сряда, 24 март 2010 г.

Ненамясто


В последните няколко дни се чувствам някак ненамясто. Държа се странно и аз не знам защо. Изключително мудна съм и не мога да свърша никаква работа или да се съсредоточа.
Последните два дни непознати хора ми се карат за някакви неща, без да съм особено виновна. Вчера ми се скара един свъсен дядо, чието куче като го погледнах толкова много ми се зарадва, че искаше веднага да си качи предните лапи отгоре ми. Реакцията на дядото беше: "Стига си го закачала ма!". Горкото животно сигурно е много нещастно при такъв собственик. Днес в един магазин пък, една лелка ми се скара, че не съм се преоблякла достатъчно бързо и само съм бавела пробните. Хората стават все по свъсени или аз все на такива попадам в последно време. На улицата, в автобуса, в магазина ...
Чувствам се като този чадър на дървото. Не преча на никой, опитвам се да не бия на очи, но някак си това не ми е мястото и преча на всички само с присъствието си. А аз искам само малко спокойствие и вътрешен мир, които така ми се изплъзват в последно време.


Няколко дни се събуждам с кошмари, а тази сутрин ме мъчеше такава жажда, каточели съм плавала с дни на сал в морето и усещах само вкус на сол. Някъде нещо се е объркало и не знам какво и къде. Единственото, което ме успокоява е да ходя. Почти безцелно по улици и тротоари. Не знам къде отивам просто ходя и обикалям. Хубавото е поне, че имам компанията на моето алтерего. Само дано се оправя преди да й е досадило да се разхожда по улиците с един Йори като мен и да не остана сама с персоналния си дъждовен облак.


2 коментара:

Анонимен каза...

А не са ли ти се случвали и преди такива периоди? Редуващи се с други, абсолютно противополжни..? :))
На мен поне да - такива моменти, в които аз вътрешно се чувствам ненамясто и хората наоколо сякаш го усещат и го допълват. И после подем, че се чудя как може да ми е било лошо, а сега да ми е толкова хубаво!
Спомни си махалото, което ту е в едното си крайно положение, ту в другото - та защо и ти да не си част от едно толкова естествено природно явление!
Поздрави и пожелания за творчески ентусиазъм,
Таня :)

Nenata-ve каза...

Разбира се, че са ми се случвали подобни периоди и преди и аз определено вярвам,че след всеки спад следва възход, но особено се бях притеснила, защото си помислих, че се разболявам. Здрав дух, здраво тяло нали така. Духът ми, че беше отслабнал ясно, но не исках и тялото да го последва.

Публикуване на коментар

Ще се радвам на вашия коментар, стига да не сте груби или цинични.