събота, 31 декември 2011 г.

100

Не съм го планирала, но ето, че така се случи. Стотната ми публикация ще е на Нова година. Какво да кажа си нямам и на идея, но все пак ето лека равносметка. Писах по-малко тук през изминалата година, доста по-малко за съжаление. Самата година беше прията и спокойна, точна такава за каквато си мечтаех през предните 3 години. Пораснах поне мъничко, което предполагам е добре имайки предвид, че 2011 беше и дипломантската ми година. Догодина ще  ми се наложи да се боря за място в архитектурната сфера и край със сладкия студентски живот. Тази година няколко човека ми казаха, че от мен ще излезе архитект. Даже постигнах и нещо, което смятах за невъзможно - изпроектирах къщичка, която инвеститора хареса без нито една промяна.  Lucky me. :) Остава  и да прключа този пълен спам с идеите ми за следващата година. Да кажем влизане във форма, че съм се поотпуснала леко в последно време и добро начало като млад архитет. 

Успешна 2012 на всички и много поводи за усмивки!

петък, 23 декември 2011 г.

Казусът за Коледа, подаръците и дядото

Утре е  първият от трите дни на Коледа. Всички се прибират за Бъдни вечер при близките и роднините си, а най-малките с нетърпение чакат да дойде добрият старец и да донесе подаръците. Като бях съвсем мъничка бях убедена, че има дядо Коледа, защото родителите ми трябваше да са луди да ми купят такива подаръци. На това ми съждение мама ми отговори "а може и да не сме много наред, откъде знаеш?". Късметлийка съм с такива родители.
А какво всъщност представлява дядо Мраз или след промените дядо Коледа?
Някой казват, че образа му е създаден от Кока Кола за рекламите си, но мита за Добрият старец е по-стар и до колкото знам тръгва от Св. Николай. Светецът е живял в сегашна Турция и е раздал цялото си богатство на бедните в края на живота си. В Западна Европа все още той раздава подаръците. За мен, когато пораснеш  дядо Коледа се превръща в желанието да подарим, в грижата  за другия, в това да изберем най-подходящия подарък. Вълшебството се крие в това да изпечеш сладкиш специално за някого; да си залепиш опаковката на подаръците с брашнено лепило, защото нямаш никакво; да се въртиш цял ден около печката, за да сготвиш вкусна вечеря за роднините ти на Бъдни вечер. Коледа е в споделянето и в събирането заедно, а дали в червеният костюм ще е някоя митична фигура или собственият ти дядо, вълшебството си остава.

П. П. Аз съвсем скромно ще си пожелая само щастие за мен и хората, които обичам. :)

понеделник, 19 декември 2011 г.

Шейничка

Нещо тази вечер красивите думи ми се изплъзват. За това по най-простичкия и не помпозен начин ще ви разкажа какво ми се случи вчера вечерта. По-светкавична демонстрация на да речем ... кармата не ми се е случвала. В събота на път към вкъщи едно момиче ни помоли за левче за билет до вкъщи. Бях в добро настроение след невероятната тортичка на 100 грама сладки и й дадох. Има няма двеста метра след това и от колата на един от продавачите на ски екипировка пред Васил Левски изпадна ей такава шейничка точно на пешеходната пътека пред нас. Остава да се позадържи и малко сняг и ще я изпробвам на някое подходящо склонче.

събота, 17 декември 2011 г.

Проговорих

снимка: sunset-accident 

Почти два месеца мълчах. Днес не издъжах и станах вестоносеца. Казах, каквото сметнах за необходимо. Само истини говорех. Факти. Не вложих нищо повече, ала чувствата ми прозираха под деловия ми тон. Гласът ми потрепваше съвсем леко. Все още смятам, че нямах право да се намесвам. Но как да остана настрана? Тя е мен, а той ми е кръв. Замесена съм още от самото начало. Винаги аз съм тази, която я вдига на крака. А той твърде отдавна прекрачи всякакви граници.

