Любовта може да е крайна, силна, изпепеляваща. Макар да се смята, че тя е най-висша благодел, че пречиства, че те кара да слагаш другия пред себе си, в много случаи тя е ултимативна. Избери мен или него/нея, направи това или ще ме изгубиш за винаги, любовта или работата. Любовта обича ултимати и се привлича от тях като молец от пламък. Също както малкото крилото същество и тя изгаря в тях. Любов без компромис не може да просъществува дълго, колкото и силна да е. Тя обаче винаги смята, че ще спечели. Дори да я оставят на второ място, тя ще е там и цял живот ще ти нашепва, че си направил грешния избор. А той никога не е лесен. Винаги ще е между две много скъпи ти неща и ще те боли много каквото и да предпочетеш.
Понякога така ми се иска да можех да се върна предния check point. Но това не е игра и няма единствен верен път, а изборите ни правят това, което сме.
