събота, 30 януари 2010 г.

По пясъка

С благодарности на Владо, който успя да събуди нещо забравено в мен със стиховете си.


Пак по пясъка крачим, а след нас се разстила лека синя вълна,като дим!
Този мрак е прозрачен,този мрак е безсилен,и мълчим,и мълчим,и мълчим!
По-добре е без думи,по-добре без обиди,две следи на различни страни!
Двама щом си отидем,тези пясъчни друми,ще измият две сини вълни!
Ако в теб нещо вика,ако в мен нещо плаче,и през времето, все ни боли!
Някой ден ще избликне,като извор прозрачен обичта,и нали ,и нали!
Върху чистият плаж,върху белият пясък,може би,ще събираме пак,
две следи във една ,и под лунния блясък, ще е луд от любов този бряг!
Пак ще крачим двама,а под нас ще замира лека синя вълна,като дим!
Ще усещаме само,как кръвта ни пулсира ,и от много любов ще мълчим!
По-добре е без думи,по-добре без обиди,две следи на различни страни!
Двама щом си отидем,тези пясъчни друми,ще измият две сини вълни!
Ако в теб нещо вика,ако в мен нещо плаче,и през времето, все ни боли!
Някой ден ще избликне,като извор прозрачен обичта,и нали ,и нали!
Върху чистият плаж,върху белият пясък,може би,ще събираме пак,
две следи във една ,и под лунния блясък, ще е луд от любов този бряг!

вторник, 26 януари 2010 г.

Концерта на Stratovarius



Концерта беше в неделя, точно преди изпита ми по УГА (управление в градоустройството
и архитектурата), което доста затрудни научаването на един закон и няколко наредби.
Все пак мисля, че изпита е взет и се надявам на висока оценка.
Да се върнем на по - същественото. Концерта беше изключително приятен двете подгряващи
групи WINTER'S VERGE от Кипър и TRACEDAWN от Финландия. Да си призная не очаквах толкова да ме впечатли мелодичен дет група като TRACEDAWN, но все пак те успяха. Може би защото бяха наистина много млади, чак се усъмних дали не съм им кака, те се раздаваха на 100% - подскачаха, дивяха, кофяха. Обожавам, когато изпълнителите се раздават за публиката и искрено им се радвах. И една лична бележка, явно тримесечното ми обработване с най-различен дет е успяло да ме накара да харесвам този стил.
Самите STRATOVARIUS бяха точно това, което очаквах. Една вече улегнала група с прекрасни изпълнения. Не подскачаха и не търчаха из сцената, но и никой не е очаквал да го правят. При тях просто личеше опита от натрупаните години. Стана ми смешно, когато изразиха искреното си учудване, че тук не си пием бирата на плажа, въпреки толкова по южното ни разположение от Финландия. Горките те в каква заблуда са били само, но и времето се беше постарало да ги посрещне с подобаващи минусови температури, изненадващи след почти пролетния декември. В заключение, концерта беше чудесен, не съжалявам, че отидох точно преди изпит и стискайте палци да имам 6.

четвъртък, 21 януари 2010 г.

Наперен гъсок


Разбира се това може да не е гъсок, а патица примерно, но с мойте скромни познания за животинския свят кръщавам това пернато създание гъсок. Той беше заловен в крачка в Южния Парк по време на една приятна разходка с още по-приятни хора.

понеделник, 18 януари 2010 г.

Без теб

Има ли смисъл да си с някой, който те кара да се чувстваш нещастен ?

Любовта не е окови, тя е извисяване, тя дава крила. Любовта дава без да иска нищо в замяна, тя е живот за другия, чрез другия. Когато си с човека, когото обичаш няма непрекосима пропаст или непреодолимо препятствие.

До тук е само това което знам на теория, което ми е втълпявано от филмите, книгите, литературните критици и прочее разни философи. За съжаление на мен това още не ми се е случило и май ще отпиша възможността за истинска любов в моето настояще. Няма такъв филм.

Все се надявам, че може би, някой ден и на мен ще ми случи, но уви всеки, който усети дори най-малкия белег, че ме е грижа за него и почва да го мързи да прави каквото и да било свързано с мен. Любовта траела три години?... Сериозно ли и къде това, аз май съм пропуснала. И сега какво излезе трябва да се държа зле с човека до мен и да не ми пука за него, за да съм щастлива. Това е доста нелогично. За какво въобще да се влюбваме като, за да сме заедно, не трябва да държим един на друг. Аз явно не ставам за жена, не въртя номера, всеотдайна съм и не лицемернича. Никакъв шанс да си намеря мъж, който да тича по мен.


Rammstein - Ohne Dich

Без теб

Ще отида в тези елхови гори,
там, където я видях за последно.
Но вечерта спуска дреха над земята
и над пътищата зад края на гората.
А гората е толкова черна и празна...
Бедният аз, бедният...
И птиците вече не пеят.

Не мога да бъда без теб
Без теб
Дори с теб съм самотен
Без теб
Без теб, броя часовете, без теб
С теб секундите са продължителни,
но не си заслужават...

По клоните и из дупките
сега и тихо и няма живот.
А и дишането става, о,
така трудно за мен.
Бедният аз, бедният...
И птиците вече не пеят.