Убеждават ме, че постъпих правилно. Дано. Отприщих лавината. Сега остава само да отчета щетите. Толкова се надявам да не са непоправими.

сряда, 7 декември 2011 г.

Безсилие

снимка от kemkem2712
Седмици наред.
Угасваща искра,
празен поглед,
линеещо тяло.
Избледнява.
Безсилие.
Протягам ръка -
не я приема.
Тя страда.
Аз също.
Искам да й дам сила.
Не иска и не поема.
Ще намеря начин.
До тогава.
Сълза.

събота, 26 ноември 2011 г.

С мирис на портокал и канела

Интересно е колко силни връзки може да създаде определен аромат в съзнанието ни. Помирисваме го и на секундата се пренасяме в друго време и място. Усещаме се сякаш е необходимо само да свием зад ъгъла или да пристъпим през вратата и пред очите ни ще се разгърне образа от спомените ни. Пак ще сме на онова място, с онези хора. Почти можем да видим като през заскрежено стъкло мястото, макар да осъзнаваме заобикалящата ни реалност.
По същия начин ме пренесе в спомените една чаша чай преди няколко дни. От топлата златиста течност се разнасяше апромата на портокал с щипка канела. Беше нужно само да я доближа към лицето си и вече не бях в така познатото кафене. Пред очите ми мигновено се появи споменът от преди пет години. 
Остават броени седмици до Коледа и аз съм не къде да е, а във Виена. А тя е в най - прекрасните си одежди. Окичена със свойте блещукащи колиета от светлини. Въпреки студеното време навсякъде се носи усещане за топлина и щастие. И ето ме вече пред кмеството с един от най-големите коледни базари. Във всяка една дървена къщичка можеш да намериш какви ли не съкровища и вкуснотийки. Вдишваш дълбоко, oбонянието ти е залято с всякакви аромати, но най-отчетлив е този на канелата от всичките тези сладкиши. А само след миг, няколко крачки по-нататък и ето от нейде се прокрадва мириса на портокал. Обръщаш се и виждаш да врят няколко вида пунш в най-близката къщичка, окичена с елхови клонки. Опияняваща смесица от вино, горски плодове, портокал и ром те обгръща. Ето откъде се е промъкнал този цитрус в зимната приказка. Не пия алкохол, но как да не си опиташ от коледния пунш във Виена. Избирам си ром и портокал, само една глътка и вече главата ми се замая. Трябваше да си запазя прекрасната ярко синя изрисувана чаша, с която ми го поднесоха. Наоколо хората се усмихват, а аз не мога да повярвам как съм попаднала в тази приказка.
Примигвам и отново се намирам в удобното кресло, на топло, в познатото кафене, а приятелката ми ме гледа с неразбиращ поглед. Усмихвам се и оставям чашата. Кога ли пак ще се върна в тази приказка...

снимка: godlike86

понеделник, 31 октомври 2011 г.

Всичко е въпрос на доверие

Една наистина вдъхновяваща лекция, която бих искала да видят колкото се може повече хора.

сряда, 12 октомври 2011 г.

Пясъчният танцьор

Слънцето се подава срамежливо над хоризонта и премигва сънено срещу крясъците на гларусите. Морето тъкмо се е отдръпнало, оставяйки едно чисто платно. Тогава идва неговото време. Пристъпва на пясъка с боси крака. Идва само с тояга, гребло и чисто сърце. Не го прави за пари, ното за публиката, а само подтикван от вътрешния си глас. И ето започва танца си. Вълните са оркестърът му, а птиците - публиката. Не му трябва друга музика, мелодията е в сърцето му. Върти се, подскача, а под босите му нозе започва да се появява образ. Картина отпечатала се върху пясъка. Песънчинките се отдръпват и подреждат. Пясъкът сякаш оживява, подтикнат от танца му. Морето създава музиката, на която той играе, но представлява и най - голямата му заплаха. Има време само до прилива. Тогва вълните ще изтрият картината, ще подредят песъчинките, ще изгладят пясъка. Красота създадена, за да е нетрайна. Крехкост, извличаща силата и въздействието си от своята беззащитност. Съществува само за миг и морето я поглъща. Утопия обединяваща в едно морето, пясъка и човека. 

