Сутрешни усещания

Тази сутрин съзнанието ми даде накъсо. Изведнъж, в блаженството на съня си, бях залята от всички онези усещания, мигове и моменти, които са свързани с всички мои досегашни любовни трепети. Бяха само образи, мигове от по няколко секунди, но спомени точно за моментите, които те карат да почустват онова вътрешно гърр чувство. Беше за кратко - не повече от двайсетина секунди, но ето че стана три следобед и още не мога да се отърся от това усещане. Съзнанието ми ме заля с толкова много образи и секунди от миналото, които са карали сърцето ми да трепне, че не издържах на интензивността и отворих очи. Тъмнината ме заобикаляше, а след като успях да фокусирам часовника видях, че е едва 6:25 а. m.

Предполагам, че ще звуча леко объркано, но ще се опитам да изброя тези картини, с надеждата, че като ги запиша ще спрат да преследват съзнанието ми във всеки един свободен момент.

Образите бяха много и различни, но всичките потънали в сумрак. Усещането за дъха на любимия по врата ми, когато вдишва уханието на косата ми. Ръцете, които нежно и сигурно ме обгръщат. Мекотата на устните. Спокойствието на прегръдката. Извивката при ключицата. Широкият гръб. Ръката спускаща се по рамото ми. Погледът, който сякаш прониква в теб, но не като завоевател или натрапник, а потапящ се в чист извор, бавно потъващ в очите ти. Отмятане на кичур коса. Жестът, когато неговата ръка намира твоята. Силуета на тялото, очертано на слабата светлина . . .

Всички тези спомени са ми скъпи, но и натоварващи. Обичам да се връщам към тях понякога, но не и към всички едновременно. Надявам се, че след като вече ги написах, ще продължа спокойно с работата си.