Мери и Макс

Сесията свърши успешно, за пръв път не съм на поправка на някой изпит и се отдадох на мързелуване. Започнах да чета Пощоряване, три години чаках докъто я издадат, спя до обед и гледам филми. Идилията е пълна с изключение на хваналата ме лека настинка, но тя не е голям проблем - само си подсмърчам наоколо.

И така аз като един ценител на анимацията бях изключително впечатлена от Мери и Макс. По интересното за тази анимация е, че е по действителен случай. Освен това е и от не чак толкова често срещаната вече пластелинена анимация. Още от малка имам слабост към този странен и по някакъв особен начин много истинен вид на тези филми. Самата анимация е прекрасна и някак си различна. Света на Макс, който живее в Ню Йорк, е напълно сив с изключение на няколко по-важни акцента, а този на Мери е в любимия й кафяв цвят. Самата история е за двама изолирани от обществото аутсайдери, на двата края на планетата, които поддържат едно силно и прекрасно 22 годишно приятелство. Макар и анимация филма е изключително поучителен и те кара да се замислиш. Препоръчвам го на всеки, който може да му отдели нужното време.