сряда, 28 септември 2011 г.

Необичайни смъртни случаи

Една по-интересна част от проучването ми за дипломният ми проект.
§ 458 г. пр. Хр. - Есхил, гръцки драматург, е убит, когато орел пуска жива костенурка върху плешивата му глава, смятайки я за камък. Костенурката оживява.
§ 272 г. пр. Хр. - Според Плутарх Пир - владетел, от когото произлиза израза „пирова победа“ (победа с много жертви, безсмислена победа), умира в малка градска битка в Аргос, когато стара жена хвърля керемида върху главата му, зашеметява го и позволява на другите войници да го довършат.
§ 270 г. пр. Хр. - Според слуховете Пилат от Кос, александрийски поет, се ядосал и умрял от безсъние докато размишлявал над Парадокса на лъжеца.
§ 207 г. пр. Хр. - Вярва се, че Хризип, гръцки философ стоик, е умрял от смях докато гледал как пияното му магаре се опитвало да яде смокини.
§ 258 г. -Свети Лаврентий бива изпечен "на грил" върху голяма скара в Рим. Често той е изобразяван с предмета на своето убийство. Според легендата светецът е толкова смел и издръжлив, че преди да умре, не дава информация на римляните за църквата, а извиква "Manduca, iam coctum est" ("Яж, защото е добре приготвено.").
§ 336 г. - Арий, основоположник на арианството, изпуска газове толкова силно, че изкарва вътрешните си органи.
§ 1135 - смята се, че Хенри I е починал, след като е преял с миноги.
§ 1277 - папа Йоан XXI загива, след като научната му лаборатория се срутва върху него, докато прави опити.
§ 1410 - Мартин Арагонски умира в следствие на смъртоносна комбинация от необуздан смях и стомашно разстройство.
§ 1478 - Джордж Плантагенет, херцог на Кларънс, е екзекутиран чрез удавяне в бъчва с вино, по собствено нареждане.
§ 1599 - бирманският цар Нанда Байин умрял от смях, след като италиански търговец му казал, че Венеция е свободна държава без крал.
§ 1601 - според една от легендите, знаменитият астроном Тихо Брахе умрял, след като пикочният му мехур се пръснал по време на банкет. Понеже било проява на изключително неуважение към домакините да се напусне масата, преди да е свършила вечерята, Тихо Брахе се стискал, докато накрая мехурът му не издържал.
§ 1626 - Франсис Бейкън умрял от пневмония. Той се разболял, докато пълнил пиле с лед, за да докаже, че замразяването запазва храната годна за консумация за по-дълго време.
§ 1660 - шотландският аристократ Томас Урхарт умрял от смях, след като научил, че Чарлз II е дошъл на власт.
§ 1673 - известният френски творец Молиер умира след пристъп на кашлица, докато играе главната роля в своята комедия Le Malade imaginaire ("Мнимият болен").
§ 1687 - композиторът Жан-Батист Люли умира от гангрена на пръст на крака. Той я получава, след като пробожда пръста си с дървена пръчка, докато оркестрира тържествен концерт по случай оздравяването на краля след болест. По това време вместо диригентска палка се е използвала пръчка, с която се е тропало по земята.
§ 1753 - проф. Георг Вилхелм Рихман, руски физик от Санкт Петербург, бива ударен от рядка кълбовидна мълния, докато наблюдава буря. Рихман е първият изследовател на електричеството в Русия.1751 - Жулиен Офрей дьо Ла Метри, френски физик, писател и философ, умира от преяждане на банкет в негова чест.

