И така безспорен факт е, че водата дава живот и без нея никое същество не може да оцелее, но аз искам да обърна внимание на един друг аспект на водата в моя живот.
За мен тя се явява не само течност от жизнена необходимост, но и извор на утеха. Когато съм нещастна си търся някой воден басейн, било то езеро, река, море или просто някой фонтан, избирам си приятно местенце за наблюдение и се взирам в него. Не бих казала, че даже виждам самата вода, а се оставям погледа ми да се слее с нейните движения, вълнички, пръски и мисълта ми да потъне в собственото ми съзнание. Това е моят начин на медитация и методът за лично самосъхранение през най - трудните моменти. Обливайки ме, водата сваля цялата негативна енергия от мен и пак мога да се радвам на живота.
Може би и за това най - обичам да се разхождам в прохладен летен дъжд . Нежното му докосване преобразява: всичко е свежо и чисто, а светът става по - ярък.
2 коментара:
имаше един руски филм за водата, в който се казваше че водата има памет-запомня радота и тревогите на хората и това се отразява в мулекулярната и формула...водата е живот...
А случайно да помниш как се казва филма?
Публикуване на коментар
Ще се радвам на вашия коментар, стига да не сте груби или цинични.