Провокирана от въпроса на Nezzo: Какво прави живота по-хубав? и от разговора с един новооткрит приятел, реших да опиша в няколко реда всички онези моменти, които ме правят щастлива и то, когато съм сама. Миговете, в които не се нуждая от никой и се радвам на факта, че съм жива.
Ще започна с картината, която описах в онзи разговор, от който ми дойде идеята. Любимият ми момент на плажа е точно по залез, когато самата ивица вече опустява, пясъка е почервенял, от последните лъчи на скриващото се вече слънце, сенките са дълбоки, а гларусите притичват наоколо и се опитват да отмъкнат каквото могат, забравено на пясъка. Тогава просто седя и гледам танца на вълните разбиващи се в брега. Изпадам в унес и единственото нещо, което ме изкарва от него е въпроса на някой покрай мен "няма ли да си ходим вече", а аз отговарям с усмивка "само минутка още".
Следващият от поредицата любими моменти ми е пролетно време, когато света се събужда отново след зимния сън. Когато дърветата са нацъфтяли и птича песен се носи от клоните им. Тогава обичам да се отпусна на някоя слънчева пейка да затворя очи и да се потопя в песните и ароматите. Не ме питайте какво си мисля тогава и аз не знам.
Лятото няма по-голямо блаженство за мен от това да легна под дебелата сянка на някое дърво и да се загледам в играта на светлината с листата му. Особено ако дървото е кестен, тогава се чувствам у дома си без значение колко далече от него се намирам.
Момента, когато се събуждам някоя зимна сутрин и видя, че вали сняг и всичко е бяло и чисто. Поне няколко минути няма да мога да отделя поглед от снежинките и лупингите, които те изпълняват във въздуха.
А кои са вашите най-любими моменти?
4 коментара:
Айде сега... :D
Аз съм много психично различен индивид и коренно се различавам от теб, поне по изброените неща.
Обожавам морето! Още от лапе нашите ме водят и аз тичам и крещя, не обичам да се пека обаче. Любимото ми време на плажа е вечер, когато няма никой и пясъка е много студен, когато морето е толкова черно, че чак те е страх да влезеш в него.
Пролетното време е само ужасният преход към ада - лятото. Почнат ли да цъфтят липите аз умирам, и на тополите да им хвърчат ония неща и гадните буболечки започват да се появяват...
Лятото. Как да ти обясня, има само една истина: мразя лятото! Много ама много мразя лятото, потулвам се в някоя миша дупка и никой не ме знае къде съм. Почне ли ваканцията изчезвам от лицето на земята, отивам на село обикновено и излизам само вечер. Нито горещината, нито слънцето ми се отразяват добре. 20 градуса за мен е ужасно! Много горещо! 40 е смърт...
И направо като чуя някой да ми казва.. ооо как ми се иска да е 30 градуса ми се обръщат червата.
И много ясно, много обичам зимата и есента. Обожавам ги, пък и съм родена есента. Така де... аз вирея на студено, все викам, че трябва да замина за Москва или Антарктида или направо Сибир!
Е как да ти кажа, когато съм се родила аз е било най-горещия ден от поне 15 години. Аз обичам да ми е топло. Под 20 градуса ли е, ми е некомфортно. А докъто не стана поне 30 забрави да ми се стоплят ръцете. :D
Да си кача краката на масата в някой пиано бар :D
моментите, в които се усмихвам, смея и хлипам от смях, разбира се пролетта и плажната ивица си ги открадвам :D
Публикуване на коментар
Ще се радвам на вашия коментар, стига да не сте груби или цинични.