четвъртък, 2 септември 2010 г.

So I just walk with her until she veers off in the distance

Това просто се налага да го напиша, защото тя замина...
Моята опора, утеха и сигурност. Живата ми съвест. Отлетя и още свиквам с усещането, че не мога да я видя, когато поискам. Вече не е тук човека, с когото мога да си говоря с часове и да ме разбира без да е нужно да да се обяснявам. Достатъчна е една въздишка, трепване, поглед и посланието е разбрано. Не бих могла да я опиша също и това което е тя за мен по - добре, отколкото с тази песен:
А и аз наистина обичам дъжда ...

Lenny Kravitz: I love the rain

The clouds are forming, she comes again
I'll go and walk with her along the Seine
Soon she'll be storming, here comes the wind
But that don't bother me cause she's my friend

I love the rain
I love the rain

I've held our memories all of these years
So many good times and many tears
I share my dreams with her, I share my fears
So I just walk with her until she veers off in the distance

I love the rain
I love the rain
I love, I love
I love the rain, ooh

Just as she always does, she has to leave
With her she takes my heart into her breeze
Sometimes I think that she just likes to tease
Still I'll be waiting for her reprise

I love the rain
I love the rain
I love the rain
I love the rain

I love, I love, I love
I love the rain, ooh yeah
I love, I love, I love
I love the rain, ooh yeah
I love the rain

1 коментар:

Forsaken Angel каза...

И така като сайта не ми позволи да кача клипче в отговор на поста, а както каза моето слънчице, ситуацията трудно се описва с думи ще оставя един линк - http://www.youtube.com/watch?v=8i4fK4Fc7Ms&ob=av2e

Публикуване на коментар

Ще се радвам на вашия коментар, стига да не сте груби или цинични.