петък, 24 септември 2010 г.

Дръж се Полша ида



Днес това седи на настроението ми на скайп, защото и днес заминавам за Полша. Много се вълнувам какво ли ще е там, но си
мисля, че ще е супер интересно. Отивам като Еразъм студент за 5 месеца да уча в университета "Николай Коперник" в Торун, Полша, който е най-големия университет за северната част на страната. Самият университет е основан 1945 г. и е една от най-големите академични институции в Полша с общо 14 части, 54 фаkултета и 40 000 студента. Аз ще уча във Факултета по Приложни изкуства, който е по-стар и от самия университет. Историята на факултета започва през XVIII век в Литва, от където се премества в Торун, родният град на Николай Коперник, след Втората Световна Война.


неделя, 19 септември 2010 г.

Обичка

Може да е заради обичта ми към ягодите, но това са едни от най-страхотните обички, които съм виждала.

четвъртък, 16 септември 2010 г.

Мечти или просто размисли


Тази статия я отбягвах почти седмица, все си измислях оправдания, но днес ще седна да я напиша. Nezzo ме помоли да опиша мечтите си. Всичко чудесно, но аз лично идея си нямам какви са те. В главата ми се въртят някой мисли по въпроса, но не и истински мечти - такива, които къта и се стреми към тях.
Може би най-голямата ми мечта е просто да бъда щастлива, а препятствията, които срещам в живота да са горе-долу лесно преодолими. Доста обща и някак не точно това, което се очаква да кажа като ме питат за мечтите ми, но на кого би му потрябвало нещо друго. Все пак бих ви разказала няколко сценария, които изскачат в главата ми, когато ми кажат мечтай въпреки, че не се стремя особено към нито един от тях:
Фотографията винаги ме е очаровала и запленявала и понякога съм си мислела как ще завърша някъде тази специалност, ще си отворя едно студио и ще се зарина с всички онези джаджи и техника, които са ми толкова интересни. Дали бих го направила в действителност? Съмнявам се, най много да посетя някой и друг курс.
Околосветско пътешествие може би. Откриваш нови хоризонти, страни, обичаи. Невероятно много възможности за снимки и събиране на емоции - ето това се казва мечта, нали и съм сигурна, че много хора я споделят. Дали ще го осъществя? След години може би, но би било едно приятно стечение на обстоятелствата, а не реално постигната цел.
И една почти осъществима мечта или просто заблудата на един студент. Да си отворим малко архитектуно ателие с група приятели състуденти и да правим най-откачените проекти и да се забавляваме докато работим. Архитектурата е много творческа професия и наистина човек може да се забавлява искрено, проектирайки всякакви чудесии, но се съмнявам, че това би било възможно, особено в криза. Дано поне тя мине до завършването ми.
Сега остава и да кажа трима, които да споделят мечтите си, но идея си нямам кои да са те. Всички, за които се сещам от раз са заети вече. Започвам с Disenchanted определено ми харесва как пише тази госпожица и ми е интересно какво ще напише, ако го види де. Следва най-любимото ми лилавоооо ...purple... - толкова ми липсваш, че просто не е истина дори като ходя из София има нещо сбъркано като не си до мен. И разбира се Baby, с която е мнооого добре да се видя преди да замина, че срамота иначе. Последните две са поканени и от Nezzo, но нямаше как и аз да не ги поканя. :))

петък, 10 септември 2010 г.

Подарък от Nezzo

И така имам си подарък, книжка, от Nezzo. The black book. Книгата изглежда наистина интересна и за това и исках да я получа, но още преди да съм я разгърнала много ме зарадва. Сладкия Джери заспал на опаковката, устроумното листче сочещо посланието и самото послания написано с молив на черната корица. Трудно, го прочетох, но беше толкова хубаво, че го препрочетох няколко пъти. Благодаря ти Nezzo искрено и от сърце.


P.S. Тази публикация трябваше да е само от снимки, но след като пак имам фотоапарат, той беше без батерия и с последните му сили направих няколко снимки.

