Показват се публикациите с етикет лично. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет лично. Показване на всички публикации

понеделник, 21 декември 2015 г.

Нюанси на нежност

снимка: Juan Fortique
Цветовете на коледните светлини изпълващи стаята
тихата музика
ласките по лицето ми
пръстите ти в косата ми
мекотата на устните
очите пълни с нежност
челото ми идеално лягащо в профила на лицето ти
спокойствието на близостта
безвремието на споделеността

вторник, 5 май 2015 г.

Разтваряне

 photo DSC_0258_zpsdd39e079.jpg
снимка тук
 Седя и просто изпускам емоции във вселената. Не показно или особено енергично, а леко ги оставям да се разтворят в етъра като капка боя пусната във водатa.
 Срещнеш ли сродна душа е трудно да побереш цялата енергия, която протича помежду ви. Възможно ли е един разговор да те развълнува толкова, че да не можеш да правиш друго, а само да седиш и развиваш невидимите нишки на цялото си съзнание протегнати към друго същество.
 Мина повече от година. Казваш, че пет, та дори десет няма да имат значение, а аз ти вярвам попивайки всяка дума и с последната поричка на кожата си. Мислех, че съм те преживяла, че си останал само прекрасния спомен, който се предполагаше да бъдеш, но умирам от желание да те докосна пак. Искам емоциите, които в момента изпускам в йоносферата, с надеждата да те стигнат по някакъв начин, да протекат отново през пръстите ни.  За пореден път да усетя реакцията между същностите ни, съживила душата ми през онази зима.
 За съжаление далечният любовник винаги е по-желан от този, който може да бъде реален и истински.

петък, 20 февруари 2015 г.

Невъзможности

снимка: Riot23
Въртя се в кръг и спирам да виждам света. Остават само копнежите вътре в мен. 
Сменям една невъзможност с друга. Задънена улица с абсурден сценарии. Сякаш сърцето ми не може да обича, освен ако не е невъзможно. Бъдеще няма, само красиви спомени и откраднато настояще. Не съм напълно твоя, нито бих могла да бъда изцяло негова. Представям си как следващия път, когато се виждаме е сватбата му, точно както в някой романтичен филм. Въпреки всичко, дълбоко в себе си, под цялата тази рационалност, си оставам една глупава романтичка. Хубаво е да знаеш, че те обичат на хиляди километри разстояние, а думите на пияния са най-искрени, но ... Защо сърцето ми не може да разбере това "но"? 
Да се влюбиш в плейбой верен на друга, може би точно това е причината да имам толкова налудничави блянове. Сърце, което обича двама, живот- несподелен с нито един.

четвъртък, 6 март 2014 г.

Ти си

вдъх в косите ми
целувка по челото ми
прегръдка откъм гърба ми

слънцето на моя изток
полъх на надежда
безценна обреченост

душата ми отразена в твоята
уюта на непознатото познато
прозрял ме до съвършенство

неделя, 23 февруари 2014 г.

Своя

Все още не съм се научила да бъда напълно своя, макар вече да мога да говоря за теб без да ме боли до ядрото на същността ми. Въпреки това ме е страх да те видя дори на снимка.
Свежият повей на изтока успя да вдъхне надежда, че отново мога да се дефинирам без ти да си в картинката, но сега ми липсват двама едновременно. Преди смятах това за невъзможно.
Поне отново повярвах в собствената си прекрасност и мога да се усмихвам без скрита тъга в погледа, а това е гигантска стъпка в правилната посока.
Колко време ще трае това възстановяване - не зная.

сряда, 4 декември 2013 г.

Скрити мисли

снимка от тук
Ако има нещо, което наистина ще ми липсва в теб, е начина, по който се гушкахме, докато гледахме нещо на компютъра ти. Тогава света беше толкова завършен и съвършен. Ръцете ти, които  създаваха малко парченце от рая, обвити около мен. Как от време на време ме стискаше леко по-силно, само за да изразиш любовта си по-осезаемо. Едва ли някога ще спре да ми липсва това усещане.

понеделник, 25 ноември 2013 г.

