 |
| снимка от тук |
Вчера Борисовата градина беше наистина приказна. Сякаш някой беше решил да види как ще е, ако превърне за един следобед това място в сън. Времето беше ясно, топло и приласкаващо. Още като влизах, на едно обкичено в розов цвят дърво, видях момче и момиче да се целуват, скрити между клоните. Слънцето галеше голите ми рамене, а жълтурчета бяха обсипали поляните наоколо. Тук там се срещаха плодни дръвчета в бели премени, а пойни птички се гонеха из клоните и песента им се разнасяше из целия парк.
Настаних се на брега на едното езерце направо върху камъчетата и загледах водата. Тя винаги е имала изключително успокояващ ефект върху мен. В езерцето имаше много попови лъжички и не беше от най - бистрите, но това не спираше регулярно някое щастливо куче да се пльокне вътре и да пие до насита.
Един гарван също ми направи изключително голямо впечатление. След като пограчи известно време от близкия клон, реши че достатъчно добре е обявил присъствието си и цопна да се изкъпе в езерцето. Поплиска се сладко, сладко, излезна, отръска се и отиде на слънце да изсъхне. Много умни птици са гарваните. Бях си взела чипс, но явно той е твърде твърд за да се глътне целият наведнъж и гарвана старателно си накисваше всяко парченце, което отмъкне, преди да го изяде. Доста време се забавлявах гледайки го и точно, когато започна да ми омръзва, нова странност се появи за мое развлечение.
По пътеката до мен се зададоха двама младежи и единият водеше на каишка не какво да е, а малко сладко порче. Каишката беше ярко синя, а животинчето със светло кафява козинка с по тъмни крачета и нещо, което приличаше на маска на очичките. Нослето му душеше любопитно наоколо, а задните му крачета подскачаха, докато обикаляше в тревата между жълтурчетата. Даже се замислих дали някога да не си взема и аз едно такова за домашен любимец.
На тръгване имах чувството, че излизам от някой паралелен свят, където всички са щастливи, влюбени и без проблеми. Ако можеше да се задържа в това състояние поне за седмица.
