По пясъка

С благодарности на Владо, който успя да събуди нещо забравено в мен със стиховете си.

Пак по пясъка крачим, а след нас се разстила лека синя вълна,като дим!

Този мрак е прозрачен,този мрак е безсилен,и мълчим,и мълчим,и мълчим!

По-добре е без думи,по-добре без обиди,две следи на различни страни!

Двама щом си отидем,тези пясъчни друми,ще измият две сини вълни!

Ако в теб нещо вика,ако в мен нещо плаче,и през времето, все ни боли!

Някой ден ще избликне,като извор прозрачен обичта,и нали ,и нали!

Върху чистият плаж,върху белият пясък,може би,ще събираме пак,

две следи във една ,и под лунния блясък, ще е луд от любов този бряг!

Пак ще крачим двама,а под нас ще замира лека синя вълна,като дим!

Ще усещаме само,как кръвта ни пулсира ,и от много любов ще мълчим!

По-добре е без думи,по-добре без обиди,две следи на различни страни!

Двама щом си отидем,тези пясъчни друми,ще измият две сини вълни!

Ако в теб нещо вика,ако в мен нещо плаче,и през времето, все ни боли!

Някой ден ще избликне,като извор прозрачен обичта,и нали ,и нали!

Върху чистият плаж,върху белият пясък,може би,ще събираме пак,

две следи във една ,и под лунния блясък, ще е луд от любов този бряг!