Разминаване

 Какво правиш, ако осъзнаеш как човека, с когото си мислил, че ще прекараш старините си, има друга представа за бъдещето ви. Ти може да нямаш точна идея за въпросното бъдеще, но всичко, което той иска, някак противоречи с това, което си. Как се прави компромис като нещо дълбоко в теб крещи, че го убиват. Накрая излиза, че за да има "вас" трябва да се отказваш от важни за теб неща. След всяко условие, изискване и компромис, след всяка отстъпка от себе си, душата ти се чувства все повече в плен зад невидими решетки. Увещаваш се, че това не е вярно, че го правиш, за да сте щастливи заедно, че винаги това си искала, но изведнъж осъзнаваш, че са минали месеци без да можеш да си спомниш две щастливи седмици поред.  А някога минаваха месеци на пълно щастие.
 Душевният мир някак ти се изплъзва. Мълчиш повече, мислиш повече, а се усмихваш по-малко. Чудиш се къде е проблема, а такъв няма. Просто се разминавате. Неговата приказка не е твоята. Виждаш го все по-ясно с всяка изминала седмица, а сърцето ти трупа мъка. Животът обаче не е склонен да дава отсрочки и няма как да се правиш, че всичко е наред за дълго.
 Приказки, които не са споделени нямат щастлив край.
... а накрая пак аз ще съм лошата.

петък, 2 август 2013 г.

Кардинални мерки

Когато Знаеш, че трябва да направиш нещо, но не си сигурен защо точно.
Когато причините са съмнителни, но и напълно без Значение.
Когато Инстинктът ти се събужда, разтърсва глава и поема управлението.
Когато изглежда няма друг Път.
Когато не виждаш Решение.
Когато няма друго Спасение.
Когато е въпрос на оцеляване - повече Душевно, отколкото физически.
Когато Творецът в теб е заспал зимен сън насред летните жеги.

Тогава е време за голямаТа Промяна и вярата, че е за Добро...

неделя, 21 април 2013 г.

Черни мисли

Четох за едни "коне" и едни чужди животи и взаимоотношения.
 Интересно е как някой толкова далече, през няколко царства и господарства, през долини и планини изживява подобен емоционален срив на моя. Четях буквичките и някак си мислите, трупани с месеци, се материализираха в тези чужди думи и преживявания. Оказва се много по-мъчително, когато хората странят от теб бездействено. Събират се без теб, не ти звънят, не отговарят на празнични СМС-си и понякога ти се струва, че ти отговарят с досада и по задължение, скрили са се от теб в социалните мрежи, не връщат пропуснати обаждания. Не е като да е имало огромен скандал и да знаеш точно с какво и защо са се сринали нещата. Вече започна да ми омръзва аз да давам обяснения и извинения защо някой, с когото се водим близки, някак си е забравил да ме покани някъде. Ако не ви се е случвало усещането е като шамар през сърцето. Друга "приятна" тръпка е да ти кажат: "мерси, че ме покани, но аз ще ида на чуждо събиране (нищо, че не са ме поканили още)."
 Иначе всичко уж е наред, още ти се усмихват даже излизате понякога. Наистина хиляди пъти по-рядко от преди, но се случва. Тогава си мислиш наистина ли има проблем или това е просто страничен ефект на ПМС-а.
 От два дни седя и си мисля как в рамките на една година успях да скъсам толкова много, пък и дългогодишни взаимоотношения. Вярно е направих грешки, но не са ли за това приятелите - да ги прощават. А те толкова големи ли са наистина?
 Все още не съм загубила надежда да спася тези връзки, но все повече се замислям, че и аз мъкна едни "умрели коне".

неделя, 28 октомври 2012 г.

Тактилно

Допир,
снимка от тук
прегръдка,
длан в дланта.
Глава на рамото ти.
Завиваш се с ръката ми.
Мушваш нос във вълните на косата ми.
Толкова много жестове - ритуали на интимност...

петък, 8 юни 2012 г.

