, ако вярваш. Той е основател на "Отбор на надеждата" и чрез спорт и желание за промяна е успял да помогне на група бездомни младежи да си намерят постоянна работа, да завършат гимназия, някой да влезнат и в университет. Всичко това се е случило след формирането на футболен отбор за участие в Homeless World Cup в Мексико, където са победили отборите на страни като Англия и Франция. Резултати са по-добри дори от собствените му очаквания, а помоща, която е дал - незаменима.

Фактът, че подъзнателно ниските ни очаквания за някого, могат да го обезкуражат и дори да не пробва да постигне целите си, убягва на много хора. За сега се опитвам да не губя доверие и да очаквам добри резултати от всичко, с което се захване близкия ми кръг от хора, а помагам с каквото мога. Не е много, но всеки си има по една черна овца в семейството, която се нуждае някой да повярва в нея.

Късче красота

Искали ли сте някога да покорите целия космос, а какво ще кажете да украсите ръката си с цяла планета? Една такава синичка или зеленичка, или каквато си поискате. Ще добавим и няколко пръстена за разкош, за да се получи истински Сатурн. 

Или пък искате обици, които да  отиват на специален тоалет? А може би имате нужда от бижута за специален случай единствени и неповторими като самото събитие? 

А защо не пръстен със зодиакалното ви камъче, за да ви служи като личен амулет например.

Имате специална тема или ключова дума важна за вас? Тя ще бъде превърната в късче красота в студиото на  LoriinJo. Можете да ги намерите тук.