неделя, 28 март 2010 г.

Цветница


Дойде и един от любимите ми празици - Цветница. Толкова много обичам цветята и природата, че няма как да не го харесвам и този празник, пък нали и аз се вживявам в ролята на едно видно цвете. И така честит праник на всички тревички, цветенца, храсчета и дървенца!!!

сряда, 24 март 2010 г.

Ненамясто


В последните няколко дни се чувствам някак ненамясто. Държа се странно и аз не знам защо. Изключително мудна съм и не мога да свърша никаква работа или да се съсредоточа.
Последните два дни непознати хора ми се карат за някакви неща, без да съм особено виновна. Вчера ми се скара един свъсен дядо, чието куче като го погледнах толкова много ми се зарадва, че искаше веднага да си качи предните лапи отгоре ми. Реакцията на дядото беше: "Стига си го закачала ма!". Горкото животно сигурно е много нещастно при такъв собственик. Днес в един магазин пък, една лелка ми се скара, че не съм се преоблякла достатъчно бързо и само съм бавела пробните. Хората стават все по свъсени или аз все на такива попадам в последно време. На улицата, в автобуса, в магазина ...
Чувствам се като този чадър на дървото. Не преча на никой, опитвам се да не бия на очи, но някак си това не ми е мястото и преча на всички само с присъствието си. А аз искам само малко спокойствие и вътрешен мир, които така ми се изплъзват в последно време.


Няколко дни се събуждам с кошмари, а тази сутрин ме мъчеше такава жажда, каточели съм плавала с дни на сал в морето и усещах само вкус на сол. Някъде нещо се е объркало и не знам какво и къде. Единственото, което ме успокоява е да ходя. Почти безцелно по улици и тротоари. Не знам къде отивам просто ходя и обикалям. Хубавото е поне, че имам компанията на моето алтерего. Само дано се оправя преди да й е досадило да се разхожда по улиците с един Йори като мен и да не остана сама с персоналния си дъждовен облак.


събота, 20 март 2010 г.

Пролет е


Честито на всички, ето че най-после официално дойде и пролетта. Наистина някъде около нова година си мислех, че още тогава трябва да започна да я посрещам, но последвалите снегове и виелици ме разубедиха. И така днес на 20-ти март настъпва астрономическата пролет. Навън е топло, птичките пеят, софиянци са плъзнали по парковете в приятния съботен следобед - идилия.
Света се събужда отново за живот идва време и за пролетно почистване. Даже софийска общината имат "идея за почистване", така се нарича пролетната кампания по почистването. Дано не си останат само с идеята. Как може да си наречеш кампанията "идея" за почистване, нямаше ли някоя по-подходяща дума като например "инициатива" или не знам и аз - "пролетно почистване", колкото и тривиално да звучи.
Все едно това бяха само леки размисли върху нещо, което ми направи впечатление вчера. Аз лично мисля днес да последвам примера на мнозинството и да излезна на разходка в близкия парк. Мисля и да поснимам малко, за да имам какво да си сложа като картинка към размишленията. Дано се натъкна на нещо интересно.

вторник, 16 март 2010 г.

Плесени редят пъзели


"Четирима японски учени от Университетите на Хокайдо и Хирошима, УниверситетаТохоку” и унгарски специалист от Университета на Шегед, установили, че гъбичните плесени могат да редят пъзели."
До тук прекрасно, но бих искала да разбера как успяват да го направят??? Дали се разрастват прекалено много в определена посока, за да избутат парченцата едно към друго? Или пък са има дали много малък пъзел и го редят?? Какво се разбира под пъзел едва ли могат да подредят кубчето на Рубик, а ако могат ще се окаже, че група гъбички се справят по добре от мен. Или пък плесените развиват групов интелект. Колко ли време пък им отнема да наредят въпросния пъзел. Ако трябва да ги чакам с дни да се развият достатъчно да го подредят - не ми се чака. А как въобще на тези хора им е хрумнало да провеждат подобен експеримент. Съдейки по майка ми основното, нещо което тя иска от гъбичните плесени е да изчезнат, но те винаги се появат отново. Може би имат някой недовършен пъзел, изостанал и недаващ им мира докато не го завършат ... знае ли човек.
Тези господа са се опитали даже да ги научат да решават судоку и да снимат, но за съжаление опита е бил неуспешен. За судокуто не съжалявам особено, но щеше да е супер да се изобрети фотоапарат с вградени плесени, които да снимат разни събития, докато ти си правиш кефа. Жалко наистина, но братовчед ми ме успокои, че просто не са изобретили достатъчно малки фотоапарати и за това било.
P. S. Поради липса на гъбични плесени ето ви една гъбка :)

четвъртък, 11 март 2010 г.