Омотано

Оплетох се и не знам какво да правя. А психиката ми е отишла някъде и е забравила да ме вземе. Останала ми е само една влага в очите, която регулярно се поява там и не мога да я спра да прелее през клепките ми и да се изтърколи по бузите. Имам чувството, че нищо не знам, не разбирам и така съм прецакала нещата, че освен да страдам от последствията друго не мога да направя. 
Mечтая за това как заминавам, как отивам някъде там далече и получавам амнезия. Изтривам всичко, забравям и оставям сърцето ми да ме води. Не искам да следвам някаква логика. Имам чувството, че тя ме предава, че е някаква временна заблуда, а после сърцето ми плаща цената. Някак винаги обърквам нещата, взимам грешното решение, давам лошият съвет.
 Станала съм прекалено чувствителна и не мога да слушам за никаква болка, била тя душевна или физическа. Натъжава ме. Вече не мога да съм ничия опора.Започне ли някой да споделя мъката си, единствената ми мисъл е да си тръгна. Имам чувството, че утеша ли го ще се срина.
 Защо отново започнах да плача всеки ден? Дали са само хормоните разбъркали главата ми в този период или наистина имам причина. Трябва да задам въпросите, но ме е страх от отговорите.
Страх ... чувството завладяло съзнанието ми от седмици. Отровата течаща във вените ми. 
Започнах да пия чай от жълт кантарион сутрин, чувала съм, че помага при душевен дискомфорт. Дано поне той стане моята противоотрова.

понеделник, 12 март 2012 г.

Ергенлък

снимка: 8o-clock
 Знам, че съм жена и "ергенски живот" не ми приляга много като определение, но като няма съответен израз в женски вариант какво да се прави.
 Просто искам да се похваля за разнообразие. Дами и господа завърнах се. Ергенският живот ми липсваше, признавам си. Това да си лягаш в малките часове, защото си се забавлявал на пълни обороти е несравнимо усещане. Отново светя, смея се и съм истински жива. Липсвах си, а изминалите три дни ми напомниха каква всъщност съм аз. Подвижна, сияеща, кипяща. Отново събирам въздишки като ходя по улиците. Запознавам се със страхотни нови хора, а егото расте и хубавее под комплиментите на ухажори. Горкото някой го беше наказал незаслужено в съседната стая, но сега ще му се реванширам. Парти, музика и нови запознанства. Нищо не оправя така настроението на една жена като появявайки се на прага, обожанието да я залее на талази. Спокойна, прекрасна даже леко провокативна - любимото ми състояние. Бях се отказала от толкова много неща, но всичко си идва на мястото вече. А и културният живот винаги действа освежаващо. Добре, че имам такива страхотни приятели, които стоически изтърпяха не толкова симпатичното ми аз. Голямо гуш за всички ви!

понеделник, 5 март 2012 г.

Останки

снимка: czas
 И ето пак си правя моите си неща - чета, пиша, чертая, проучвам, но не е същото. Сърцето ми излъчва любов, а няма кой да я отрази.
 Непрестанно в ежедневието си давам примери с него, макар да не споменавам името му. Спомням си хубавите ни моменти. Само за миг да остана без някаква работа и мисълта ми хуква към него. Как може да спреш любовта за толкова кратко време, когато си я градил с месеци. В същото време виждам укора в очите на приятелките ми. Как може да ти липсва? Та той те счупи. Смачка те. Не те заслужава. В очите им чета страха да не се върна при него. Понякога се хващам, че гледайки романтичен филм, в съзнанието ми все едно още сме заедно. Сякаш вечерта отново ще заспя спокойно гушната в него.
 Развила съм страх от това да остана без компания. Нощите станаха толкова тежки. Лежа и се взирам в тъмнината след това се обръщам и гледам стената. Имам чувството, че вече знам къде се намира всяка неравност по нея дори в мрака. 
 Усещам се като малко дете. Намирам си най-различни претексти да прегърна майка си. Може би това е едно от нещата, които най - много ми липсват: прегръдките му. В тях се чувствах толкова спокойна, сякаш нямаше непреодолими пречки. Сега не знам на къде да поема. Нося се по течението на живота и съм оставила други да го подреждат вместо мен. Аз нямам желание.

вторник, 21 февруари 2012 г.

Счупена

Събирам прашинките - останали от сърцето ми.
А казваше, че никога няма да ме нараниш ...
Излъгана. Заблудена. Наивница.
Разбита на хиляди парченца.
Принца стана касапин за миг.
Без да ти липсвам -
седя изгубила надежда.
Ненужни копнежи.
Празно бъдеще.
Празни мисли.

понеделник, 13 февруари 2012 г.

