Есе по "Практикуване на професията Архитект"

И така имах да пише есе по "Практикуване на професията архитект" и си избрах темата: Морално - етични аспекти на професията Архитект. Понеже много си харесвам как се получи реших да го сложа и тук.

Още в началните курсовe ни учат, че като архитекти ние създаваме не просто сгради, а пространства и среда на живот. За това и пред нас седят редица морално - етични аспекти. За да създадем една приятна среда на живот ние освен норми и закони учим неща като композиция и естетика. По този начин се научаваме да създаваме приятна за възприамане среда, защото сградите имат живот в десетилетия, а някой от тях като катедралите и в столетия. За съжаление след като се построи една грозна сграда единственото, което може да направи архитекта е да й пусне пълзящ бръшлян по фасадата, но понякога даже и това не помага.

От друга страна след като излезем от университета се сблъскваме с реалността на практиката. В повечето случаи инвеститорите искат да изкарат максимална печалба с минимална инвестиция, което има своите негативни последствия. Интериорите стават тесни и малки. Всичко се изпилва на допустимия минимум. Ако зависи от инвеститора в повечето случаи всички коридори ще са широки едва по 90 см, спалните по 6 кв. м. Апартаменти с предимно северно изложение и само с по една стая с добро изложение, защото е задължително. Разбира се живота в такова жилище е напълно възможен и хората се пригаждат, но колко е удобно това. Застроява се до максималната възможна разгъната застроена площ и се получават едни гиганти и всеки иска да построи възможно най-много, пък другите да му мислят за зеленина и околно пространство. Получават се едни раздути огромни неща, които рядко са овладени естетически, просто защото не им е отделено необходимото време за това, а се е гонила само печалбата.

С риск да засегна някого ще дам и конкретен пример с една сграда, която успя да предизвика в мен искрено възмущение още с първия поглед. Едва ли имам правото да критикувам толкова строго като се има предвид, че нямам нито една построена сграда, но тъй като есетата са изказване на лично мнение, аз ще изразя моето. Ще се спра на мол „Сердика”. Не го харесах още на визуализация, което винаги е лош знак, защото обикновено визуализациите са по-добри от действителността. Но да започна по - конкретно. От функционална гледна точка най – голямо впечатление ми направи факта, че няма санитарен възел на приземния етаж, а само на нивата под и над него. Те са разположени в самия център на разпределението и не особено лесни за намиране. Съмнява ме и достатъчността на кабинките като се има предвид, че мола има 300 магазина и 1600 паркоместа. Особено в деня на откриването и скоро след това се бяха получили наистина големи опашки. Друг негативен за мен момент беше трудната ориентация в мола. Табелите са недостатъчни и не особено ясни. Магазините може и да са групирани по някакъв начин, но аз лично не открих логика. Настилката е с плочки, които може като единична плочка да са изглеждали добре, но на мен ми създаваха усещането за мръсни. Дни след откриването вече можеха да се забележат пукнатини на някой места. Екстериорното решение на сградата също е с меко казано недобро излъчване. Офисите са просто механично прилепени към мола, а зеленият им цвят е доста съмнителен и особено в комбинация със златистите вълни.

Може би критиката ми към въпросната сграда е неоснователно остра. В крайна сметка на всеки архитект може да му се случи да направи сграда със съмнително естетическо излъчване. Не се и съмнявам, че Сердика ще има голяма посещаемост, въпреки че аз не го харесвам толкова.

Друга явна злоупотреба с архитектурата се наблюдава по морските и планински курорти, където застрояването с хотели е толкова гъсто, че са заприличали по-скоро на градове, а не на място за почивка. Слънчев бряг отдавна не е онова зелено райско място, което помня от детството си, а е затрупан с огромни хотели на всяка крачка.

В заключение бих казала, че като архитекти и създатели на среда на живот е хубаво да се постараем, тя да е приятна и уютна, а не да създаваме неудобни жилища и грозни гиганти наредени един до друг без въздух около тях.