Не мога да бъда без теб
Без теб
Дори с теб съм самотен
Без теб
Без теб, броя часовете, без теб
С теб секундите са продължителни,
но не си заслужават...без теб!


неделя, 17 януари 2010 г.

Hanging in the emptiness ... again


Това е нещо старо, но за съжаление пак се чуствам така ...

събота, 16 януари 2010 г.

Over and done


Вчера си дадох книжката за административна заверка и след солидно количество сън и няколко изкъпвания пак съм човек. :) Имам цели 3 дни до първия изпит и се шлиая наоколо щастливо. Светът изглежда толкова по-хубав след като си бил затворен цяла седмица вкъщи и почти не си спал. Разбира се все още се заглеждам по конструкциите на сградите наоколо и ми правят впечатление разни облицовки, настилки и тем подобни, което не е особено характерно за повечето хора, но съм сигурна, че скоро поне няма да съм толкова неадекватна погледната отстрани.
Другото още по - приятно покрай мен е, че си взех билет за AC /DC (ураааа, мислех си, че ще свършат докато сколасам) и следващата неделя съм на концерта на Stratovarius. :) Определено светът е прекрасен като не си затрупан с чертежи, нищо че съм в някаква си сесия.

понеделник, 11 януари 2010 г.

Водата дава живот


И така безспорен факт е, че водата дава живот и без нея никое същество не може да оцелее, но аз искам да обърна внимание на един друг аспект на водата в моя живот.
За мен тя се явява не само течност от жизнена необходимост, но и извор на утеха. Когато съм нещастна си търся някой воден басейн, било то езеро, река, море или просто някой фонтан, избирам си приятно местенце за наблюдение и се взирам в него. Не бих казала, че даже виждам самата вода, а се оставям погледа ми да се слее с нейните движения, вълнички, пръски и мисълта ми да потъне в собственото ми съзнание. Това е моят начин на медитация и методът за лично самосъхранение през най - трудните моменти. Обливайки ме, водата сваля цялата негативна енергия от мен и пак мога да се радвам на живота.
Може би и за това най - обичам да се разхождам в прохладен летен дъжд . Нежното му докосване преобразява: всичко е свежо и чисто, а светът става по - ярък.

сряда, 6 януари 2010 г.

Усмивка по заверъчно




И така остават 5 дни за 3 проекта или както каза един приятел ситуацията е 5 за 3. Аз съм до никъде, както винаги и тъкмо почнах да се притеснявам и обвинявам за собствения си мързел, и ето го нещото, което ме накара да се усмихна днес. Вече си имам първи последовател, без аз да му натрапвам присъствието си, както направих с предните двама. Каква емоция само, блога ми започва наистина да оживява. :)

Иначе аз съм затрупана в чертежи, дните и нощите ми се сливат и както се оказва съм научила приятелите ми, че могат да ми звънят по всяко време, защото аз така или иначе чертая. Това е и да искам да спя - няма.

За първи път да се зарадвам, че снега се топи. Оказа се, че точно сега, когато нямам време дори да се правя на нещо като човешко същество, съм дежурна по почистването му, lucky me. И така снега се топи и една грижа по малко за мен, пък и изкушението да си направя снежен човек го няма. Все пак да живеят зеленият чай, колата и шоколада - мои верни спътници през тази безсънна седмица.



неделя, 3 януари 2010 г.

Аз, моя милост и мен


Понякога си мисля, че в мен наистина съществуват повече от една личности и чакат някой специфичен сигнал, миг или момент в дадена ситуация, за да се покажат. Аз даже мога да се похваля със собствено алтер-его със свой си живот, напълно самостоятелно развило се от мен в продължение на цели 19 години и все пак толкова мен, че чак понякога е стряскащо. Разбира се само аз и тя знаем за какво точно става на въпрос ...
И ето аз съм толкова неща в едно. Непоправимо вдетинено човече подскачащо наоколо и умиращо си за някоя хубава анимация; почти сериозната студентка по архитектура с безкрайните чертежи, които свършват, само защото е дошла заверката, не и заради собствената си завършеност; ранима, но никога не показваща пред околните това си лице млада госпожица; заспалият творец в мен, който може да седи с часове на едно място и просто да рисува или снима; дървения философ, винаги със собствено мнение; романтика загубил вяра в романтиката ... и още толкова много други лица, които откривам ден след ден. Може точно за това и не съм открила все още нещото, с което искам да се занимавам цял живот.
Това е и причината да съм се захващала с толкова много неща, но да не завършвам никое. Сега за сега основната ми цел в живота си остава да съм щаслива, която предполагам е и това, към което всеки се стреми. Да се радвам на всеки възможен миг и да намирам приятни емоции в малките неща в живота като изпълненият с романтика и спокойствие миг отпреди две вечери - една пейка, звездното небе и уличен музикант свирещ джаз ...

събота, 2 януари 2010 г.

Сияние в лила


Остава седмица две до заверките или the deadline, literally и разбира се аз правя всичко друго, но не и да чертая. Поне нистина много ми харесва това, което се пръква в резултат на страничните ми занимания :).
Ето я и нея, моят прекрасен модел и добра приятелка - Лени. Сърдечни благодарности за отделеното време в момент, когато то е напълно недостатъчно :).