Влюбености

снимка: chuinny
Дойде така нареченият месец на любовта, а утре е кулминацията му. Светът се изпълни със сърца, мечета и сладострасно се черви от всяка витрина и това е само заради един католически празник, който е изкуствено привнесен в родната ни страна.
 Като бях малка нямаше такова нещо, но още помня как дядо ми се подготвяше да иде да подреже лозята на Трифонзарезан с приятелите му и изкарваше целият ден там. Всички бяха някакси въодушевени тогава, макар да не разбирах защо. Ето това е истински празник - щастие на сурови буци и тънки вейки. А сега св. Валентин е по-скоро причина за масова депресия, защото не всеки изпълнява главното му условие - да е щастливо влюбен. Разбираемо, имайки предвид, че в днешно време това е толкова трудно. Цяла индустрия се занимава с печатане на всякакви книги по темата, пък и предполагам с това си изкарват прехраната доста психоаналитици.
 Но нека загърбим социално наложените догми за валентинки, пухчета и плюшени играчки. Все повече се замислям какво значи да си влюбен. Дали някой сладкиш с панделка значи повече от това да станеш няколко минути по-рано, за да нагушкаш любимото същество преди работа. Съмнявам се. Или пък чаша червено вино на свещи носи по-голям заряд от парещ чай споделен някъде на топло след дълга разходка в щипещият студ. Не вярвам, че и отпечатаното "I love you"  на картичка има някакво значение, ако не можеш да го прочетеш в очите отсреща. 
 Винаги съм обичала неконвеционално и без особена показност. Често даже ме обвиняват, че не съм истински влюбена. Въпреки това, за мен не е важно целият свят да разбере кого обичам, а само пазителят на сърцето ми да е сигурен в любовта ми. А то трябва да се пази добре, защото е крехко като ален полски мак.


 P.S.  Дано все пак утре ви е леко на сърцето, дори да не е заради разни пърхащи неща в коремната област.

събота, 17 декември 2011 г.

Проговорих

снимка: sunset-accident 

Почти два месеца мълчах. Днес не издъжах и станах вестоносеца. Казах, каквото сметнах за необходимо. Само истини говорех. Факти. Не вложих нищо повече, ала чувствата ми прозираха под деловия ми тон. Гласът ми потрепваше съвсем леко. Все още смятам, че нямах право да се намесвам. Но как да остана настрана? Тя е мен, а той ми е кръв. Замесена съм още от самото начало. Винаги аз съм тази, която я вдига на крака. А той твърде отдавна прекрачи всякакви граници.

Убеждават ме, че постъпих правилно. Дано. Отприщих лавината. Сега остава само да отчета щетите. Толкова се надявам да не са непоправими.

сряда, 7 декември 2011 г.

Безсилие

снимка от kemkem2712
Седмици наред.
Угасваща искра,
празен поглед,
линеещо тяло.
Избледнява.
Безсилие.
Протягам ръка -
не я приема.
Тя страда.
Аз също.
Искам да й дам сила.
Не иска и не поема.
Ще намеря начин.
До тогава.
Сълза.

събота, 26 ноември 2011 г.

С мирис на портокал и канела

Интересно е колко силни връзки може да създаде определен аромат в съзнанието ни. Помирисваме го и на секундата се пренасяме в друго време и място. Усещаме се сякаш е необходимо само да свием зад ъгъла или да пристъпим през вратата и пред очите ни ще се разгърне образа от спомените ни. Пак ще сме на онова място, с онези хора. Почти можем да видим като през заскрежено стъкло мястото, макар да осъзнаваме заобикалящата ни реалност.
По същия начин ме пренесе в спомените една чаша чай преди няколко дни. От топлата златиста течност се разнасяше апромата на портокал с щипка канела. Беше нужно само да я доближа към лицето си и вече не бях в така познатото кафене. Пред очите ми мигновено се появи споменът от преди пет години. 
Остават броени седмици до Коледа и аз съм не къде да е, а във Виена. А тя е в най - прекрасните си одежди. Окичена със свойте блещукащи колиета от светлини. Въпреки студеното време навсякъде се носи усещане за топлина и щастие. И ето ме вече пред кмеството с един от най-големите коледни базари. Във всяка една дървена къщичка можеш да намериш какви ли не съкровища и вкуснотийки. Вдишваш дълбоко, oбонянието ти е залято с всякакви аромати, но най-отчетлив е този на канелата от всичките тези сладкиши. А само след миг, няколко крачки по-нататък и ето от нейде се прокрадва мириса на портокал. Обръщаш се и виждаш да врят няколко вида пунш в най-близката къщичка, окичена с елхови клонки. Опияняваща смесица от вино, горски плодове, портокал и ром те обгръща. Ето откъде се е промъкнал този цитрус в зимната приказка. Не пия алкохол, но как да не си опиташ от коледния пунш във Виена. Избирам си ром и портокал, само една глътка и вече главата ми се замая. Трябваше да си запазя прекрасната ярко синя изрисувана чаша, с която ми го поднесоха. Наоколо хората се усмихват, а аз не мога да повярвам как съм попаднала в тази приказка.
Примигвам и отново се намирам в удобното кресло, на топло, в познатото кафене, а приятелката ми ме гледа с неразбиращ поглед. Усмихвам се и оставям чашата. Кога ли пак ще се върна в тази приказка...

