неделя, 11 април 2010 г.

Недоволна


Защо съм недоволна, та живота ми е чудесен и все пак съм такава. Изпитвам даже дози вина от собствената си недоволност. Имам чудесно семейство, следвам това което исках да следвам, приеха ме по Еразъм в чужбина да замина, имам чудесни приятели, човек който твърди, че ме обича. Тогава защо съм недоволна? Какво в моя малък безпроблемен свят ме кара да съм такава? Който няма проблеми си ги измисля. Явно и аз така. И понеже съм доста типичен представител на зодията в момента поне двама души в главата ми се карат, пък третият прави злобни забележки без да взима нечия страна. От поне седмица не съм наред. Но са ме учили да не занимавам хората със собствените си главоблъсканици и да се усмихвам. Явно имам нужда да радвам хората, да се разсейвам с чуждите проблеми и да си мисля, че ги решавам.
Бях постигнала душевен мир, но за кратко. Явно съм слабохарактерна, зависима, лесно маниполируема даже. Предпочитам да живея в заблуда и щастие, не искам да мисля. Понякога си мисля, че наистина само лудите са истински щастливи и защо да си мъдрец като мъдростта те кара да се натъжаваш? Не е ли по-лесно да си наивен и глупав, но щастлив, отколкото мъдър и загрижен?
В момента се държа почти нормално само като съм с хора, заради някакво неясно задължение, което чувствам, че трябва да изпълня, че трябва да съм щастлива заради другите като не мога заради себе си. Ако достатъчно дълго живееш в една илюзия тя става реалност. Сънят се превръща в реалност. Аз живях в отрицание на невъзможността на щастието ми, даже лъгах без да ми мигне окото само и само да го спася, да го запазя. Правех компромиси, удължавах всеки миг, за да изстискам още капчица радост от мига, от момента на безпаметно безгрижие. За съжаление вече усилията ми са напразни, резултатите минимални като трошици на милостиня. И пак осъзнавам как се озовавам в онова състояние на очакване да стане нещо, което да върне искрата в душата ми, която сега все по-слабо тлее. Докато чакам ще се опирам на малките неща, които ме радват и ще се опитам да закрепя съзнанието ми цяло. Дано само онези тримата вътре успеят да завършат спора си, защото единствения губещ съм аз. Няма друг, няма и да има просто няма да позволя някой да пострада заради собственото ми необосновано неравновесие. Бурята бушува в мен, но няма да позволя тя да се покаже на повърхността.

7 коментара:

Nezzo каза...

Веднъж ми казаха, че "Хората са глупави и трябва винаги да им напомняш какво си направил за тях.", звучи гадно, лицемерно и егоистично, но пък е вярно. И сякаш няма нещо общо с темата ти, но има. Това, което е в теб е и няколко процента отражение на другите. Тоест ти се чувстваш тъпо и знаеш, че не трябва да е така. Най-вероятно ти е непонятно и за причината.
Ест, понеже не обичаш да хленчиш няма да хукнеш и да обвиняваш някой друг за това и просто ще си се чудиш и чоплиш какво става.
Може и да си права, може и не. Може и да мине и да замине, може и да не стане така.

Едва ли ти е до това, но единственото, което можеш да направиш е да намериш нещо, което да те разсее и по мой съвет това нещо да не може да бъде счупено, по никакъв начин.

Nenata-ve каза...

От известно време ти следя блога и все повече се обеждавам, че макар не и съвсем пряко има нещо в начина, по който възприемаш света, което супер много прилича моя си личен изкривен поглед върху нещата. :)
П. С. и аз се опитвам да си намеря такова нещо, почти успешно за сега :)))

Nezzo каза...

Еми обикновено помага с хоби - спорт (тук можеш да натрошиш себе си), готвене (тук всичко в кухнята може да пострада), кино (ще ти е безинтересно и изнервящо), музиката ще те дразни. Общо взето в такива положения на мен ми идва да започна да се гриза отвътре и да си дърпам очите и да крещя от яд. Не ме свърта на едно място, главата ми е празна като склад за лекарства и всичко ми е безинтересно.
Няма оправия.

Nenata-ve каза...

За сега пробвах с блог и досаждане на хората с мойте писания. Поне на тези, които ме четат. Не е истина и колко време губя в чете на чужди блогове :)

Nezzo каза...

Понякога това ми харесва, понякога ме дразни.
Понякога ми иде да се зарина да чета чуждите блогове, понякога пропускам да чета цели дни...
Нямам обяснение...

Nenata-ve каза...

Както писах, обичам да си мисля, че решавам чужди проблеми. Така не мисля за мойте. Чета чужди блогове, мисли, случки и не мисля за нещата, които ме натъжават. Но винаги съществува риска да нацеля някой особено талантлив блогър, който да е описал нещата, които отбягвам в собствения си мозък.

Bia каза...

Мисля, че на описанието ти за объркани хора, недоволни от живота си, във всяка секунда по света отговарят поне няколко милиарда думи (включително аз) :)

Публикуване на коментар

Ще се радвам на вашия коментар, стига да не сте груби или цинични.