Чай, щастливи камъчета и джаз

Ще ви разкажа за една вълшебна вечер, за един от онези моменти, в които усещаш колко е хубаво да си жив и виждаш истинската красота на живота.

Беше в една от онези вечери, в които изглежда, че всичките ти планове са се провалили и ще си останеш вкъщи да си правиш компания с телевизора. Точно тогава се обади един приятел и предложи да се видим.

След известно размотаване по улиците и насъбиране на достатъчно студ отидохме в едно от най - любимите ми заведения за по чаша чай. Самото място има много арт излъчване или може би , както моя приятел го определи леко "напушалско". Взехме по чаша хималайски чай (не знам какво има вътре, но определено трябва да разбера) и седнахме на две големи възглавници до една малка масичка. След известно убеждаване от страна на приятеля ми се съгласих да го науча да играе Го. Какъв учител съм аз като съм играла само три пъти преди това не знам. След като обясних правилата извода, който си направи той беше:

"Тази игра ще ми хареса. Трябва просто да направя камъчетата ми щастливи."

Не бих казала, че това е същността на играта, но много ми хареса.

Тогава се заслушах, в това което до тогава смятах за запис. Оказа се, че в съседната стая има голяма компания музиканти и единия си свирел на пианото. След малко едно момиче запя, а броени минути по - късно се разнесе и звук от цигулка. Това беше истински джем сешан породен от доброто настроение и любовта към музиката. Започнаха джазово, но после някой предложи и минаха в хип -хоп и отново джаз.

Приключихме играта си, изпихме чая и си тръгнахме, защото времето неусетно беше отлетяло, а нощта напреднала.

снимка: Anita Scharf