Усмивка по заверъчно

И така остават 5 дни за 3 проекта или както каза един приятел ситуацията е 5 за 3. Аз съм до никъде, както винаги и тъкмо почнах да се притеснявам и обвинявам за собствения си мързел, и ето го нещото, което ме накара да се усмихна днес. Вече си имам първи последовател, без аз да му натрапвам присъствието си, както направих с предните двама. Каква емоция само, блога ми започва наистина да оживява. :)

Иначе аз съм затрупана в чертежи, дните и нощите ми се сливат и както се оказва съм научила приятелите ми, че могат да ми звънят по всяко време, защото аз така или иначе чертая. Това е и да искам да спя - няма.

За първи път да се зарадвам, че снега се топи. Оказа се, че точно сега, когато нямам време дори да се правя на нещо като човешко същество, съм дежурна по почистването му, lucky me. И така снега се топи и една грижа по малко за мен, пък и изкушението да си направя снежен човек го няма. Все пак да живеят зеленият чай, колата и шоколада - мои верни спътници през тази безсънна седмица.