понеделник, 12 септември 2011 г.

Панорама над Гумощник, Стара Планина

Цъкни за по-голям размер

петък, 2 септември 2011 г.

Да отскочим до Пловдив

С една приятелка, която имаше свободен ден, решихме да отскочим до Пловдив. Града е идеална дестинация за еднодневно пътуване. Посетихме Старият град, защото и на двете ни това беше голям пропуск в опознаването на родината. Речено сторено. Взехме влака в 10:45, не си падаме по особено ренното ставане и само на 2 часа и 20 мин. от София ни очакваше Пловдив. Още със слизането гарата ми направи впечатление с много интересните си орнаменти по прозорците.
След това хванахме ул. Иван Вазов и бързо и приятно, под сенките на гигантски чинари, за 15-20 минути стигнахме площада пред Пощата. Не бях виждала такова струпване на магазини за обувки, колкото по тази улица. Тъй като вече беше станало време за обяд хапнахме в един ресторант и се отправихме към Старият град.
Самият той е наистина великолепен с тесните павирани улички и старите къщи в пъстри цветове. Ако смятате да го посещавате, обаче задължително си вземете удобни обувки с по-дебели подметки, защото калдъръма към края на разходката ще ви се види черен. Също така е хубаво да не избирате понеделника за посещението ви като нас, защото Етногравският музей не работи. Тъй като не знам какво още да ви кажа, ще ви покажа малко от по-хубавите ми снимки:
Железопътната гара

Общината с фонтана пред нея

Малко сувенири

Най-характерната снимка за Старият град според мен. Даже и като корица на албум съм я виждала

Камбанарията на църквата св. св. Константин и Елена

Балабановата къща

Къщата на Ламартин

Една и съща уличка на отиване и връщане.

вторник, 30 август 2011 г.

Насам натам


В последно време доста се бях разобикаляла по планини и палянки. Няма нищо по-зареждащо за мен от пътуването особено, ако успея да се измъкна от жегите на някое красиво и прохладно място. За последните две седмици ходих на гости в две вили (в троянският балкан и една близо до Самоков). Когато си с приятели винаги си изкарваш страхотно, но тези къщички си бяха прекрасни и сами за себе си. Хубави дворчета с цветя, билки и плодни дръвчета, и гледка към склоновете на планината.
Вилите са едно прекрасно нещо, но точно тези две едва ли ще можете да посетите, за това нека да разкажа по подробно за нещо общодостъпно. Беглика фест и моето тригодишно чакане, за да се добера до там.
Самият фестивал се провежда на язовир Голям Беглик, 30 км над гр. Батак, на 1500 м надморска височина, в Западните Родопи. Продължителността му е 3 дни (петък-неделя), но е възможно да се купят и еднодневни билети на място. Какво всъщност представлява фестивалът? Той е насочен към творчество и хармонично общуване с природата, както пишеше на билета ми. И наистина е така - спи се на къмпинг, органичните остатъци от храната се компостират и тоалетните са доста екологични с тези трици. През деня има различни уъркшопи (работилници?) на различни теми, а вечерта музика (повечето от групите не ги бях чувала, но много ми харесаха). Имаше какво ли не - строителство със слама, йога, астрология, астрономия, цирк, разкази, стари игри, народни танци и много други. Навсякъде имаше шатри, в които се продаваше чай и различни вкусотийки. За малко да забравя Айляк сцената, където цял ден имаше готини миксчета и можеше просто да си лежиш в тревата и да слушаш.
А сега да разкажа и аз какво посетих. Първо отидох да видя какво е това нещо Йога на смеха и се оказа изключително забавно. Събират се 20-30 човека и с няколко прости и забавни игри се смеят до изнемогване :). Аз лично към края трудно си поемах дъх от смях и може би за това и последните упражнения са свързани с дишане. Следва астрономията, която се оказа, че се води от колега. Вечерта гледахме и през телескоп Луната и Юпитер. Отидох и на астрологията. Все пак трябва да покрием всички аспекти на звездите :). Беше много забавно особено в частта с разиграването на приказки. Аз бях джудже, от седемте, нищо че бяхме само 3 накрая. То и снежанка беше мъж, а една госпожица се вживя в прекрасния принц. Посетих и лекцията по Психология на гнева на един последовател на Кришна, но той толкова спокойно и монотонно говореше, че заспах на полянката. Все пак беше интересно, поне докато не заспах. Посетих и уъркшопа по месене на пълнозърнест хляб, който се състоеше в това да месят и обясняват пред нас. Така ми се искаше и аз да помеся :). За съжаление не успях да дочакам състезанието със самоделни лодки "Луд пингвин", щях да си изпусна автобуса.
И накрая един приятелки съвет, ако решите догодина и вие да посетите Беглика фест, което горещо ви препоръчвам. Вземете си топли дрехи, може даже и вълнени чорапи. През ноща температурата пада до към нула градуса (все пак 1500 м). Малко снимки за десерт:

