6ти септември - Съединението на България

Да са ви честити 125 години от Съединението на България. Паметно събитие, но не особено запомнящо се сред учениците, защото макар и неработен ден той така или иначе си е по време на лятната ваканция. Аз харесвам този празник, смятам го за достатъчно значим и важен, но днес имаше нещо по-различно. Днес РЗС стартираха подписка за референдум за нова конституция. Какво й е на старата и колко е правилно сменянето й - това не знам, дори не погледнах какво предлагат. Въпреки всичко си мисля, че основният проблем е в неспазването и заобикалянето на законите, а не в самите тях. Никога не съм се интересувала особено от политика, не мисля и сега да започвам, просто това днес ми направи впечатление. Честит празник все пак и да оставим политиката на политиците.

Чай, щастливи камъчета и джаз

Ще ви разкажа за една вълшебна вечер, за един от онези моменти, в които усещаш колко е хубаво да си жив и виждаш истинската красота на живота.

Беше в една от онези вечери, в които изглежда, че всичките ти планове са се провалили и ще си останеш вкъщи да си правиш компания с телевизора. Точно тогава се обади един приятел и предложи да се видим.

След известно размотаване по улиците и насъбиране на достатъчно студ отидохме в едно от най - любимите ми заведения за по чаша чай. Самото място има много арт излъчване или може би , както моя приятел го определи леко "напушалско". Взехме по чаша хималайски чай (не знам какво има вътре, но определено трябва да разбера) и седнахме на две големи възглавници до една малка масичка. След известно убеждаване от страна на приятеля ми се съгласих да го науча да играе Го. Какъв учител съм аз като съм играла само три пъти преди това не знам. След като обясних правилата извода, който си направи той беше:

"Тази игра ще ми хареса. Трябва просто да направя камъчетата ми щастливи."

Не бих казала, че това е същността на играта, но много ми хареса.

Тогава се заслушах, в това което до тогава смятах за запис. Оказа се, че в съседната стая има голяма компания музиканти и единия си свирел на пианото. След малко едно момиче запя, а броени минути по - късно се разнесе и звук от цигулка. Това беше истински джем сешан породен от доброто настроение и любовта към музиката. Започнаха джазово, но после някой предложи и минаха в хип -хоп и отново джаз.

Приключихме играта си, изпихме чая и си тръгнахме, защото времето неусетно беше отлетяло, а нощта напреднала.

снимка: Anita Scharf

So I just walk with her until she veers off in the distance

Това просто се налага да го напиша, защото тя замина...

Моята опора, утеха и сигурност. Живата ми съвест. Отлетя и още свиквам с усещането, че не мога да я видя, когато поискам. Вече не е тук човека, с когото мога да си говоря с часове и да ме разбира без да е нужно да да се обяснявам. Достатъчна е една въздишка, трепване, поглед и посланието е разбрано. Не бих могла да я опиша също и това което е тя за мен по - добре, отколкото с тази песен:

А и аз наистина обичам дъжда ...

Lenny Kravitz: I love the rain

The clouds are forming, she comes again

I'll go and walk with her along the Seine

Soon she'll be storming, here comes the wind

But that don't bother me cause she's my friend

I love the rain

I love the rain

I've held our memories all of these years

So many good times and many tears

I share my dreams with her, I share my fears

So I just walk with her until she veers off in the distance

I love the rain

I love the rain

I love, I love

I love the rain, ooh

Just as she always does, she has to leave

With her she takes my heart into her breeze

Sometimes I think that she just likes to tease

Still I'll be waiting for her reprise

I love the rain

I love the rain

I love the rain

I love the rain

I love, I love, I love

I love the rain, ooh yeah

I love, I love, I love

I love the rain, ooh yeah

I love the rain

Отново на море

И понеже мисля да не съм чак толкова лоша да ви кажа че пак отивам на море, но за 3-4 дни само този път. Ето ви една снимчица от Ла Коруня - стара, но все пак чудесна и любима.

Блог ли каза?

Първо да се извиня за дългото отсъствие, почти месец, но липсата на интернет, пък и многото и приятни изживявания последния месец ме възпрепятстваха да пиша. Сега да наваксам набързо.

