Аз, моя милост и мен

Понякога си мисля, че в мен наистина съществуват повече от една личности и чакат някой специфичен сигнал, миг или момент в дадена ситуация, за да се покажат. Аз даже мога да се похваля със собствено алтер-его със свой си живот, напълно самостоятелно развило се от мен в продължение на цели 19 години и все пак толкова мен, че чак понякога е стряскащо. Разбира се само аз и тя знаем за какво точно става на въпрос ...

И ето аз съм толкова неща в едно. Непоправимо вдетинено човече подскачащо наоколо и умиращо си за някоя хубава анимация; почти сериозната студентка по архитектура с безкрайните чертежи, които свършват, само защото е дошла заверката, не и заради собствената си завършеност; ранима, но никога не показваща пред околните това си лице млада госпожица; заспалият творец в мен, който може да седи с часове на едно място и просто да рисува или снима; дървения философ, винаги със собствено мнение; романтика загубил вяра в романтиката ... и още толкова много други лица, които откривам ден след ден. Може точно за това и не съм открила все още нещото, с което искам да се занимавам цял живот.

Това е и причината да съм се захващала с толкова много неща, но да не завършвам никое. Сега за сега основната ми цел в живота си остава да съм щаслива, която предполагам е и това, към което всеки се стреми. Да се радвам на всеки възможен миг и да намирам приятни емоции в малките неща в живота като изпълненият с романтика и спокойствие миг отпреди две вечери - една пейка, звездното небе и уличен музикант свирещ джаз ...