Трябваше да си купя едни, че ми измръзнаха краката през ноща.

Айляк сцената

А ето и един истински айляк. Малко по-късно се метна и да поплува в язовира.

Цирк Кумбо

"Тавана" на една от пивниците :)

Общ изглед от "Далечната поляна"

петък, 15 юли 2011 г.

Филия с лютеница

За 3-ти път днес отварям blogger с идеята да напиша нещо хубаво, смислено и приятно, но уви нищо не ми идва на ум. Единственото, което се върти в съзнанието ми, е лютеницата. За това, ето ви една картинка на лютеница:


Най-ранният ми спомен за гореспоменатата е как баба ми маже филии с лютеница и ги ядем със салам и сирене в кухнята й, с братовчедите ми. Този спомен се класира и в категория най-вкусен. Дам, малко странно звучи, но усещането ми за него е точно вкусно. Заводски хляб с лютеница - това е истината. Изпитана рецепта и за студентските години.
Знам, че това ще се класира като една от най-безсмислените ми публикации, но имайки предвид какви глупости пиша в последно време, защо пък не. Сега съм просто щастлива и спокойна, за това и писането ми куца. Пък и жегата не преразполага към особено много вълнуващи нещаза правене в града.
Пиша за лютеницата, защото тя беше причина да осъзная, че съм щастлива и влюбена. Случката беше малка и по-скоро незначителна. Просто една намазана филия с лютеница, но намазана специално за мен. Може би това предизвика такова чувство на обичаност, точно заради онзи спомен от детството. Усещане, че ме обичат и се грижат за мен. Всичко това само заради една филия лютеница, но нали човек трябва да се научи да се радва на малките неща в живота.
Може да е глупаво, но ви пожелавам да има кой да ви маже филиите с лютеница.

Усмихнат ден от мен. :)

сряда, 13 юли 2011 г.

Купичка

И така получих наградка, която не ми е много ясно за какво точно е, но аз обичам награди всякакви. :) Даде ми я Baby. Купичката, обаче си има и условия, които вървят с нея, и те са да кажа 7 факта за себе си и да наградя още 15 блогъра. Да започнем с фактите, което да си призная много ме затрудни.





1. Любимият ми цвят е жълтото, има ли нещо жълто наоколо, сигурно аз съм го избрала.

2. Обожавам ягоди.

3. След всяко ядене ме обхваща невероятен въглехидратен глад и трябва да хапна нещо сладко, било то и дъвка.

4. Огромно удоволствие ми носи чаша чай в приятна компания.

5. Всъщност съм вълниста към къдрава, което си проличава най-вече лятото. Трябва ми само лек ръмеж и веднага кичурите ми се заформят на буклички.

6. Остана ми само дипломния проект и завършвам.

7. Все още си оставам доста вдетинена и се надявам детето в мен никога да не пораства.