понеделник, 6 септември 2010 г.

6ти септември - Съединението на България

Да са ви честити 125 години от Съединението на България. Паметно събитие, но не особено запомнящо се сред учениците, защото макар и неработен ден той така или иначе си е по време на лятната ваканция. Аз харесвам този празник, смятам го за достатъчно значим и важен, но днес имаше нещо по-различно. Днес РЗС стартираха подписка за референдум за нова конституция. Какво й е на старата и колко е правилно сменянето й - това не знам, дори не погледнах какво предлагат. Въпреки всичко си мисля, че основният проблем е в неспазването и заобикалянето на законите, а не в самите тях. Никога не съм се интересувала особено от политика, не мисля и сега да започвам, просто това днес ми направи впечатление. Честит празник все пак и да оставим политиката на политиците.

събота, 4 септември 2010 г.

Чай, щастливи камъчета и джаз


Ще ви разкажа за една вълшебна вечер, за един от онези моменти, в които усещаш колко е хубаво да си жив и виждаш истинската красота на живота.
Беше в една от онези вечери, в които изглежда, че всичките ти планове са се провалили и ще си останеш вкъщи да си правиш компания с телевизора. Точно тогава се обади един приятел и предложи да се видим.
След известно размотаване по улиците и насъбиране на достатъчно студ отидохме в едно от най - любимите ми заведения за по чаша чай. Самото място има много арт излъчване или може би , както моя приятел го определи леко "напушалско". Взехме по чаша хималайски чай (не знам какво има вътре, но определено трябва да разбера) и седнахме на две големи възглавници до една малка масичка. След известно убеждаване от страна на приятеля ми се съгласих да го науча да играе Го. Какъв учител съм аз като съм играла само три пъти преди това не знам. След като обясних правилата извода, който си направи той беше:
"Тази игра ще ми хареса. Трябва просто да направя камъчетата ми щастливи."
Не бих казала, че това е същността на играта, но много ми хареса.
Тогава се заслушах, в това което до тогава смятах за запис. Оказа се, че в съседната стая има голяма компания музиканти и единия си свирел на пианото. След малко едно момиче запя, а броени минути по - късно се разнесе и звук от цигулка. Това беше истински джем сешан породен от доброто настроение и любовта към музиката. Започнаха джазово, но после някой предложи и минаха в хип -хоп и отново джаз.
Приключихме играта си, изпихме чая и си тръгнахме, защото времето неусетно беше отлетяло, а нощта напреднала.

снимка: Anita Scharf

четвъртък, 2 септември 2010 г.

So I just walk with her until she veers off in the distance

Това просто се налага да го напиша, защото тя замина...
Моята опора, утеха и сигурност. Живата ми съвест. Отлетя и още свиквам с усещането, че не мога да я видя, когато поискам. Вече не е тук човека, с когото мога да си говоря с часове и да ме разбира без да е нужно да да се обяснявам. Достатъчна е една въздишка, трепване, поглед и посланието е разбрано. Не бих могла да я опиша също и това което е тя за мен по - добре, отколкото с тази песен:
А и аз наистина обичам дъжда ...

Lenny Kravitz: I love the rain

The clouds are forming, she comes again
I'll go and walk with her along the Seine
Soon she'll be storming, here comes the wind
But that don't bother me cause she's my friend

I love the rain
I love the rain

I've held our memories all of these years
So many good times and many tears
I share my dreams with her, I share my fears
So I just walk with her until she veers off in the distance

I love the rain
I love the rain
I love, I love
I love the rain, ooh

Just as she always does, she has to leave
With her she takes my heart into her breeze
Sometimes I think that she just likes to tease
Still I'll be waiting for her reprise

I love the rain
I love the rain
I love the rain
I love the rain

I love, I love, I love
I love the rain, ooh yeah
I love, I love, I love
I love the rain, ooh yeah
I love the rain