Има толкова много погледи. Тъжни, весели, приятелски, упрекващи ... С един поглед може да се каже толкова много. Понякога той е напълно достатъчен и не ти трябват думи. Всичко, което те интересува можеш да го прочетеш в очите на гледащия. А очите казват всичко, с тях не може да излъжеш. Фалшиви усмивки има, но усмихнатите очи са винаги истински.
Сега аз жадувам за точно определен поглед, който отдавна не се е срещал с моя. Искам пак да видя влюбеният поглед. Искам пак да усетя как тези очи, които ме гледат, потъват в мен. Как проникват в мен и искат да прегърнат онова, което е вътре скрито. За три дни три пъти го потърсих този почти забравен поглед.
Първите очи не срещнаха моите. Те бяха угрижени. Не гледаха нито мен, нито сега. А бяха потънали в едно неясно и напрегнато бъдеще. Бяха едни от най-странните очи, които бях виждала. Светли, но затворени в графитно сив кръг, както и самият поглед беше далечен. Тези очи се опитах да усмихна и се надявам, че успях. Не можах да ги върна в настоящето, а обърнах този взор към щастливите мигове от миналото. Този поглед така и не стана мой, дано поне за миг да беше забравил и грижите.
Вторите очи също отбягваха моите. Някога те ми казваха, че ме обичат. Вече не мога да намеря този влюбен поглед, който преди ме поглъщаше и аз се изгубвах в него. Кога ли ще успея да спра да търся нещо вече изчезнало. Оставам със спомена.
Третите очи потърсих само заради спомена. Преди две години те бяха първите, в които си позволих да потъна. Сега те настойчиво избягваха срещата с моите. Казаха ми, че са ме търсили, когато ме е нямало и не съм можела да ги видя. С тези очи винаги сме се търсели, когато не можем да се срещнем, но така и не събрахме смелост да си признаем. Сега имам нужда от един топъл, поглъщащ и прегръщащ поглед, но не знам къде да го потърся.
Поне разбрах нещо интересно за собствените си очи. Оказа се, че те си сменят цвета според настроението ми. Аз имам светли, топли очи. Трудно мога да опиша тази смесица от светло кафяво и лешниково с тъмни рески. Оказа се, че те стават кехлибарно топли, когато се смея и позеленяват по перифериата, когато съм ядосана. Направо се очаровах от това открие за себе си.
4 коментара:
И моите се менят, но не според настроението. Не съм намерила още точният им механизъм, понякога са дяволски светли, направо златисти, понякога са направо черни. Интересното на моите е, че вътре имам едни дупки и като се загледаш все едно гледаш повърхността на някаква планета :)
А сега искам да се усмихнеш, малко, мъничко. Ако поне това успея да постигна и на мен ще ми е усмихнато. Не го мисли останалото, в чуждите очи не можеш да откриеш това, което търсиш.
Страхотно, не съм виждала такива очи - космически. Наистина ми разпали въображението какви точно са.:)
Иначе успя да ме усмихнеш, за което ти благодаря искрено. :) А като профилактика мисля да спра мъжете за известно време. Не ми влияят добре :D
П.П.Не знам защо последните 3 дена хората избягваха да ме гледат в очите.
Хм, знаеш ли - и моите се менят понякога. По принцип са кафяви, но като се разплача, придобиват зеленикав отенък :) Забелязах го преди няколко години съвсем случайно.
Поздрави :-)
Явно топлите кафяви очи изстудяват в зелени. Колко инатересно. Мерси за поздравите :)
Публикуване на коментар
Ще се радвам на вашия коментар, стига да не сте груби или цинични.