снимка: godlike86

петък, 15 юли 2011 г.

Филия с лютеница

За 3-ти път днес отварям blogger с идеята да напиша нещо хубаво, смислено и приятно, но уви нищо не ми идва на ум. Единственото, което се върти в съзнанието ми, е лютеницата. За това, ето ви една картинка на лютеница:


Най-ранният ми спомен за гореспоменатата е как баба ми маже филии с лютеница и ги ядем със салам и сирене в кухнята й, с братовчедите ми. Този спомен се класира и в категория най-вкусен. Дам, малко странно звучи, но усещането ми за него е точно вкусно. Заводски хляб с лютеница - това е истината. Изпитана рецепта и за студентските години.
Знам, че това ще се класира като една от най-безсмислените ми публикации, но имайки предвид какви глупости пиша в последно време, защо пък не. Сега съм просто щастлива и спокойна, за това и писането ми куца. Пък и жегата не преразполага към особено много вълнуващи нещаза правене в града.
Пиша за лютеницата, защото тя беше причина да осъзная, че съм щастлива и влюбена. Случката беше малка и по-скоро незначителна. Просто една намазана филия с лютеница, но намазана специално за мен. Може би това предизвика такова чувство на обичаност, точно заради онзи спомен от детството. Усещане, че ме обичат и се грижат за мен. Всичко това само заради една филия лютеница, но нали човек трябва да се научи да се радва на малките неща в живота.
Може да е глупаво, но ви пожелавам да има кой да ви маже филиите с лютеница.

Усмихнат ден от мен. :)

сряда, 13 юли 2011 г.

Купичка

И така получих наградка, която не ми е много ясно за какво точно е, но аз обичам награди всякакви. :) Даде ми я Baby. Купичката, обаче си има и условия, които вървят с нея, и те са да кажа 7 факта за себе си и да наградя още 15 блогъра. Да започнем с фактите, което да си призная много ме затрудни.





1. Любимият ми цвят е жълтото, има ли нещо жълто наоколо, сигурно аз съм го избрала.

2. Обожавам ягоди.

3. След всяко ядене ме обхваща невероятен въглехидратен глад и трябва да хапна нещо сладко, било то и дъвка.

4. Огромно удоволствие ми носи чаша чай в приятна компания.

5. Всъщност съм вълниста към къдрава, което си проличава най-вече лятото. Трябва ми само лек ръмеж и веднага кичурите ми се заформят на буклички.

6. Остана ми само дипломния проект и завършвам.

7. Все още си оставам доста вдетинена и се надявам детето в мен никога да не пораства.

-------------------------------------------------------------------------------------------------
И така да започнем и с изброяването на Блогове, които според мен си заслужават. Осъзнавам, че понякога тези условия за факти и награждаване могат да бъдат леко досадни и за това всички наградени от мен преспокойно могат да я пропуснат тази част.

Workshop_beta - да бутнем едно рамо на един блог, който по неизвестни за мен причини, си седи скрит в сенките.
Disenchanted - само да не си триеше толкова често блога, иначе винаги ми е приятно да се отбивам там.
Камъче в обувката - най-приказният в съвсем буквален смисъл блог, който съм срещала.
...purple... - малко на английски, но все пак чудесен, както и собственичката му.
FavoritElement - само интересни работи има там.
Умопомрачения - нали си имам слабост към хубавите снимки.
VRAI - любов от първо прочитане.
undisclosed - чувствено.
между другото - просто има нещо в този сайт.
.ТОЧИЦА - като стана майка, искам да имам нейната креативност.
MediaDesign - найстина професионално воден блог.
In Brief - женствен, това е думата.
Режицата не ножи или как снежат хфърчинките - иронията и моята непреудолима любов към нея.
100 Овце - и блога и магазина: просто страхотни.
LaMartinia - стилно и с това се изчерпвам.