-------------------------------------------------------------------------------------------------
И така да започнем и с изброяването на Блогове, които според мен си заслужават. Осъзнавам, че понякога тези условия за факти и награждаване могат да бъдат леко досадни и за това всички наградени от мен преспокойно могат да я пропуснат тази част.

Workshop_beta - да бутнем едно рамо на един блог, който по неизвестни за мен причини, си седи скрит в сенките.
Disenchanted - само да не си триеше толкова често блога, иначе винаги ми е приятно да се отбивам там.
Камъче в обувката - най-приказният в съвсем буквален смисъл блог, който съм срещала.
...purple... - малко на английски, но все пак чудесен, както и собственичката му.
FavoritElement - само интересни работи има там.
Умопомрачения - нали си имам слабост към хубавите снимки.
VRAI - любов от първо прочитане.
undisclosed - чувствено.
между другото - просто има нещо в този сайт.
.ТОЧИЦА - като стана майка, искам да имам нейната креативност.
MediaDesign - найстина професионално воден блог.
In Brief - женствен, това е думата.
Режицата не ножи или как снежат хфърчинките - иронията и моята непреудолима любов към нея.
100 Овце - и блога и магазина: просто страхотни.
LaMartinia - стилно и с това се изчерпвам.


сряда, 22 юни 2011 г.

"Дизайнерски" очила


Тъй като юни месец почти измина без аз въобще да се вясна в блога си, мисля че е крайно
време да публикувам нещо.
Вдъхновението ме озари на форума проведен на Sofia Design Week.
Настаних се и започнах да наблюдавам хората, които изпълваха залата, с неприкрит интерес. Аудиторията беше наистина колоритна и разнообразна, но имаше една повтаряща се черта и това бяха очилата. Явно, ако искаш да докараш подходящия "имидж" за дизайнер, трябва да се снабдиш с точно определен вид очила. Това при условие, че се нуждаеш все пак от въоръжаване на зрението. Видях да влизат в залата поне десетина субекта от мъжки и женски пол с подобни очила. Най - отличителното в тях са черните рамки и широките стъкла с, не знам как точно да ги определя, трапецовидна (?) форма. Очилата явно пасваха на почти всички стилове. Имаше елегантно облечени господа с такива, малки феерични феички със сладки пантофки, да го наречем "стрийт" стил облечени, (тук ще си проличи колко съм скарана с модата) или някаква абсолютно безумна комбинация и единствената пресечна точка между всички изброени си оставаха дебелите черни рамки. Някой от хората определено нямаха подходящото лице за тях или най-малкото се нуждаеха от една идея по-малки такива.
Така че вече знаете, ако искате да изглеждате като дизайнер на място, снабдете с по един чифт. Има и слънчеви очила с подобна форма, а там даже и рамките варират в цветове.

четвъртък, 12 май 2011 г.

Mоите 13


Човек като няма какво да сподели и се включва в някоя блог игра. По-лесно е и спестява времето загубено в гледане на монитора с празен поглед в очакване на вдъхновението. И така благодарение на Baby и аз да напиша нещо, че срамота вече. Ето ги моите 13 пропуска.
1. Не съм била на палатка или какъвто и да е къмпинг.
2. Не съм плувала в езеро, но за язовир - не съм толкова сигурна.
3. Не съм скачала с парашут.
4. Не съм имала домашен любимец.
5. Не съм ходила на пижама парти.
6. Не съм карала ролери или кънки.
7. Не съм играла пеинтбол.
8. Не съм си взела изпита по "Икономика на строителството". Това е много препоръчително да го направя, ако искам да завърша.
9. Не съм печелила състезание.
10. Не съм печелила и от лотарията.
11. Не съм ходила в детска градина или ясла.
12. Не съм работила.
13. Не съм си лягала с мъж на първа среща.

И така по правилата на играта, ако вие сте правили някое от нещата, които аз не съм, може да напишете вашите 13.