Преди месец се въртеше една наградка из блоговете за чудесен блог. И аз получих една от любимата ми ...purple... мерси мила моя! За съжаление наградката е в не чак толкова нравещия ми се розов цвят, но аз бързичко си я пребоядисах в жълтичко, както на мен си ми харесва. :) Предполага се, че трябва да посоча 5 човека, но има ли смисъл вече да го правя 1 месец по-късно не се знае.

Другото, което ме съмнява е до колко добър блогър съм аз като изчезвам за по месец без предопреждение, може би е по - уместна за момента да си взема значката на Nezzo за лош блогър, особено както е написала, че никой няма да я вземе как да не се изавя като урсуз коза и да си я бодна на чудесното блогче :). Погледнато реално аз от 1 месец не съм писала нищо пък и не коментирам редовно другите, не съм ги и чела пак от толкова време, въобще една лоша, лоша, не е за приказване.

Но точно в момента ума ми е пропит от розова мъгла, а в корема си развъждам пеперудки и чак до пеперудища стигам. Щастлива съм и истински спокойна, както не съм била от години, поне от петилетка. Виновника за това ми състояние си знае кой е. :) Дано не ми се сърдите много за отсъствието, въпреки че съм съмнявам да съм липсвала на някой до толкова, че да се нацупи. :))))

П.П. Който каквато картинка си хареса да си я слага по свое усмотрение. Ако ви следя, значи смятам блогчето ви за чудесно. :)))

Разходка в парка

Откакто се прибрах вкъщи, всяка сутрин, се разхождам в парка. По право самият парк се води защитена местност "Кайлъка" и е едно от най-приятните места за разходка и почивка в Плевен. Намира се на края на града и е наистина приказно място. Ако се поразходиш в не толкова населените места, създава усещането за истинска гора. През почивните дни пък не можеш да се разминеш с множеството съграждани разхождащи се там.

Всяка сутрин си мисля защо не съм си взела фотоапарата да поснимам прекрасните картини, които виждам, с пеперудки прехвърчащи наоколо и полянки с различни цветя. Тук се открива такава облията в жълти цветенца, след малко друга в сини, а на няколко крачки розови. Днес се сетих да си взема фотоапарата, но за съжаление не се сетих да проверя дали са му заредени батериите и пак не успях да наснимам всичко, което ми се искаше. Успях все пак да хвана една чаровна оранжево-черна пепрудка и един наперен кос за разкош.

Хубаво е да си вкъщи

Вече съм ваканция и се прибрах вкъщи. Посрещането беше страхотно малко след стъпването ми на гарата получих позивна за събиране с китари в парка. Какво по-хубаво посрещане бих могла да искам. Разбира се родителите ми не бяха много доволни, че ме видяха само като се разминаха на вратата, но среща с приятели, които не си виждал два месеца, под музиката на акустични китари и на фона на десетилетни дървета, е достатъчно извинение.

Следващата вечер беше също толкова забавна. Събрахме се отново голяма компания и цяла вечер играхме на филми. От гимназията не я бях играла тази игра, а само колко се забавлявах. Заболя ме корема да се смея и се прибрах чак в 2 сутринта. Вкъщи май не ми повярваха особено, че цяла нощ съм играла на филми, но какво да се прави.

Неделята мина неусетно след задължителната разходка в парка, цял ден сън и гледане на телевизия. Само да отбележа, че очаквах повече от финала на световното. Май само аз го дочаках до края, а даже и холандците, за които бях, паднаха. Май не бях гледала по-дълъг мач, не че и толкова ги следя де.

Понеделника премина под знака на борбата с Vivacom и услугата им за домашен Wi-Fi интернет. След 3-4 обаждания на оператор 3 часово чакане и един прекрасен филм, който изгледах за запълване на времето, се преборих успешно. Тук е мястото да благодаря на Петър от поддръжката на Vivacom, който единствен от тримата оператори, с които разговарях, разбра какво всъщност го питам.В крайна сметка интернетът е пуснат и тази публикация е живото доказателство за това.

Друго, което мога да споделя е, че ще уча една приятелка на майка ми на Autocad. Ще видим докъде ще го добутаме.