Тополата

Няколко дена след като прочетох Любовна поема за един блок* на Васи се зачудих кое е нещото, което аз най-често гледам през моя прозорец. Не е нито големия оранжев блок вляво, нито Витоша , която се вижда на заден план, нито улицата долу. Вярно човек би си помислил, че един голям оранжев блок е прекрасен обект на наблюдение. Особено като се има предвид, че съм виждала и гола жена да се разхожда по терасата си на него. Въпреки изброените си достойнства не е той.

Друг достоен претендент е Витоша, сменяща облика си със сезоните. Тя има толкова лица: приветлива и подканяща, огряна от топлото слънце; мистична и непристъпна обвита в мъгли; непристъпна и студена, но някак чиста покрита със снежни преспи. Понякога дори не се вижда както в днешния дъждовен ден. Чудесна, приканваща, непреклонна и все пак не успяла да спечели цялото ми внимание.

Трябва да отбележа и възможността да наблюдавам трафика по улицата. Наистина доста скучна гледка за мен, но все пак си е вариант. Ако не друго бих могла да видя някоя интересна кола.

И така дойде време и за моя фаворит. Тя е висока, стройна и точно централно разположена в рамката на прозореца ми. Или поне беше. Тя е топола. Най - много от моите безцелни, копнежни или случайни погледи са били вперени в нея. Обичах да гледам как се поклащат клоните й, треперенето на листата й или този призрачен вид, който придобиваше през есенните мъгли. Тя беше там достатъчно забележителна да задържи погледа ми и достатъчно ненатрапчива, за да позволи потока на мислите ми да потече безцелно. Но един ден аз отправих взор през прозореца и нея вече я нямаше. Явно през няколкото почивни дни, в които съм отсъствала от София, са я отрязали. Нямам представа защо.

Сега трябва да си намеря нов обект на съзерцание. Мисля да се насоча към двата смърча, които бяха нейната неизменна компания. Ето няколко снимки на моята любимка и как изглежда гледката без нея.