За да е по-интересно, ще напиша и кои от тези на Baby, аз съм правила:
1.Ходила съм на кароке и даже пях. Горките слушатели като знам как пея.
2. Яла съм раци, калмари и даже октопод, но суши - не. Честно казано октопода ми заприлича на жилаво пилешко.
7. Взимала съм автографи от 2 банди даже. Вокалистът на 2-рата даже сам попита не искам ли снимка. :)
8. Плувала съм или по-скоро, плацикала съм се в река.
10. Жилена съм от пчела. Единия път беше по долния клепач и ви уверявам, че е изключително неприятно.
12. Носена съм на ръце, въпреки че много мразя.
13. Удряла съм шамар и то даже първият, когото зашлевих още го помни. А бяхме някъде 4-5 годишни.
Значи общо 7 неща. Номерирах ги с номерчета от нейния списък.
Ще ми е интересно да видя какво ще споделите и вие.

снимка: tranquil-anarcy

понеделник, 2 май 2011 г.

Gil Elvgren


Поради нашумялата кампания с билбордове из цяла София, реших да изместя спектъра на интереса от пластичните операции и силиконовите гърди към изключително симпатичните рисувани момичета на самите реклами. Парадокса тук е, че те са били изцяло естествени и са по-известни като pin-up girls. Самите изображения на билбордовете подозрително много приличат на творчеството на Gil Elvgren. И сами можете да видите приликата между неговите момичета, в ляво и тези от рекламната кампания, в дясно. Ето и малко информация за самия художник:
Gil Elvgren (1914-1980), ще го пиша на английски понеже не съм сигурна как се пише, е роден под името Gillette Elvgren. Той е американски художник на пин-ъп момичета, реклами и илюстрации. Elvgren бил един от по-важните пин-ъп и глемър художник на 20-ти век. Днес той е най-известен със пин-ъп картините си за Brown & Biegelow. Elvgren е завършил Американската Художествена Академия.
Тази е една от най-любимете ми от творбите му. Наистина много ме забавлява, а и интерпретацията в стил кубизъм е чудесна.

неделя, 1 май 2011 г.

03:09 минути вълшебство

сряда, 30 март 2011 г.

Претръпване

Днес се замислих за въздействието върху публиката и съответната реакция. Най-лесния начин да привлечеш вниманието е като се обърнеш към първичните усещания на човека.
В изкуствата понякога прибягват към страха, за да предизвикат емоция. Реакцията на наблюдателя е непосредствена и първична. Животното вътре в теб настръхва и това създава усещане за живец. Желанието за живот винаги се обостря от страха. Но понякога се чудя, не се ли злоупотребява с този инстинкт. В днешно време хората са облъчени от толкова много насилие, кръв и драми от телевизия, кино и всякакви възможни източници, че са претръпнали. Една драма не изглежда толкова истинска вече. Филмите са станали прекалено реалистични. Проливането на кръв в реалността изглежда някак нереално. Не губим ли така част от човечността и съчувствието си.
Сравнение с ужасите пресъздадени на екрана понякога реалността изглежда не достатъчно убедителна. Когато станеш свидетел на трагедия, някъде вътре в теб съвсем скрито се появява въпросчето дали тя не е неубедителна по някакъв странен начин. Къде е зрелището, експлозиите, кръвта. Гледаш новините и сякаш това не е част от твоята действителност. Прилича повече на поредният епизод от драмата/трилъра, който се снима в държавата ти.
А мишчицата вътре в теб се успокоява, че котката е само сценичен ефект...

снимка: Edek

понеделник, 21 март 2011 г.

Пролет е

Поради липсата на пролетно време при настъпването на астрономическата пролет у нас, ще ви подаря малко снимки от пътуването до ми Англия миналата седмица, където навсякъде е пълно с цъфнали минзухари. Заедно със сладката червеношийка в двора на градската катедрала и един не много зинтересован кос.