Сутрешни усещания


Тази сутрин съзнанието ми даде накъсо. Изведнъж, в блаженството на съня си, бях залята от всички онези усещания, мигове и моменти, които са свързани с всички мои досегашни любовни трепети. Бяха само образи, мигове от по няколко секунди, но спомени точно за моментите, които те карат да почустват онова вътрешно гърр чувство. Беше за кратко - не повече от двайсетина секунди, но ето че стана три следобед и още не мога да се отърся от това усещане. Съзнанието ми ме заля с толкова много образи и секунди от миналото, които са карали сърцето ми да трепне, че не издържах на интензивността и отворих очи. Тъмнината ме заобикаляше, а след като успях да фокусирам часовника видях, че е едва 6:25 а. m.
Предполагам, че ще звуча леко объркано, но ще се опитам да изброя тези картини, с надеждата, че като ги запиша ще спрат да преследват съзнанието ми във всеки един свободен момент.
Образите бяха много и различни, но всичките потънали в сумрак. Усещането за дъха на любимия по врата ми, когато вдишва уханието на косата ми. Ръцете, които нежно и сигурно ме обгръщат. Мекотата на устните. Спокойствието на прегръдката. Извивката при ключицата. Широкият гръб. Ръката спускаща се по рамото ми. Погледът, който сякаш прониква в теб, но не като завоевател или натрапник, а потапящ се в чист извор, бавно потъващ в очите ти. Отмятане на кичур коса. Жестът, когато неговата ръка намира твоята. Силуета на тялото, очертано на слабата светлина . . .
Всички тези спомени са ми скъпи, но и натоварващи. Обичам да се връщам към тях понякога, но не и към всички едновременно. Надявам се, че след като вече ги написах, ще продължа спокойно с работата си.

вторник, 9 март 2010 г.

За мъжете, жените и гейшите


В последно време много се замислих за човешките взаимоотношения и в частност тези мъж - жена. Това разбира се не ме доведе до особено значими изводи, аз така или иначе не ги разбирам тези работи. Затова седнах и се поразрових малко в нета да понауча нещо. Оказа се, че има доста сайтове за съвети как се свалят жени, а пък на нежната част от човечеството явно това трябва да й е вродено. За съжаление на мен нещо момента с вроденото ми убягва. Пък и така или иначе все някой от приятелите ми ще се намери да ми каже, че имам мъжко мислене.
В общи линии, ако си жена просто се пооблизваш малко, пърхаш с мигли и натрапчиво жестиколираш и готово. А пък за мъжете има цели стратегии, методи, тактики - направо свят да ти се завие. Даже си имат категоризация от 1 до 10 на жените.
За съжаление тя включва само външни характеристики, тук не съм много сигурна понеже не прочетох много внимателно, но явно способността жената да те предразполага към разговор и приятно прекарване на времето не е от такова значение. Може и да е неспособна да върже две думи накръст, но има ли тяло на богиня веднага се класира на високи позиции. Друго, което ми направи впечатление е, че може категориите да са от 1 до 10, но на практика са само от 4 даже може би 5 нагоре. Долните просто са прекалено ужасни, за да се занимаваш с тях - нещо като кастата на недосегаемите в Индия. Тук се замислих аз коя категория съм, но така и не стигнах до извод. Ще ми се да мисля, че съм примерно 7-8, но като не си падам по жени, нямам мъжки поглед върху нещата, пък и се опасявам, че егото ми е прекалено голямо, за да си дам ниска оценка.
Все пак открих и нещо интересно организират се курсове и за жени. Как да съблазняваш, омайваш и контролираш мъжете. Училище за гейши, но там не отделяш целия си живот за това призвание, както е в Япония, а два дни и разбира се съответната сума пари. Информацията е скъпа все пак. Явно те учат как да се движиш, гледаш, водиш разговор, да масажираш и даже да се чувстваш. Има си "Бонус! След курса ще започнете да получавате подаръци от мъжета." Колко хубаво, но парите ми се струват множко, нямам ги в излишък. Ще се наложи да си давам на самотек и да си мигам, облизвам и жестиколирам по собствено усмотрение. Бих искала да се науча да правя хубави масажи, вярно че понякога ми се е случвало да правя страхотни такива, но това го отдавам повече на случайността.
Явно още не съм истинска жена, каквато обещават да станеш след курса и за това ми е странно да празнувам и осми март. И така сполайте, всеки както може, пък нека се обичат маладите, както казват старите хора.

понеделник, 8 март 2010 г.

Честит 8-ми март


Честит празник на всички дами и майки и най-вече на моята - да ми е жива и здрава.
Лично на мен все още ми е по-близък 1-ви юни и затова нека е честит празника на тези, които празнуват деня на жената.

сряда, 3 март 2010 г.

Честит 3-ти март


Честит национален празник на всички българи!
Хубаво е да си горд със страната си пък и да починеш един ден послучай празника.

понеделник, 1 март 2010 г.

Честита Баба Марта

Да сте живи, здрави, весели, засмени, бели и червени! Доста късно ми остана време за това пожелание, но все пак си е срамота на 1 март, този толкова български празник, да не се кажат няколко хубави думи на хората около теб, дори и да не ги познаваш.
P.S. Паднаха ми батериите на фотоапарата и не мога да сложа снимка :(