петък, 23 април 2010 г.

И аз на щафетата


След като прочетох няколко серийни публикации от щафетата за 10 неща, които те правят щастлив и 5, които са неизвестни за твоята личност, си помислих колко е страхотно, че има подобни неща в блогосферата. Още по хубаво стана след като Nezzo, една изключително очарователна за мен блогърка, ме покани и аз да участвам. На свой ред и аз ще трябва да посоча 5 други блогъра, но за това по - натам.
Започвам. Десет неща, които ме правят щастлива. Ще им сложа номера само за удобство иначе те са напълно равностойни.
1. Ягоди. Сочни, ароматни, алено червени ягоди. Обожавам ги тези плодове до вманиачаване. Дойде ли им сезона и живея само на тях, изяждам поне по 3 кила на ден.
2. Шоколад. Като сме го подкарали с храните. Млечен с цели лешници или черен с бадеми. Блаженство на блокчета, а и добре се комбинира с ягодите.
3.Хубава книга. Добра ли е няма да ме видите няколко дни, докато не я прочета. До тогава си имам въображаем свят и реалния не ме интересува особено.
4. Приятелите ми. Не мога без тях, просто ще се побъркам.
5. Концертите. Друго си е да си в няколко хилядна тълпа и да крещиш и скачаш на воля. Зареждащо за няколко дни напред.
6. Кино. Особено анимация. Знам, че съм малко голяма за това, но ги обожавам. Пък и тогава няма разлика в държанието откакто съм навършила 5 годинки до сега. Все се хиля и подскачам на седалката в киното.
7. Голяма чаша чай подправена с приятен разговор.
8. Разходка сред природата. За предпочитане с весела компания.
9. Посещение на някой град в чужбина. Е тогава не можеш да ме спреш - ще подскачам наоколо, ще снимам, ще се смея и усмивката ще е като залепена на лицето ми постоянно.
10. Въобще дай ми да ходя и ще го правя цял ден. Понякога имам нуждата да походя без значение накъде или има ли някой с мен.

Така 5 неща, които не знаете за мен. Ми то вие много неща не знаете за мен, но да видим кои са по странните.
1. Не ям домати. Поне в пресния им вариант, просто не ми харесват на вкус. Преди всички не са ги ядяли, защото са ги мислели за отровни, защо сега това да е странно?
2. Освен че както отбелязах в една предна статия, очите ми сменят цвета, косата също варира според сезоните. Зимата е кестенява, а лятото от слънцето става почти съвсем руса.
3. Като бях в гимназията ходех в компютърните зали, за да играя игри, а не да си чатя като другите момиченца. То не беше Diablo 2, не беше Star wars и все в този стил.
4. Миналата година си сбъднах детската мечта и си купих лък.
5. Есента отивам по Еразъм в Полша. Това не знам до какво ще доведе, но е вълнуващо само по себе си.

Сага остава да измисля и 5-те човека, които да поканя. Започвам с ...purple... , да видим дали ще успее да ме изненада по някакъв начин; следва шепоти, как ли ще реагират там на поканата ми; In Brief, може вече да си писала такова нещо; MadWizard ще ми е интересен, ако благоволи и Agaq's book също при добро желание. Остава и да приемат поканата ми. С интерес бих прочела какво ги радва, пък за нещата, които не знам за тях и без това са много.

9 коментара:

Agaq ~ Агая каза...

Благодаря за поканата - приемам щафетата с удоволствие. Преди време участвах в подобна по покана на Аквичка, но беше в блог, който изтрих.
Може би донякъде ще се припокрият с твоите - особено що се отнася до ягодки и шоколад :))

lenival каза...

хмъ-хмъ! и аз съм на линия!

Nenata-ve каза...

Чудесно :), не бях сигурна дали ще приемеш. А ягодите и шоколада са си класика в жанра.

Bla каза...

Има нещо подозрително във всеки, който мрази домати.

Nenata-ve каза...

Е аз не ги мразя. Виж обожавам лютеница, а тя се прави от домати. Просто нещо в пресния им вариант не ми се нравят.

Valkocompany каза...

Благо,който не обича пресни домати,той не си пада и по тройните дестилати

Nenata-ve каза...

Ми вярно си е и тройните дестилати не ми се нравят.

YMY каза...

Хаха... само едно не ми е чак толкова смешно... знам, че все не ми остава време, а имам идеи за сума ти нови публикации... за сега си стоя само на една (поне що се отнася до публичния ми блог), ама може ли да не ме поканиш и мен! ;-( И Лени не ме покани, ама хайде... на нея ще и се размине, защото не бива да мисля, че всички са като мен... Обаче ти... вярно, имам една идея за алиби, което идеално да те оневини, но няма да ти го дам току така... Ще си кажеш защо и това си е! /П.П.: И не тук за предпочитане... лично е!/ :-Р

أمل каза...

много мило, благодаря :))))

Публикуване на коментар

Ще се радвам на вашия коментар, стига да не сте груби или цинични.